Увеселителният кът

-ако Какун беше както преди щях да те заведа - беше наистина красиво. Особенно когато пускат фоерверките

Нейтън се хвана за преграждението и завъртя главата към нея с думите:
-Внимавай !!! Започваш да се размекваш.

-знам, че се размеквам.. Просто аз вече никога няма да се върна там. Носталгично е

-Това не е хубаво за едно войниче,но пък виж аз започнах да си изпълвам целта.

-знам, че не е хубаво, но да загубиш дома си заради един знак - това е глупаво

-Ами мисля,че това е една от причините да нямам такъв.

-сериозно ли? Нямаш дом?

-Ами да ? Кое му е странното.

-нямаш дом или нямаш къща?

Нейтън си раздели 2-те ръце,а след това каза:
-Ами това са 2 напълно еднакви неща.

-не е вярно.. Къщата е просот сграда, а дома е там където някой те чака..

-Ами нито едното нито другото. Няма кой да ме чака,но скоро мисля да си направя една къща.

-ела при мен. Скучно е сам или по-точно много тихо

-Ами... не знам. Ако настояваш ще го направя.

-хайде хайде. Не те задължавам. Ако искаш компания съм на среща

-Добре де добре. Всъщност ? от около 20 минути сме тук и все още не е спряло да се върти. Май става нещо

-да се върти. Не ми пречи хД Ако искаш ще скочим- не е проблем

-За мен също не е проблем.Просто е някак... странно.

-да се върти. И да стане нещо ще оцелеем в крайна сметка
Лайт се беше замислила
-как живееш с това бреме да си жътвар?

-Всъщност не е кой знае какво. Ако има на близо души за събиране просто влизам в неговата роля и ги събирам. Скоро не е имало работа за мен.

-просто ми е странно.
Лайт се настани и погледна нагоре
-и все пак всичко ми липсва

-Аз явно съм по - голям късметлия от теб.Нямам роднини и не ми липсва никой.

-на мен не ми липсват роднините. В крайна сметка имам само сестра ми, а тя вече се омъжи. Боже срам.. Аз съм на 21, тя на 19, а още не съм. И не ща де. Тя пък взе, че се кристализира и си останах вовек и веков Сержант..

-Според мен не ти и трябва,но това е лично мнение.

-да, прав си не ми трябва. Досадно е.
Колелото започна да спира