Hot Shot vs Dreadmaster

Огледах се пруитеснено в пещерата. Свободното място, останало от сталакмити и сталактити, беше доста широко, но оставаше имаше проблем - като при всички такива места, подът беше измамно хлъзгав. Пещерата беше доста далеч на север и студът тук създаваше измамна представа за чистота и свежест. Но прикриваше, че подът някога е бил езеро, в което са се издавили стотици майни от северните дивашки племена.
Кеснах на средата и зачаках. Исках да видя дали ще се справя по-добре този път от колкото срещу Самаел.
- Ей, стрелочник...

ПОгледнах надолу къ противника си. приличаше на наемник или на асасин, но нещо в него беше различно. Предпочетох да за почна с стандартна офанзивна стратегия. ПОгледнах го втренчено и събрах длани в старни край себе си, сякаш стисках кристална топка.
- Magicae es: Tenebrae stilo incantatores remissionis: Мors spiram.
Между дланите ми започна да се събира черно-зелена светлина, която бавно оформих като череп. После запокитих мрачния снаряд по противника си и събрах длани пред гърдите си, за да подготвя дефанзивата си.

Събрах наметалото около себе си. Свих се и избегнах на косъм атаката. Плъзнах се сред дима. Ако аз не го виждах, и той не ме виждаше. Или поне щеше да е нещо по-различно от колкото ако го нямаше дима. Клеканл и почти легнал на земята. Огледах се и се опитах да преценя от къде може да идва следващата атака.
Magicae es: Sanctae Penicullus incantatores: Тonitruo
Изправих се рязко и в ръката ми блесна нажежена до бяло мълния. За да не ме нападнат се хвърлих отново на пода и забих електрическият заряд в пода. Ударът отблъсна въдуха и разнесе пушилката наоколо, отхвърляйки вски, който е наблизо на разстояние, зашеметен.

OffTopic(Kind of): Залагам на Demon Hunter-а, защото знам колко OP e xD

Първите стрели ме изненадаха и само случайността ме спаси. Те минаха почти до мен, одраскваки едното ми рамо и десният ми хълбок. Свих се инстинктивно. Протиникът ми беше прекалено подъл за да посмее да ме атакува фронтално. Изглежда щеше да си кисне далеч и да ме стреля. А може и да ми беше под носа, но стрелите идваха като че ли от далече...
Коленичил на земята нямах голям избор. Иска да си играем на невидими? Тази игра се играе от двама.
Събрах върхпфете на пръстите си пред лицето си и произнесох тихо:
- Magicae es: Aer Penicullus incantatores: Ventus ambulant
(Magic art: Air Style Spell: Windwalk)
Образът ми се разми и избледня, като се смесих с въздушните маси. Една стрела мина право през гърдите ми. Ако се бях забавил само още няколко секунди и нямаше да се получи.
В сегашното си състояние можех по-спокойно да потърся къде е протиникът ми.

Присвих очи. Очевидно противникът ми беше прекалено близък до демоническата магия. Това обяснпваее, защо Death Coil-a ми от преди малкко не даде резултат.
Погледнах птиците около ловеца. Явно те бяха нещо като подържаща група. Не можех да си позволя да го оставя да действа с тях още. Колкото повече протаках, толкова по-зле.
Бавно оставих магията да отслабне и да изчезне. Като иска битка да дойде. Но не можех да рискувам. Дори да нападаше от разстояние, това не значеше, че непременноако го спипам на една ръка разстояние, ще е беззащитен.
Помахах му свойски от около десетина метра от него.

Преглътнах спокойно елементарните атаки. Удари, които засягат физическото тяло, можеха да ме забавят, но не и да ме спрат. Огледах облака и махнах с ръка. Вдигнах длан и се измъкнах от стрелите. Отново се разминах на косъм, но едва ли щеше да ми излезе късмета трети път. Забих поглед в пушилката. Щом не иска да излезе от облака.. толкова по добре.
Изправих се и призовах огнена стихия.
- Magicae es: Ignis Penicullus incantatores remissionis: Flamma Percute.
Magic art: Fire Style Spell release: Flame Strike.
Земята се нажежи силно под облака, в койот се криеше хънтъра. След това масивен стълб от пламъци избухна, поглъщайки облака и ловеца, ако още беше в него.

Вдигнах краищата на наметалото си. Щитът от чиста енергия посрещна и издтржа на атаката. Шиповете се пръснаха на късчета и изпопадаха на земята. Завъртях се бясно, пръсвайки дъжд от подобни на кунай ножове. Някой посрещнаха стрелите на ловеца, а останалите го подгониха право нагоре. Сигурно щеше да ги избегне, но бпх длъжен да продължавам тази смешка.