Плажа

Приближих се до лодката и се хванах за ръка. Надигнах се и седнах вътре, а част от опашката ми още беше във водата.
-Защо ти е да знаеш? - попитах го просто ей така. А и ако знаеше, че от както се преселихме да живеем в моретата. че на този остров гъмжи от русалки, семки и сирени.

Кимнах сериозно и вдигнах поучително пръст:
- Понеже има легенда, че създателят на демоничната армия, Пламтящит легион, е бил убит и погребан на остров на диви елфи, близо до техният град, Сурамар. После, понеже много иманяри искали да отворят гробницата, една много могъща магжосница го потопила под морето, така че, само нейните слуги да живеят там. Има ли долу змиеподобни хора, наречени Нага?

Килнах глава и се усмихнах.
-И да имаше няма да ти кажа.

Вдигнах вежда впросително.
- Защо?

-Много просто. На въпросния остров живеят семки, русалки и сестрите ми. Заедно с тях и жена, която има змии вместо коса и не можеш да я погледнеш в очите. Отделно от тези безобидни създания има и змиеподобни, ракопободни и още такива, които няма да са толкова мили, колкото мен.
Поех си въздух и пак влязох във водата.
-А и това е единствения остров на който можем да ходим по суша без да се налага да лазим.

Кимах разбиращо.
- Има ли случай, островът ви да изплува веднъж на много време? Или да има руини от време, когато е имало град на сушата, потопен след това?

-Ти май не ме разбра. Ще изплува след 3 дена. Дотогава не мога да ти помогна. Но веднъж изплува ли ще са ти нужни не са трикове, но и здрава психика. Гласът на сирените, очите на медуза. Трябва да изгубиш слуха, зрението си, обоняние. Всички сетива. Освен ако не станеш един от морските хора.

ПОклатих глава.
- Не се притеснявай. Аз не искам да ходя там. Искам само да знам,ч е живеете там, че не мислите да изоставяте мястото. Вие ще сте само стража, понеже мнозина... биха изкали да притежават тленните останки на Мрачният Титан, поставен в гробница под острова ви. Тези Нага за които говорех, в действителност са променени в анфибий, които ще пазят вечно. Макар че Горгоната не е точно Нага... Ами няма значение. Аз имам много важна задача и трябва да ида до там. Искам да взема нещо.

-Не мога да ти помогна. - Измрънках под носа си. Не ми харесваше как говори за мен и другите като мен. Сякаш сме само инструменти. Май трябва просто да го удавя и да приключа с това.

ПОгледнах я сериозно:
- Е ти пък. Да съм казвал че можеш? Не искам да ми помогаш. Искам сам да го направя. за това трябва да направя нещо много важно. Искам да идеш и да ми помогнеш да вляза в много едно определено нещо. Има ли риборасли по дъното ви? Макар че те са повече в езерата, но предполагам, че има и във солена вода

Скръстих ръце пред гърдите си и се нацупих. Буквално се разсърдих и отказах да му помагам.

Погледнах я объркано.
- Какво в името...
- Какво има, дявол да го вземе?

-Няма да ти донеса нищо. А дано се удавиш. - Мдам. Има три неща, които няма да получиш от сирена. Целувка, сълзи и помощ. А и, защо да му помагам. Се едно ще получа нещо в замяна.

ПОчесах се по главата. Имаше две неща, които бях научил от живота. Първото беше, че нищо не е безплатно. Ако искаш помощ - трябва да си платиш.
Второто беше нещо за лехи и вафли, но ми се губят детайли.
- Ами това е грубо. но и ти си права. не мога да те моля за услуга без да ти предложа нещо в замяна. И съм сигурен, че сирените много обичате МР3...

Погледнах го както на подписа и се усмихнах миличко.
-Обичаме да ни пеят. На живо. Но още повече обичаме - и се потопих. Минах под лодката и излязох зад него. - Да привличаме мъжете към гибел.

Вдигнах рамене.
- Не знам, пеенето не ми е сила. Но за мъжете в гибел...
Зачудих се дали си струва заради плана си да обрека моряци на страховита гибел. Може би ако бяха пирати.
- Ами не знам, мисля, че това може да ти свърши работа.
Бръкнах си в джоба и извадих камък с размерите на юмрук и формата на буре.
- Това е Мусонов камък. Ако го хвърлиш във водата, можеш да предизвикаш буря, която да потопи кораб. Проблемът е, че бурята трае кратко и си има чалъм за хвърлянето на камъка. Това става ли?

Изсмях му се когато ми хвърли камъчето. Наистина ли си мислеше, че това нещо ще свърши работа. Приближих се до него и пак се надигнах. Прегърнах го в гръб и му за шепнах на ушенце.
-Мога да потопя кораб само с едно пръстче. Мога да предизвикам наводнения, цунамита. Да накарам океана да се обърна срещу теб. наистина ли мислиш, че с това ще ме спечелиш. Колкото до моряците. Най-съкровената им мечта е да ги целуна сирена. Така падат в капана. Искаш ли да ти попея?

ПОгледнах през рамо и се подсмихнах
- А ти да не искаш да ме удавиш? Ако се поддавах на такива работи, одавна да съм труп на поне десет места до тук. А и...
Обърнах се и я погледнха сериозно.
- Извинявай за това, но ако си толкова силна, какво ми остава да ти предложа?

-Теб! - Дадох му предложение и се усмихнах.

ПОгледнах я любопитно, но си замълчах.
- Мен ли? За какво ти е човек? Не ти трябва човек на земята, можеш и сама да излизаш. И прочие....
Погледнах я подозрително. Бих се изчервил, ако не бях одавна отказал се от идеята, че може да иска от мен по-интимни награди.

-Няма значение. - изръсих и отидох до една скала. Повдигнах се и седнах на нея. После го погледнах.

Започнах да бутам лодката си към нея. Напомнях на амгъл в неговата лодка, когато беше преследвал Билбо Бегинс.
- Нимпфаеа, почакай. Каквото посикаш, каквото кажеш. Тук не става дума за гордостта ми. Ще направя каквото искаш, както искаш... Само ми намери каквото трябва. Но ако ме убиеш, ти губиш

-Ако искаш да ти убия. Да съм го направила до сега. - и се потопих във водата. След няколко минути се появих и му хвърлих растението.

Улових го и го погледнах. Изглежда просто искаше внимание. сигурно беше самотно долу, макар да беше тъпкано с ония създания. Кимнах и запончха да се събличам.
- Искаш ли да се поплацикаме, докато сме долу. Имам достатъчно да ида да си свърша задачата и да ми остана свободно време... ако искаш малко да поплуваме заедно.

-Се едно пък ще ти е приятно. Ти не харесваш водата. - казах остро и зачаках да влезе във водата, че да го заведа.