Extinction

Мястото на което се крият всички хора и не толкова хора, който някога са били отритнати или пък отхвърлени от правителствата. Дори от собствените си семейства. Странно, но мястото се нарича Extinction и това е мястото, което Кия нарича Организацията. но далеч не е това което изглежда. Тук освен, че пазят хората от демони и прочие също така се избиват по-между си, а това прави мястото, толкова злокобно.
Цялата работа, е че това е една огромна поля, която е пазена от щитовете направени с кръвта на жреци. Оръжията тук са много над технологията позната на човечеството. А хората са злобно и студени.
Главатаря е Игор Владий. Руснак, който бил покварен от властта, но решил да направи нещо добро и затова направил Extinction.
Главната квартира и дома на Игор се намира точно в центъра, енергията която го задейства идва от единствения повелител, който владее всичките елементи - Кия. А защитата на мястото е направена от собствения и брат - Влад.
Останалата част от Extinction се състои от кръчми, ресторанти и огромна арена, на която се доказват идващите. Тоест, за да ви пуснат трябва да победите. Засега противниците са само демони, но често се случва да пуснат и нещо много по плашещо от едно демонче.

Кирке доведе Иридиъс, за което и бях благодарна, а аз говорих с Игор за пускането на Ири в града. Той разбира се се съгласи с малкото условие да победя на арената, което не беше нищо ниво.
Щом Кирке докосна земята отидох до Иридиъс и се усмихнах.
-Бавни се. Вече ми върнаха зрението, сега ще трябва да отидем в арената.

Усетих силно друсване, когато Кирке се приземи. Смъкнах се от гърба ѝ и я погледнах разфокусирано. Имах чувството, че ми се присмива...
Погледнах объркан към Кия и някакъв кривокрак, гърбонос маймун с една вежда. Изглеждабеше надеждата на отбора по борба категория перце.
- Какво? - попитах объркано, - Защо тя да се бие? Искам да кажа, че тя си влиза редовно - аз съм нарушителя...не трябва ли аз да участвам поне на равно с нея?

-Игор не харесва нарушители, а и ти не можеш да се биеш без силите си. - Усмихнах му се и сложих ръка на бузата му. - Пък и това е лека тренировка.
Обърнах се рязко и погледнах Кирке, а тя по сигнал доведе едно русо момче със сини очи, чист руснак, но лицето му беше доста познато, почти като на Кия.
-Славикия чух, че ще се биеш на мястото на новия. Този път Игор иска да се биеш само с един вид оръжие. - каза момчето и ме прегърна. А аз погледнах Иридиъс и се усмихнах.
-Ири, това е Влад. Брат ми. Той ще е твоя домакин докато мине цялата свада.

Объркано замигах след нея. Без силите си? Е, вярно, че не бпх специализирал ръкопашен бой и все пак...
- Добре, ти си решаваш... но ако другите почнат да ми се смеят, че ме пазиш като яйце, ще ти се муся.
Поздравих Влад с лек поклон и траурно изражение на лицето.
- Един вид оръжие? Мислех, че ще се биете, като ползвате стихии?

-Без сили, тоест без да използва дарбите. Славикия е обучена още от 4 годишна възраст да се бие като професионален убиец.

-Влад. Кажи на Игор, че избирам пистолет от най-обикновените. - Влад само кимна и отиде да каже, а аз хванах Иридиъс и влязохме в арената. Сега той можеше да види огромно помещение, а средата имаше нещо като олимпийски басейн, но доста дълбоко, а по средата се издигаше една малка платформа.
-Ири, след това ще тръгваме. Вече ми оправиха очите, така че няма за какво да оставаме.

Разтворих широко свойте очи и се втренчих в нейните. Изглеждаха непокътнати... Дори ако бях ползвал най-добрите си отвари или свитъце, не бих се справил толкова добре,...
- Добре, ще викам за теб от мястото си...

-Няма нужда. Битката няма да продължи много. - заявих и отидох на нещо като асансьорче, от там право на малката платформа. Влад заведе Иридиъс до мястото им в ВИП ложата.
И тогава се чу гонгът. Пред мен на платформата излезе нещо подобно на паяк, но вместо много очи имаше много глави, а вместо крачета имаше човешки ръце. А неговото оръжие бяха вериги, за всички ръце. Усмихнах се и оставих пистолета на колана на дънките си. Изчаках да пуснат и клетката и сега чаках само нещото да атакува.

Демонът разбира се започна пръв, защото беше лесно да предвидиш, че тези изчадия не мислят. Две от ръцете летяха към мен, а аз стоях неподвижно и чаках. И изведнъж отскочих, точно преди да ме хванах ръцете. Стъпих върху веригите и така тия неща не можеха да се мърдат. После хванах веригите а я завързах за клетката. Междувременно още две се опитаха да ме атакуват, за тях пък реших да пробвам номера "Бягай, отскочи, стъпи, вържи". И така и те също бяха вързани, само че не на същото място, а на стената до тази, на която вече бяха вързани първите ръце. Така последваха и другите 4 и накрая демона беше разпънат на кръст. Извадих пистолета и го погледнах. Дори нямаше нужда от това. Хвърлих го на страни и тръгнах бавно към демона, а всичко навън крещеше и ме дразнеше. В момента в който бях до демона му натресох една пета право в средата на тялото и то се отдели от другата част.
-Край на битката. - и се отдръпнах, а демона се взриви.

