Tepes's castle

-научи се..

-Ха! Аз до сега не съм се научил,че сега ще успея.Пък и кой ще ме научи ? Ти ли? Тази която е с милиони години по - малка от мен ? Съмнявам се.

-никога не е късно за учител

-Да,но точно ти ли? Едва ли.

-няма да се повтарям

-Добре,добре.Наричай се както искаш.И без това след 6 дена вече няма да си жива.

-много си наперен, струва ми се

-И така да е.Какво ще направиш ?

-още не съм измислила ти казах

Дед поклати глава и каза:
-Безнадежден случай. -а след това продължи да се лута из огромния двор.

-безнадежен случай.. - каза тя пък за него

Дед започна да се отдалечава от нея

Мина го наблюдаваше

Той вече беше на около 400 метра от нея.Все пак двора беше доста голям.

Мина затвори очи

Дед тръгна да прескача оградата.

-не бягай!

Дед изобщо нямаше това намерение.Той седна върху оградата и се загледа в далечината.

Мина заспа

Дед започна да се връща обратно към нея.След като той беше на около 2-3 метра от нея застана като статуя и започна да я гледа без да отделя поглед от нея.Той чуваше дори как кръвта и циркулира във вените и как сърцето и бие.

Мина се прозя

Дед продължаваше да седи така и да я гледа.Който не знаеше,че е жив наистина можеше да си каже,че е просто реалистична статуя.

Mина се излегна изцяло на дивана

Дед започна по едно време да се чуди какво точно прави тя.Той никога не бе виждал създание да спи и му беше странно.

Mина само се мърдаше наляво и надясно