Плажа

-Мне. Не ми е плувния сезон. - Засмях се, защото ако разбере, че съм сирена щеше да изприпка към брега и да не се върне вече. А и ако беше забелязал, брега е на километри от това място. Как забога щях да плувам, ако бях човек.
-И да латинско е. А ти как се казваш? - опитах се да съм миличка и учтива и да го накарам да повярва, че съм безобидна, което ама изобщо не беше така.

Погледнах към брега инстинктивно. Беше... ами честно казано беше адски далече. Учудих се колко далече е доплувала. Дори за мен, който само гребах, се бях уморил, а тя щеше да се е удавила десет пъти. Дали не беше дошла с лодка като мен? Или бяха на яхта и сега искаше да се усамоти сред вълните. Погледнах я се замичлих, дали луната не може да свети по-ярко.
- Аха... Ем... Може да ти се стори особено... но моето е латинско също. Иридиъс...
Погледна я право в очите и ми се дощя да се изритам сам. Иридий беше древногръцка дума. Карай, дано не ми се разсърди, че съм си го съчинил.
- Какво правиш толкова далеч от брега? Да няма състезаие и тренираш?

Засмях се когато обърка произхода на името си.
-Не. Просто си плувам. - казах му и се потопих под водата. минах под лодката и застанах от другата му страна.
-Харесваш ли водата?

Този път бпх подготвен. Поглендах я и се замислих. Нещо ми се струваше различно в нея от колкото в обикновени условия. Дали не беше нещо повече от колкото ми се струва.
- Да, харесвам водата... но като че ли тя не ме харесва особено.
Спомних си парещото усещане, щом потънах. дали не беше някаква реакция между солената вода и кожата ми?
- Ами ти? Изглежда ти пък не можеш без вода.

-Точно така. - усмихнах се и лекичко се повдигнах в опит да залюлея лодката.

Хванах ръбовете и се изпънах. Неволно докоснах ръката ѝ и ми се стори учудващо хладна. Погленах нататък и видях, че кожата ѝ е по-бяла даже и от моята, а аз бпх блед за нормален човек.
- Нимфи? Я се качи в лодката, изглеждаш премръзнала.

-Не. Тук си ми харесва. Благодаря все пак. - казах и се дръпнах от лодката. Поне през нощта водата беше тъмна и нямаше как да види опашката ми, което си беше хубавото на тъмнината.

Гледах я притеснено. Нещо не ми харесваше в нея. Дали защото бпх прекалено близо до място, което е препълнено с магическо знание и енергия? Или просто бях параноик.
- Излез и ще ти дам нещо, каквото поискаш.
Трябваше да я разсея, докато се чудя какво да направя за да я обезвредя, ако поикса да ме нападне.

-Но аз не искам нищо. - смоторлевих набързо и се усмихнах. Приближих се до лодката и го погледнах. Докоснах бузата си и се опитах да изглеждам невинно.
-Не ми ли вярваш.

Вдигнах рамене и усетих, че ризата ми е мокра. започнах бавно да смъквам дрехите си. Погледнах я пак и... не видях презрамки за банските ѝ. Може да бяха някой нов модел, те бяха повече от кучи бълхи.
- Ами не знам, сма си в морето... мислех, че поне искаш да си починеш, да изсъхнеш и да се стоплиш, сигурно си гъбясала от цялото това плуване.
ПОгледнах я подозрително. Като че ли не трепереше, устните ѝ не пха посинели. Бяха си червени като от естествен грим.

-Изчакай тук за момент. - и се потопих във водата. Хрумна ми налудничавата идея да му покажа нещо от самото си морско дъно. А да но да се усети и да се върне на сушата.
Та плувах все по надолу и по-надолу докато не намерих едно малко морско конче. След което се разтърсих за нещо, в което да съхраня вода, за да му го покажа. Ей все пак за морските създания бях наистина мила.
когато успях и такова нещо да намеря се върнах. А бяха изминали само 10 минути от както ме нямаше.
-Виж. Това е един от домашните ми любимци.

Оцъклих си и погледнах животинчето. Приближих се съвсем до ръба на лодката. Още не бпх чувал за някой, който е успял да научи водното си конче да го следва, докато плуват. Нито за водни кончета, които искат да излизат на толкова плитко.
- Много е красиво...
Засърбя ме да ѝ направя комплимент, но си помислих, че ще е по-добре да се въздържа.
- Как си го отгледала на толкова светло...
Погледнах я в очите и зацепих.
- Аааа... ти не си човек, а?

Дадох му да позадържи това, което държах аз и започнах да пляскам.
-Браво. Зацепи. А сега, познай какво съм аз?

Логично беше Талон да се появи по някое време. Ето го и него. Той се разхождаше по пясъка и гледаше 'сладката двойка'.

Втренчих се в нея. беше очевидно. Все пак малко създания, живеещи в моретата приличаха толкова много на хората.
- Би трябвало да си сирена. Освен ако не си Речен дух, но това е море.
Махнах с ръка на страни.

И отново почнах да пляскам с ръце.
-Странно, е че не предложи русалка. Макар че някой хора не виждат разликата. Русалките не могат да излизат на земята. - Хванах се за ръба на лодката и се надигнах. Така че да седна на ръба и да си повдигна опашката. Чак сега можеше да се види, че е сребриста и най-различни миди по нея.

- Ей, Наметалото ?! - изкрещя Талон

Кимнах.
- Ами Русалките са малко зеленикави. - Започнах да изброявам на глас, като отмятах пръсти. - И като езеряните имат проблеми със скърцането на повърхността. А и гласът ти е по-красив...
Замлъкнах внезапно и се надявах тя да подмине или пренебрегне думите ми. Не исках да излезе, че я свалям или нещо такова.
неприятен вик ме изтръгна от заплъслъка и погледнах към брега.
- Какво, да му го... как ни чува от там?
Изправих се и ревнах с цяло гърло:
- Талън! Какво искаш!?

А пък аз за по сигурно просто се потопих под водата и започнах да ги наблюдавам от там.


П.П:Още не са ми сменили името, но сега съм със сирена.

Талон изчезна и се появи върху оня с дългото име. Беше стъпил върху раменете му и гледаше надолу към лицето му.
- ТалОн! За Бога, поне го казвай правилно - скара му се наемникът - Нуждая се от.. - той секна по средата на изречението си - От каква раса е новата ти приятелка?

ПЛеснах се по челото и започнах да си навличам още влажните дрехи.
- Първо, Слез ми от гърба, не си гоблин? Второ: Какво искаш?
Посочих момичето във водата, кеото бавно отплуваше назад от лодката:
- Това е Ним... Нимфи ѝ викай,ч е дългото ще те изкриви устата за да го кажеш, особено като не си свикнал с дълги имена.
Смъкнах го на сила от себе си и го оставих на пода на лодката до себе си.
- Боже, мини на диета... - и си зарастривах врата.

- Не ме интересува как се казва. Каква раса е?

Вдигнах рамене:
- Сирена. Като русалка, но с по-голям примес на човешка външност и с по-приятен глас. На кратко казано - не представлява интерес за теб. Дори няма нокти.

Той се усмихна широко, но това не можеше да се забележи.
- Искам кръвта й. Нуждая се от кръвта й за своите.. експерименти. Водно създание с човешки характеристики. Перфектно е.

Ето,че някой се задаваше от брега.Това беше момче на не повече от 17-18 години или поне така изглеждаше. Беше доста добре сложен с черен костюм и папиьонка.Доста се беше изтупал. Това всъщност не беше Нейтън или поне не целият.Това беше жатварят.
Застана на няколко сантиметра от водата и загледа Талон