Плажа

Талон забеляза момчето на брега и погледна оня с дългото име
- Ще дойда за кръвта по-късно. Май имам работа.
Изчезна от лодката и се появи на брега зад момчето с костюма.
- Кажи?

Усмихна се доста хладно и каза:
-Имам задача за теб,Талон.Плащането се усъществява на място.Знаеш,че може да поискаш каквото ти е на сърце.
Нейтън се обърна бавно към него и продължи:
-Отиди в храм на име Blood Knight... не искам да те затормоязвам с имена,а и това би трябвало да ти стигне. Търси човек на име Алис.От там на татък си знаеш работата,но не я убивай.

Талон се натъжи когато чу думите "Не я убивай".
- Добре тогава. Ще се срещнем по-късно, за да обсъдим заплащането.
Талон се обърна и си тръгна.

Разперих ръце.
- Защо ми го казваш? Ако я искаш хвани си я, но няма да ти свърши работа. Остави я, има далеч по-скапани, които можеш да пречукаш... с тази се познаваме.
Посочих към брега. Нов непознат се присъединяваше към групата.
- Познаваш ли го - посочих човека, докато си затягах връзката.

Нейтън се обърна към Иридус,а след това каза:
-Внимавай с него. На пък е да те убие.Просто приятелски съвет.

Махнха с ръка и въздъхнах.
- Кажи ми нещо, което не знам... Ами ти? Теб няма ли да клъцне?

-На глупави въпроси няма да отговарям. Ако се мисли за достатъчно силен, може да се пробваш.

Килнах глава и го погледнах безизразно.
- Същото се отнася и за теб... А сега, защо се задържа при мен?
Оправих си сакото и се изправих в лодката.
- Имаш задача и за мен или е просто разговор за убиване на времето?

-За теб все ощя нямам задача.Когато ме видиш пак,идвам за да ти дам такава.

Погледнах го право в очите. Не можех да различа нищо. Не биваше да играя карти с него.
- А защо мсилиш, че ще ти се подчиня? Каква е целта ти? Или поне "официалната версия, за да заблуждаваш късогледи маймуни като Талон?

Преди той да довърши изречението си Нейтън седеше на няколко милиметра от лицето му и го гледаше доста зловещо:
-Не карам никого на сила.Ти ме пита,аз ти отговорих.
През неговите очи почти боквално можеше да се погледне в ада.

Присвих Очи презрително. Дори талон беше по-страшен от него. Предпочитах хора, които подкрепят думите си с действия. Страшни погледи и зловещи гласове само издаваха нерешителността и слабостта на противника.
- Много добре. Ако имам полза от работата, която ми предлагаш, ще се отзова. ако ти откажа - нищо лично.

-Повярвай ми. До сега никой не е загубил от предложенията ми.Колкото до това колко съм силен... хм нека помисля.Душата на господ Бог ? как ти звучи.

Вдигнах рамене. Легендите, че може да се контролира божествена сила, бяха повече от кучешките бълхи по уличните помиари. Лично аз не вярвах Бог да има душа, едва ли беше толкова просто утроен. Предполагах, че каквото и да владее Нейтън, то беше с апокалиптични или поне титанични възможности, щом смееше така с лека ръка да се обявява за толкова могъщ. аккво ли мислеше Създателят за това, - това си беше негова работа.
Вдигнах рамене и се усмихнах студено.
- Тогава ще чакам...
Дали не прозвуча подигравателно? Не исках и да се окаже, че дори да не е толкова силен, колкото казваше, може би беше достатъчно силен, че поне мен да премахне.

Слушах им разговора и най-накрая реших да се покажа / по-точно сложих яденето да се готви :Д /. Погледнах Иридиъс и някакво момче до него и се учудих. Изгледаха странно така. Двамата. През нощта. На една лодка. Дали пък да не почна да пея. Че да се удавят?

Чу се щракване на пръсти. 2-мата с Иридиус вече бяха на съвсем друго място. Може би щеше да му се стори познато.Тук всеки виждаше каквото му е на сърце.
-Това е съвсем малка,незначителна част което мога.Това е лека демонстрация за да се увериш,че не те лъжа.И бог наистина съществува ако се съмняваш в това.

Огледах се. Изглежда вярваше. Погледнах го право в очите. Пак нищо. Не вярвах, но и не бях напълно сигурен, че лъже. Дали не се преструваше? Дали не ме заблуждаваше с илюзии, за да ме убеди?
Вдигнах рамене.
- Добре, да бъде твоето. Не се съмнявам, че бог съществува. Но не впрвам в него. Като да вярваш в пощальона... Както и да е. Ще ме върнеш ли в лодката, ако обичаш?
Погледнах към това, което беше създал. Стояхме сякаш в небето над цял континент. Виждах всичко, като на длан, сякаш беше гравюра в древен пътепис.

-Защо мислиш,че това се случва ? Бог от 3000 години го няма,а аз съм жътвар номер 3 който е дори по - стар и от тази блатна планета.

Закимах досадено.
- Ти си реликва Нейтън. Не искам да те обидя, но ти принадлежиш на отминала епоха. Сега светът принадлежи на хората, но собственият им ум и воля. Хората са богове сами по-себе си, малки, миниатюрни версии, на величествената мощ на Яхве, преобразени в него и едновременно същите и напълно различни от него...
Въздъхнах и погледнах нещастно.
- Свали ме долу. Не искам да ти отнемам от времето. Предполагам знаеш, че идва война. Битка с демони, произлезли от същото начало, каквото и Бог... аз искам да се подготвя... и не мога да го направя като витая в облаците... буквално

Нейтън го докосна с 2 пръста по челото и отново се върнаха на лодката.
Нейтън просто мина през него и изчезна,а след него се чу ехо:
-Внимавай маймунката е опасна.

Вдигнах рамене.
- Ако говориш за Талон - да, опасен е като игленик. Боцка.
Седнах си на мястото и си взех наметалото.
- Честно казано, ввсеки си има професия... съветвам се да си на щрек. Просто за всеки случай.

И така бях оставена сама. Не че ми пукаше де. Но все пак. Просто се оставих на течението на водата да ме носи, докато лунните лъжи галят кожата ми. И така нататък и така нататък. Накрая просто започнах да си пея поредната песничка.

Олюлях се на мястото си и се строполих в лодката. Наистина мразя да ми хвърлят прах в очите, особено, когато използват за целта толкова скапани спец ефекти. Седнах в малко по-достойна поза и се отпуснах. Поглендах нагоре. сигурно беше вече не знам колко часа през нощта. Или сутринта се казва?
- Нимфииии... - пропях идиотски

Както си се носех от водата дочух някой да ме вика. Не знам дали знаете, но когато някой издаде звук напомнящ на песен сме привлечени като от магнит. Така че се потопих и тръгнах към източника на звука.
След 4 минути вече бях под лодката. Показах само главата си над водата и погледнах Иридиъс.
-Ако се опиташ да вземеш и капка от кръвта ми ще те убия.

Вдигнах ръце примирително.
- Спокойно, за какъв ме имаш. Това че Талон иска кръв, само доказва, че е тъпунгер. Не знам какво се мъчи да направи, но до колкото го познавам, ще е някоя не много интелигентна идея. Както и да е... Ще му хвърля малко прах в очите и ще хукне да гони дрейки из планините.
Потрих ръце и я погледнха сериозно.
- За друго те вика. Искам да знам повече за дома ти... по-точно за една определена част от него. Има ли долу или някъде наблизо остров, който се появява сам на повърхността веднъж на двадесет години?