Къщата на Реми

-Винаги ще си бъда.

Реми поклати глава и погледна на някъде.

Крос отново си затвори очите и се прозя сънливо.

Реми слезе от дървото като легна на земята и също затвори очи.

-Защо слезе от дървото и легна на земята при положение,че тук е по - чисто ?

-Не искам да ти преча..

-Ок,ти си знаеш.

Реми дръпна шапката си на лицето без да казва нищо.

Крос отново си затвори очите и се отпусна на клона

Реми започна да се унася.

Тим се върна при Крос.Той го прибра и отново затвори очи.

Реми заспа.

Крос скочи от дървото и реши да се поразходи за да не бездейства.

След 1-2 часа Реми се събуди като вдигна шапката и потърка очите си след това се изправи и се огледа.

Крос не се беше отделечил много от мястото къдет обеше тя.Той се беше облегнал на едно дърво и гледаше в далечината,но едва ли щеше да го види защото се падаше така,че дървото го закрива.

Реми се протегна и бавно тръгна към къщата си.

Крос се прозя,а след това запали една цигара.Доста отдавна не го беше правил.

Реми седна на стапалата пред къщата и се загледа на някъде.

Крос си показа главата из зад вървото и каза:
-Аз мисял след малко да тръгвам защото така и не измисли нищо.

-Както искаш..

-Това значи,че все още не си измислила нищо и няма да измислиш,така ли ?

-И също така значи, че не те задържам тук..

Реми изчезна.

Крос също чезна.

Реми дойде като си взе един душ набързо и седна на дивана включвайки ТВ-то.