Lightning's Mansion

Нейтън се протегна отново и каза:
-Като къпано бебе.

Лайт тръгна към входа
-малко почивка ще ми се отрази добре

Сега беше ред на Нейтън. Той се изправи и застана пред едно дърво на двора което беше доста голямо. След това си извади картите и впери поглед към дървото и започна да ги меси

Лайт седна на един шезлонг в страни и го загледа

Той дори и не подозираше,че тя го гледа.Нейтън извади една друга карта от джоба си и една ярка светлина проблесна.След като започна да изчезва на гърба му имаше метални крила.Той се издигна във въздуха и започна доста бързо да хвърля картите по дървото.Те не се забиваха в дървото,а направо минаваха през него и се забиваха в металната ограда.

На Лайт и беше много интересно честно казано

Той пускаше нещо като електричество по картите.Именно това ги караше да преминават през дървото.

Лайт загледа крилата му. Явно все пак не беше чак толкова обикновен, колкото си беше помислила в първия момент

След като му свършиха картите отиде и си ги събра отново в тесте. Докато беше зад оградата на имението крилата му изчезнаха,а той сложи тестето си в джоба и отново влезе в двора на имението и чак тогава я забеляза.Той остана леко шокиран от факта,че тя го е видяла,но и без това подозираше нещо.

-интересна сила.

Нейтън леко се намръщи,а след това си отвори устата и след около 3-4 секунди ги затвори и поклати глава без да казва нищо.

-какво щеше да кажеш? - Лайт го погледна умно

-Нищо. Не е от значение.

-наппротив е. Слушам

Мисъл: *хайде мисли мисли Нейтън... That's it!!!*
-Ами щях да те питам дали още пазиш картата която ти дадох.

-сигурен ли си, че е това?

-Ами,не.
Той наведе главата и добави:
-Просто щях да те питам дали видя това което се случи,но мисля,че знам отговора и се отказах.

-и какво дори и да съм го видяла?

-Точно това е.Нищо.Заради това не казах нищо.Та картата в теб ли е в се още.

-да. Горе в стаята е

Нейтън си протегна ръката нагоре,а след това картата му се озова в ръката.След това я даде на Лайт и каза:
-Мила...ако обичаш дръж картата така както ти я подам.
Той и я подаде с лицето нагоре.

Хвана я така. Не знаеше какво щеше да прави

нейтън извади от джоба си една черна ръкавица и я сложи на ръката си. След това я оправи и запретна ръкава си. Той си доближи ръката до картата,а след това я вкара до лакътя вътре и от нея извади меча който и беше обещал. След това свали ръкавицата и протегна ръка напред с меча и каза:
-Заповядай.Това е за теб. Внимавай много по - опасен е от колкото изглежда.Не се лъжи по атрактивният му вид.

-невероятен е. Благодаря ти

Седеше и я гледаше:
-Хайде де няма ли да го вземеш.