Sλmλel VS. Dreadmaster

Изправих се на сред празното пространство. Приличаше на нещо средно между древен стадион и инфитеатрална каменна арена за гладиаторски битки. Със съвършенно спокойствие застанах на него. Докоснах леко шлема си. За да запазя свободата на едно момиче-дракон, трябваше никога повече да не си показвам лицето. Не беше трудна и непосилна задача, но определено предпочитах това, пред нищо.
Кимнах и със съвършено спокойствие извиках името на противника си.
- Самаел, Ангелът на Зората... или Падналия ангел... Ами ела, пък да видим какво мислиш ти.!

Нещо като метеорит се спусна от небесата, като падна в центъра на терена и направи малък кратер. От него се надигна Самаел, като разпери крила и изскочи от кратера. Той погледна към противника си и каза:

-"Нека започваме землянино, острието ми жадува кръв."

След тези думи от тялото на ангела се изстреля една ударна вълна, която изчезна няколко секунди след появяването си и се пръсна на стъкла.

ПОгледнах към него със съвършено спокойствие. Землянин, а ти кой си тогава, Супермен? Събрах ръце и замърморих тихо:
- Magicae es: Frontinus necromantiae Penicullus incantatores: accersito Aurea ACINACES de potentia: Divinum leve !
Между дланите ми засия красивояркозлатно сияние, преди да се трансформира в дълъг и прав като струна, тънък меч. Рапира от златна светлина с инкрустирани в него скъпоценни камъни.

Spoiler:

Самаел се изстреля към него и замахна с архангелския меч, като се опита да го слашне фронтално, не му беше много - много до приказки и гледаше да се придържа към схватката.

Отстъпих. Вече бях водил подобна битка. Вдигнах меча пред себе си и прарирах фронтално. Силен трясък разтърси земята около мен. Н еможеше да вид лицето ми, но това нпмаше значение. Не беше нужно да ме вижда за да знае, че сме се били вече. Отблъснах го назад и вдигнах меча пред себе си за молитва.
- Magicae es: Lux Penicullus spel remissionis: Devotio Aura.
Около мен се появи за миг красиво синкаво сияние, после застанах в поза за новото му нападение. Можех да засиля до голяма степен защитатат си чрез аура ефект, но едва ли щеше да ми помогне особено.

Самаел знаеше, че Иридиус ще постъпи така точно в този момент, още в минутата която се появи на бойното им поле. (● See glimpses of the future.)
Противника на Самаел осети меча на врага си по гърба си, като му остави прорезна рана и отскочи назад. Това което беше нападнало Иридиус беше илюзия, създадена в началото на двубоя (● Create illusions, including copies of himself.) , а истинския ангел беше преминал зад него незабелижимо. (● Teleport himself and others to any location.)
Самаел загледа бариерата, която Иридиус създаде и каза:

-"Добър си, но дали е достатъчно?"

Кръвта от леката рана на гърба на Дредмастъра бавно започна да се стича, а щипеща болка започна да го пари.

Изръмжах от болката, но я пренебрегнах. Предпочетох да не обръщам внимание на атака, която би ме разсеяла. “ Обърнах се и замахнах светкавичко, пронизвайки илюзията. За да се създаде плътна илюзия, се искаше повече умение, дори от легендарните магове. Оставих бариерата си да пулсира около мен. Сигурно ранаща щеше да е по-дълбока, ако не беше защитната аура.
Преминах в нападение. Замахнах високо над главата, си , но извих китка, за да не сренамечът му в париране, вместо твосе гмурнах под него и мушнах силно напред, достигайки гърдите на неземният си противник. Той се заизплъзва, но не беше достатъчно:
– Magicae es: Lux Penicullus Incantatores Remissionis: Manus Iustitiae!
Синкава мълния блесна между острието и отдалечаващите се гърди на ангела. Зарядът се заби в гърдите на ангела и го отблъснаха с болезнено изгаряне назад. Аз отстъпих назад и вдиганх оръжието на нивото на дясното си рамо, за да проверя тежестта му и за да се приготвя за следващата атака.

Самаел излетя назад, като разпери широко крилата си, за да забави скоростта си и да омекоти удара. Той се заби в стената на арената, и няколко камъчета се отрониха. Въпреки това бронята му го беше предпазила добре, имаше димяща дупка в нея, но светкавицата не засегна сериозно тялото му, освен леки изгаряния. Не че имаше голямо значение, и без това не беше неговото.
Той прибра меча си в ножницата висяща от колана на кръста му, и извади два заредени Дезърт Ийгъла (Патлаци) , от изпод нараменниците си.
Чу се сваляне на предпазители последвано от няколко бързи изстрела и 4 куршума изсвистяха към Иридиус.

Под шлема вдигнах вежди. Ангел с Магнум Пустинен Орел. Алукард щеше да се насере от смях. Всъщност той се смееше за щяло и нещяло, така,ч е не беше голямо постижение. Вдигнах рамене и събрах показалеца и средния си пръст. Изпънах ръка и се завъртях на токове. Изписах широк кръг около себе си, оставяйки следа от навързани една след друга руни, като пояса на планета (или пръстен). Защитният пръстен заблестя ярко и се затвори в Небесен Щит.
– Magicae es: Lux Penicullus Incantatores Remissionis: Divinum Clipeum Inviolabilem!!!
Куршумите се забиха в щита и изчезнаха. Щитът погълна разрушителната им сила и я акумолира, за да я използвам по късно отново, този път в своя полза. Вдигнах меча в едната си ръка, изпънат право нагоре, другата - протегнах към противника си:
- Хайде... да те видим.

ПП: Невъзможно е да се замислиш, след това и да започнеш да се смееш, че и движения с ръце, на капак на всичко такова дълго изречение за заклинание и да успееш да дигнеш щита преди куршумите да стигнат до тебе.
Това е 420 метра в секунда, а ти си сравнително близо до мене, ако предполагаме, че арената е голямо колкото, или почти колкото Римския колизеум. Демект по-малко от секунда.