Silver City

-Хората от преди вярваха на всичко, което жретците им кажат, а те вярваха на това, което аз им казвах в сънищата. Това е всичко. - усмихнах се и сложих ръка на гърдите му.

Тираел въздъхна.
- Повече от половината ангели са напуснали града. Усещам го. - каза той леко притеснено - Вероятно вече започва..

-Кое? - и се свих в него.

- Войната. - той я погали - Но за сега това не ме интересува. Няма да влизам още в първите битки.

Както си стоях свита в него се прозях. Изправих се и се съблякох, след което се свих пак при него под завивките и го погледнах.

И аз го гледах.

-Напротив, ще мога. - Усмихнах се и го прегърнах. Целунах го по врата и се засмях.
- Нали и ти ще си тук. Само не трябва да ме оставяш да гладувам, това е.

Той леко се засмя.
- Добре тогава, разбрахме се.

-Какво? - попитах го и се скрих под завивката. - И да не ме оставяш да се самонахранвам, това само повишава апетита ми.

- Сигурен съм, че ще измислиш нещо. - измрънка Тираел, поглеждайки през прозореца.

-Преди не беше толкова студен. С какво заслужих това отношение? - попита го и се залепих за другия край на леглото. Хубавото беше, че ако приемем реалните си размери щеше да ни е баш по мярка.