Плажа

Смъкнах всичко и останах по адамово облекло. Не знаех какво да правя, за това се смъкнах във водата и почаках да събера смелост. После се пъхнха и се опитах да вдишам вода. Инстинктивно се задавих, но започнах да дишам почти без проблеми.
- Разбира се, това е най-малкото, което мога да направя за теб в момента. - избълбуках на среща ѝ, - А и заедно можем повече от колкото си мислиш.

-Зарежи. - хванах го за ръката и просто го поведох през многото вода.

Запласках с крака и ръце. Дишането под вода и леко вабясалият вид едва ли ме правеха по-красив от до сегашния кльощав скелет. сигурно съжаляваше, че ме е срещнала. ВЪздъхнах сред рой мехурчета и се мъчех да я настигна. беше много изящна във водата. Като подводница. Или змиорка.
- Но не ме води при горгоната, не искам да свърша като статуя от интериора на дъното, моля...

-И да те заведа при нея какво ще стане? - Попитах но без отговор. Затова продължих да плувам и когато стигнахме мястото му посочих с пръст. А там имаше нещо като град ама навсякъде със водорасли и такива ти му неща.
-Това е мястото.

Доплувах до мястото и Се загледах в Руините. Сурамар, такъв, какъвто е бил преди Атлантис. Преди Селестия... дори преди да е имало хора.
Заплувах нататък и започнах да търся руини на храм или нещо подобно. позната фогура привлече вниманието ми. Обрасла в лишей фигура на почти гола елфка. Подминах я без да ѝ обръщам внимание и след един риф се оказах пред пропаст. погледнах право надолу и попитах.
- Идваш ли? Искам да видиш какво исках да кажа горе.

Доближих се до него и погледнах пропаста.
-Знаеш че долу са така наречените адски създания нали. Не искам да ти преча, но там живеят риби познати като Англер. Женските са само 3 пъти колкото мен. И имат огромни зъбки. Няма да е много забавно.

Кимнах и я придърпах до себе си. събрах ръце и забълбуках високо:
- Magic Art! Summoning Spell: Sea Elemental!
Годата се сгъсти около нас и се оформи нещо като огромен пашкул от фода и едри парчета от черупките на не до там дебни морски животни.
- Това ще ни предпази. Но ако не искаш да идваш....
Влязох в Голема и се огледах. За това Водният не се получи, там на брега.
- Но помисли хубаво.

Въздъхнах и просто отидох при него.
-И като се върнем се обличаш. Повечето милички сестрички се поддават на изкушения.

Намигнах я и махнах спокойно наоколо:
- Е , ти пък. Вие не сте податливи на изкушение. Вие изглеждате напълно различно. И защо те да са, а ти да не си.
.Затворих голема около двама ни и се заспускахме надолу.

-Имах си беди когато реших да пробвам. - и докоснах перката на опашката си. - просто тях още не са ги хванали.

ПОгледнах я опулено в гръб, но си замълчах. Изглежда не беше за пред хора тази история. Преглътнах, докато не стигнахме дъното. После се вмъкнахме в нещо като проход. Не беше входа на гробницата, а дупка от разрушение. Започнах да се мотая наоколо и развалих Морския Елементал.
- Ела, тогава. Искам да видим дали заедно не можем да намерим нещо полезно като задача...

-Какво търсиш? - Все трябваше да ми каже ако искаше помощ.

Обърнах се виновно и се усмихнах малко притеснено.
– Истината е че и аз не знам... в смисъл. Искам да намеря нещо като библиотека или сейф с книги. Съкровияница или нещо такова. Хайде, можеш да ме разбереш. Само не гледай статуите: Повечето не са облечени.
Запълзях нататук между срутванията и се провирах край корали.

-Въздъхнах. Искаше съкровища. Е колкото по-бързо се махне от водата, толкова по малък шанса да си навлека проблеми.
Изпънах ръце напред и те засияха. И след няколко минути и няколко камъка.
-Знаеше ли, че всъщност русалките и сирените имат умение да откриват съкровища. Ето го и твоето.

