Организацията (гилдията ) на Вещерите

Тука имаше няколко постоянен вещер които даваха мисии или се грижеха за болните и ранени вещери, а другите бяха библиотекари.Имаше няколко вещера които приемаха заявленията за записване на гилдията. Беше приятна обстановка имаше маси и столове можеше да хапнеш нещо преди да отидеш на мисия .Тука всеки вещер можеше да си почине от мисията.Тука можеше да получиш всякаква информация която би потърсил в библиотеката .Около гилдията имаше не видимо поле което беше постоянно включено и така не можеха да влизат други същества или хора освен вещерите .Ако искаха да влязат други същества те трябваха да с някой вещер.Имаше малка задна градина за отдих.

Spoiler:

Ако някои иска да се запише да бъде вещер трябва да даде заявление и тогава менторите ще преценят да ли ставаш за вещер !

Йола дойде и премина без проблем през невидимото поле.Почука на портата и показа медельона си. Вратите се отвориха и тя влезе.Отиде при вещерът който седеше и даваше миси и му каза:
-трябва ми нов кон....моя малко мострада-след това остави юзидете на старият си кон на бюрото. Вещерът погледна Йола и се намръщи след това пое дълбок въздух и въздъхна дад й един номер и каза:
-Добре.....няма да питам какво е станало с коня ти- следтова момичето се поклони и взе някакъв номре. Тя отиде в конюшните и видя новият си кон. Вече знаеше как изглежда и как се казва, затова реши та отиде в библютеката и да се поразрави в някоя книга.Като влезе в библютеката там седеше едни стар вещер и каза:
-здравей Йола с какво мога да ти помогна?- Йола се поклони и каза :
-С нище просто искам да порочета някоя книга...както се казва да по отбия малко времето- след това отиде до стилажите и започна да търси разни книги. По едно време намери книгата която търсеше и я взе отиде и седна на един столо и сложи книгата на масата и започна да я чете с голям интерес

Йола първоначално трепна. Тъй като беше само тя в библиотека.Тя се обърна и погледна новодошлият безстрашно тя каза:
-Ти...как влезе тук?.-все пак тука доста трудно се влизаше особено като се имаше на предвид и бариерата която беше активиране постоянно

Йола все още не можеше да му се довери, тъй като живееш в такъв свят. Но реши поне да го по опознае и каза:
-Аз съм Йола...приятно ми е да се запознаем....поне така мисля..- след това стана и затвори книгата взе я в ръка и отиде до стелажа за да я остави.Като се качи на една стълба и започна да търси мястото от където бе я взела

Йола остави книгата и скочи от стълбата като се приземи до Нейт и каза:
-Да...вещер съм..стани от пода все пак е от камък ще настинеш...-след това отиде на един рафт и започна да търси някоя друга книга докато търсеше каза:
-Та теб какво те води насам пътнико ?

Йола спря да търси и отиде към изхода от библиотеката като каза:
-Според мен всеки би трябвало да има някаква цел в живота...иначе нямаше нищо да прави..щеше да лежи и да умре без нищо да е постигнал в живота.....-след малко пауза добави:
-Гладен ли си ?

Йола каза:
-Хайде ела да отидем в столовата и ще ти кажа за целта ми -след това отиде в коридора и започна да слиза по едни каменни стъпала докато не слезе в столоватата . Тя отиде до мястото за поръчване поръча си нещо за ядене и й дадоха храната с една чаша вино. Тя отиде и седна на една маса и започна да се храни..докато се хранеше чакаше и момчето да дойде

ПП За малко ще съм афк

Йола започна да се храни и по едно време преглътна и каза:
-Моята цел е да държа баланса между двата свята...както и на повечето вищери тук...ти имаш ли цел поне в живота ? -след като каза това тя отпи от виното си

-Добре щом казваш, но ако с нещо мога да ти помогна ми кажи - след това стана и си от сервира приборите и си взе една чаша кафе и отново седна до събеседника си и каза:
-Ако мислиш че с нещо може да ти помогне тази сграда използвай го,но гледай да не я рушиш...та разкажи ми нещо за себе си

-Не мога да ти кажа повече, освен факта, че преминах през Ада, за да стигна до това място. - след тези думи, той направи фалшива усмивка, като си отпи малко от айс кафето.


п.с. сори, че ме нямаше. Нета ми правеше проблеми

Йола видя че момчето не искаше да разказва за миналото си и затова реши да не настоява. Затова преглътна от кафето си и каза:
-Искаш ли да излезем на двора ?

П.П Споко

Докато те вървяха минаха през едни тъмни, каменни коридори осветени от свещи.След 10 минути се отзоваха в една голяма градина с фонтан и пейки..Явно беше валяло и защото навсякъде беше мокро и влажно. Йола каза:
-Какво точно искаш да знаеш за мен или за вещерите? - като отиде до една пейка направи някакъв знак и изсуши пейката . След това седна на нея като си кръстоса краката и отпи от кафето

-Миналото ми не беше кой знае какво интересно, от малка съм взета за обучаване на вещер не помня родителите си защото бях прекалено малка...преди няколко години менторът ми изчезна и не знам къде е...хода на мисии чета книги само обучавам се с магиите и заклинанията...не съм много общителна с другите вещери...та общо взето това е ....което мога да ти разкажа за мене-каза Йола като докато разказваше гледаше пълнолунието с някакво безразлично изражение по което не можеше да се разчете дали е щастлива или тъжна

-Не знам....аз просто продължавам пътя на ментора си...-след това отпи от кафето и добави:
-Ако няма къде да отседнеш може и тука да отседнеш има нещо като общежитие , не е от най-модерното но поне имаш покрив над главата си..