Парка

-хайде кажи ми - погледна го право в очите

-И какво за 900 години си останала девствена това е доста странно особенно за демон

Амелия се обърна с гръб към него. Явно този въпрос я засрами
-не съм искала, не съм го направила

-Да,бе точно така ще кажеш ти.
Той започна да се смее още по - шумно и каза при смех:
-900 години.

Амелия се закри с крилата си сякаш се опитваше да създаде преграда и да не се притеснява от смеха му, защото това наистина си беше за смях колкото и да го отричаше

-Не ха-ха-ха това наистина е смешно 900 години да го държиш в теб ха-ха-ха.

-приключи ли? - обади се по едно време Амелия. Явно той я беше ударил по едно от слабите и места

Той си пое дълбоко въздух и спря да се смее като каза:
-Така мисля

-няма нищо смешно в това, че някой не е разгонен като вас
Амелия говореше бавно и отчетливо без да се обръща към него

-Първото което е. Аз не съм разгонен пък и няма как да си го правила защото 900 години не си излизала от замъка си мъжете няма сами да дойдат при теб и да ти предложат.

-и въпреки това се смееше
Крилата на момичето се прибраха където им беше мястото

-Добре де,добре няма да се смея,но е факт,че си.

-да съм.. и не ме е срам да го призная

-Да,така е. Нищо чудно,че си слаба в момента,но както и да е нека зарежем тази тема явно не ти се говори

-какво имаш предвид?
Амелия се обърна към него
-нима това променя нещо?

Луцифер отново се издига във въздуха и си пое дълбоко въздух,а след това каза:
-Нека не говорим за това.Явно не искаш и няма

-както желаеш
Въпреки края на разговора Амелия продължи да седи свита както преди, но този път го наблюдаваше
-за какво искаш да говорим?

-Ами за нещо което да не те кара да се чувстваш неудобно.Само ще ти кажа,че е като стена.

-разкажи ми повече

-Ами действа като стена.Когато не си .... сещаш се все едно си зад стена и имаш лимит на силата.След като го се случи един вид отключва другото ти аз.Зрялото ти аз.

-не можеш да ме разбереш. Аз просто винаги съм била различна и такава и ще си умра. Прекарах 300 години в Ада. Всички ме отбягваха, защото бях против повечето неща. Смятаха ме за странна, луда и какво ли още не. Така съм родена и така ще си умра каквото и да стане

-Добре,не те карам да се промениш.Попита ме,а аз ти отговорих

-благодаря ти, че ме изслушваш.. Ти си единственото същество, което се е вслушвало някога в гласа ми
Амелия се надигна и изтръска дрехите си от това което е полепнало от тревата

-Умея да изслушвам другите.Така съм възпитам в Рая

Амелия се усмихна и се издигна във въздуха
-и най-голямото предимство - имам крила хД