Погледнах камъните и светлината в ръцете ѝ:
- Моля те, не се напъвай заради мен. Вече направи достатъчно. Ела... искам да видиш какво търся.
Задърпха я след себе си, докато не стигнахме до няколко издраскани с червеникава боя или кръв символа на вратата.
- Това е оркско писмо. Според един от писарите на човешкото племе, които е погребан в подземие на сушата, Оркски вещер е искал да задигне останките на Мрачният титан от тук и се е провалил. Това са сигурно са обозначения за посока, докато е водел експедицията си тук. След мен, ще видиш какво търся....

Учудих се, но все пак го последвах. Така и така. Какво имам да губя. Но скоро трябваше да отида и да се нахраня, че от него месо ще дърпам.

Продължихме надолу. Аз събарих вде или три стени, за да вляза на места, които не можех да проверя по друг начин. На едно мясо трябваше да използвам магия за да включа един ключалка за да изляза и друго мпсто за да вдигна мост, на място, което не беше проходимо по друг начин. Стигнах до мястото , което търсех. Централната зала.
- Това е залата, където се държат мощите на Титана. Скрити са зад онази порта там. Но остави ги. Искам да видиш това.
Посочих стенописите.

-Разбираш че не мога да ти разчета нали? - само информативно го казах, но наистина и хабер си нямах защо изобщо ми ги показва.

Махнха с ръка. Не можеше, защото не се опитваш. Посочих сложните символи и рисунки:
- Това е легендата за Смъртта на Титана. Всички се заблуждавахме, че последният срещнал в бой Мрачният Титан е не друг, а пазителката, майка на Медиф. Но истината е, че тя е победила, само защото е имала на своя страна елемента на доброто време. Оркси некромант, отказал да служи повече на Легиона се изправил срещу титана и го е ранил смъртно. Името на оркът е Нерзул, докато неговият ученик, ГУлдан, е искал да отвори тази гробница преди години.
Според легендата, единственото, което е спасило Нерзул била непобедим артефакт, който нарекал Маската на ози шлем е изчезнал, вероятно е опт света, в които орките са се зародили, преди да дойдат тук. Ако трябва да го търся... трябва да е наистина далече.

-Или много близо. Замислял ли си се, че точно това което търсиш винаги е много близо. Странно нали. Но пък е вярно. - бях запленена от историята, но бързо ми мина. Все пак трябваше да се правя на безчувствена и изобщо да не показвам, че ми е интересно всичко това.

Обърнах се и очите ми грейнаха от научен интерес.
- О да, ето тук е нарисувана. Шлемът прилича на някой от Пауър Рейнджърс... ам, няма значение. Възможно е да е вярно. Шлемът да е донесен в нашия свят.
От оркските племена са останали само дестина клана, които паладините от ордена на Кръвните братя не са унищожили. Клановете, които са останали верни на демоничното си минало са три - Горящо Острие, Черна Скала и Бойна Песен. Може би паладините ще ми намерят нещо полезно... ако не те имам доста помощ от доста места.
Обърнах се към нея и кимнах.

-Сигурно е така. Но все едно. - прозях се и легнах на пясъка. Бях твърде уморена вече а и имах нужда от сън.

Кимнах и се доближих до нея.
- Почини си. Ще почакам. После ще те изнеса до горе и ще си ходя. Този стенопис потвърди информацията, кото вече знаех.
Изчаках да заспи и я взех на ръце. Доплувах до високата част, почти сред руините. Огледах се за да видя, дали някой не ме дебне. че селките не се забравят лесно. След това заплувах нагоре. Не исках да се окаже, че съм останал сам сред океана, а не мога да дишам повече под вода. Качих се на лодката си и се довлякох до брега. Тръгнха си, сигурен,ч е сега ще трябва да си имам работа с паладини...

Когато се събудих се бях озовала пак в така наречения остров сред руините. Отново сама. И разбира се единственото, което се чуваше беше потискащата тишина. Е оказах се права, че след това ще си тръгне и надали ще се върне.
Изправих се и започнах да плувам насам натам и да се чудя какво да правя.

Мей дойде тук като се качи на едно дърво и легна на един от клоните му.