Застанах прав на мястото до зловещия на вид младеж. Измерих го под вежди, въобще не приличаше на сестра си. И я наричаше.... Салвикия. Дали не искаше да ѝ викат Кия на галено?
- Вдигнах рамене и погледнах създанието. Останах доволен. Създанието приличаше на Твар на Сянката - адски демон, а не някой от Хаотичните демони на Саргерас.
Битката приключи бързо със взрив. Малко напомняше на сцена от Пауър Рейнджърс....
- Браво! - извиках силно от мястото си, вдигнал ръка до устата си. Влад ме погледна стреснато и малко неудобрително. Изглежда тук не беше позволено да се врещи с цяло гърло.

Отидох до Иридиъс и се усмихнах.
-Ето вече можеш да идваш по всяко време. Влад. Ще можеш ли да се погрижиш за Кирке? - Влад скочи като машинка и без да мрънка отиде да го направи. Но преди да тръгне получих само едно "Върни си ми оръжието, Славикия."
-Да знаеш, той ме нарича така, защото това е името дадено ми от майка ми, но предпочитам Кия.

Мълчах си и само кимах. Замислено се втренчих в нея и попитах решително.
- Ам... защо реши ти да се биеш? Беше ранена и така нататък... а и все още остава въпросът... не ви ли е позволено да ползвате уменията си тук?

-Позволено е. Но аз реших да заема мястото ти, затова не можех да ги ползвам. Иначе битката щеше да свърши за секунди. А не са . - погледнах часовника си и се усмихнах. - 4 минути и 25 секунди.

ПОклатих глава и зацъках с език.
- Не мога да повярвам, че се справяш толкова добре, само в ръкопашна схватка... дали не можеш да ме научиш да се бия? За в случайте, когато не мога да ползвам заклинанията си...
Погледнах щ в очите и инстинктивно попитах:
- Кога стана рижава?

-Когато дойдох тук. Смяната на цвета е лесна. Трябва ти малко боя и си готов. А и хората тук ме познават по-добре с този цвят. Е какво мислиш за милото ми братче? Не говори много.

Вдигнах рамене:
- Не знам, изглежда свестен тип, но е доста затворен... а и аз не предразполагам особено към светски разговори.
Погледнах след него.
- Изглежда тъжен, да не му се е случило нещо в миналото и да не може да го преживее?

-Просто и двамата сме хванати от малки. Той е с 6 години по възрастен от мен. Когато съм била на 2 а той на 8 Игор е убил родителите ни пред очите му, аз не помня, но Влад за разлика от мен помни и най-малкия детайл. Това е. Освен това Игор ни държи като домашни любимци. Пуска ни през деня, а щом дойде нощта ни заключват в клетката. И не го казвам метафорично. Наистина живеем в клетка.

Наострих уши и вв очите ми пробяга студенина.
- Значи е нещо като робовладелец? И е убил родителите ви?
Погледнах нагоре. На една от ложите по-високо видях мъж с остри черти и тъмни очи и гъсти вежди над тях. Приличаше някак на мечка и едновременно с това на гарван. Голям тлъст гарван-присмехулник.
Въздъхнах и я погледнах сериозно.
- Може би мога да... се погрижа за него...

-Не. - Станах от мястото си и го хванах за ръката. Тръгнахме навън и когато излезнахме вече се беше свечерило. - Явно ще пренощуваме тук.
Заведох го в главната зала и му показах стаята за гости.
-Ще дойда утре сутринта.

Притеснено погледнах назад. Изглежда трябваше да остана сам. Вдигнах очи и се помъчих да бъда възможно най-тих.
- Добре, Кия.... ще го оставя жив, само защото мястото изглежда е... безопасно. Но само заради теб го правя.
Въздъхнах и вдигнах ръка, която сложих на рамото ѝ:
- А ти къде ще спиш? При брат си ли?

-В моята стая. Лека нощ. - Отскубнах се и отидох на върха на сградата, а там Игор ме чакаше, за да ми каже, че пак ще трябва да захранвам енергията на цялото село. Вдигнах рамене и просто се заех за работа.

Останах да гледам след нея. Вдигнах рамене и бавно се обърнах да си ходя. С бавни крачки влезнах в стаята и мрачно се загледах пред себе си. замислих се над идеята да спя с дрехите, но силната болка в краката щеше да ме принуди поне тях да сваля. Въпреки всичко се проснах на дървен нар до стената и се проснах да хъркам като убит.