Плажа

- Тогава ги намери и ги довърши. Направи каквото е нужно. Ако ти трябва помощ от моите демони, само повикай. Сега напусни, изучавам човеците. - котката скочи долу и тръгна обратно към момичето.

-Ааа да Диабло още нещо ...

- Какво има? - котката спря, без да се обръща.

-Много са крехки.Особенно женските им. Бъди внимателен ако не искаш да умира.

Котката не каза нищо. Продължи да ходи към момичето.

Крос пак седна на ковчега и каза:
-Диабло ... изгубих им следите.Просто се изпариха.

Мей просто си седеше и ги гледаше.

- Не мога да те държа за ръка. Намери ги. Направи нещ-- - котката млъкна за момент - Паладините. Намери паладините. Убий ги. Ангелите ще ме намерят, ще се опитат да ме спрат. Колкото по-малко, толкова по-добре. - пред Крос се появи малко парче обгорена по краищата хартия - Това е карта, ще ти помогне да ги откриеш. Накарай ги да се откажат от вярата си или ги убий. Щом влезнеш вътре, ще мога да пратя армиите си. Погрижи се ангелите та не намерят подкрепление на тази земя, Крос.

Крос се протегна и взе картата.Завъртя я няколко пъти и погледна така о.О към Диабло:
-Диабло... ти сериозно ли ? Ще се ориентирам по - добре ако съм без нея.

- Да, вероятно не говориш древни демонски езици, а? Е, добре. Вярвам, че ще намериш начин да откриеш храма.

-Мога да ги разчитам за това не се бой.Знаеш,че съм един от най - опитните ти до сега.Да не кажа най - опитния.Просто съм свикнал без карти.

- Е? Какво чакаш?

-Хей! Знаеш,че мразя да ме командват.
Крос се изправи бавно и пак започна да влачи ковчега след себе си.

Котката се върна при момичето и легна в нея
- До къде бяхме стигнали?

Мей погледна към котката погали я и каза:
-Ами питаше ме какво бих направила за живота си...

- И все още не съм чул отговор..

Мей се замисли и след това каза:
-Може би всичко..

- Харесва ми как мислиш.. - котката поседя още малко така, след което добави - Вероятно трябва да се представя, след като аз съм новия ти господар. Известен съм като Диабло, господар съм на страха и ужаса. Притежавам безкрайни демонски легиони, мога да накарам мечтите на всеки да се сбъднат, както и да съживя най-ужасните му кошмари. Имам двама по-големи братя, но съм по-силен от тях. Скоро този свят ще ми принадлежи, а след него и небесата. - котката се замисли за секунда - Мисля, че това е всичко.

Мей премигна няколко пъти след това каза:
-Уау за малко коте си доста могъщо..

- Малко коте? Наивността ви е забавна. Аз мога да приемам всякаква форма, човеко.

-Така ли ? А коя е истинската ви форма Господарю ?
Каза тя и го погали няколко пъти.

Котката изчезна в пламъци, които обаче не нараниха момичето изобщо. След секунда от пясъка се надигна огромен демон, висок над двадесет метра. Пясъкът под момичето се раздвижи и от него се надигна ръка, вдигайки момичето във въздуха. Диабло я доближи до лицето си и проговори
- Това е истинската ми форма, човеко.
Докато говореше, огън излизаше от устата му. От кръста надолу демонът все още беше заровен във пясък.

П.П.

Spoiler:

Мей го огледа хубавичко после си завъртя главата на страни и тихо измърмори:
-Не трябва да го ядосвам иначе лошо..
След това погледна към него и каза:
-Тоста сте огромен.. и страховит.

Той се засмя и я остави на земята, след което се превърна отново в котка.
- Да, но се забелязвам прекалено лесно.

-Така е..
Каза Мей след което взе котето в ръцете си и започна да го гали.