Върха

...

Показах се на единия от върховете. Обърнах се... непременно трябва да ме намери. Вдигнах ръце и започнах да изписвам красиви прозрачни руни пред себе си. седващата магия беше сложна и я правеха само легендарни магьосници... е не че съм легендарен, но пък ме бива в краденето на чуждо знание.
Чаках да ме нападне, нека дойде... готов съм преди да ме е докоснала.

Чист виолетов поглед се показа изпод перчема ми. НАд мен? Хех... не можех да си пожелая по-добро решение.
Събрах ръце и преди веригата да ме е достигнала произнесох високо и ясно:
- Magic Art: Fusion Fire and Ice Spell: Tornado!
Въздухат се нагря и истуди вднага, след което въздушните маси се завъртяха шеметно около мен, отхвърляйки веригата. Моторът беше подхванат и издигнат над мен, пламъците ѝ започнаха да се давят във вихъра:
- Казват, че времето за любовта е това, което е вятърът за огъня. гаси слабите, но разпалва силните.... Дали си силен пламък... или ще изгаснеш?

Веждите ми се извиха в малко изненадано M. Дори така искаше да нападне? Добре.
Повторих щита си и го концентрирах около дланите. Mana Shield-ът ми позволи да сграбчадвете вериги и стиснах здраво. После дръпнах силно надолу. Слънчевата светлина ме заля и за миг ми се стори, че пламъците около нея се превръщяат в златисто руса коса.
Дръпнах силно за да я запратя на каменната повърхност на върха.

Очите ми се разшириха от неприятна изненада. Реагирах инстинктивно. Бях виждал мнозина, който биваха обладани и след това... и след като са победени, за да спасят кожата си, духовете изоставяха приемника и бягаха. Дали и сега не беше така? Или е от слънцето? Проклятие тип Принцеса Фиона - Денем една а нощем друга... много анимация, Дред, много анимация.
Инстинктивно протегнах ръце за да я уловя преди да се е изтърсила на камъните. задържах се с подгънати колене и плащът ми се затвори отгоре ѝ. Изглеждаше като в несъзнание... или като ранена? Дали не бях прекалил с легендарното заклинание?
Погледнах надолу. Друго Легендарно заклинание за да се телепортирам до даден голям обект или сграда? ДОбре.
Вдигнах я по внимателно и обявих високо:
- Magic Art: Arcane Style Spell: Teleport!
Около мен затанцуваха красиви сини Руни в сложна плетеница и се оказах след това на се оказахме в двора на болница... поне най-близката до която заклинанието ме запрати.

Дед застана в най - високата част на върха,а след това започна да се оглежда какво става в околността,но не виждаше нищо кой знае колко необичайно.Всичко беше спокойно и като цяло беше пусто.

Реми долетя от някъде като кацна на около 20 метра от него и започна да се оглежда за нещо.

Дед я усети,но за сега не предприе нищо,а просто се престори,че я няма и продължи да седи върху коня си и да гледа от високо.

Реми го забеляза като и стана любопитно що за същество е и бавно тръгна към него.

Дед усети по - силното присъствие на душата и' и на не толкова чистото и тяло поне за него.Всички същества които мърдаха бяха просто купчина кокали за него.Тя не беше по - различна от останалите.Ако искаше да стане трябваше да се докаже пред него.

Реми се спря на 5 метра от него като го огледа по-хубаво и каза:
-Ам.. извинете... вие какво точно сте ?

Пред краката на Реми се изписа с огнени букви Death. Буквите бяха със същият огнен цвят като на конят на който той седеше.

Реми само кимна след това каза:
-Аз съм Реми.. нали не ви преча ?

Конят се обърна към нея.Естествено Дед го беше накарал да се обърне,а след това я погледна и каза с дрезгав глас:
-Ако ми пречеше нямаше да си тук.

-Ахам.. а може ли да погаля конят ви ?
Попита Реми като погледна към конят след това отново погледна Смъртта.

-Ако искаш да останеш без ръце,пробвай да го погалиш.

Реми направи крачка назад с думите:
-Тогава няма.. обичам си ръцете..

-Мъдро решение.Какво правиш тук ?

-Дойдох да търся едно много рядко планинско цвете което ми трябва за една отвара, но май тук няма такова.