My home is my fortress...

Дед беше привлечен от нещо на това място.Просто всичко това .... хм беше някак си странно прекалено много енергия имаше в това място.Той нали си беше Смъртта и обичаше да си вре носа тук и там защото беше "виновен" за доста от нещата които се случват на тази земя още от времето на динозаврите,та дори и от преди тях. Дед беше върху коня си(който можеш да видиш на подписа),а конят бавно и спокойно се движеше към мястото на където се беше запътил той,а именно към замъка на Рей.В далечината изглеждаше доста интересно това местенце,но дали беше такова в действителност.

Конникът престъпи напред. Той подмина момичето най - спокойно все едно я няма и влезе вътре в къщата.Когато той мина покрай нея трябваше да усети студенината която той носеше заедно със себе си.Престъпи върху изгнилата веранда.Тя изскърца и Дед влезе вътре.След около 30 секунди той излезе и отново застана там където беше краят и началото на бариерата и отвътре се чу стоварване сякаш беше паднал човек.Явно на някой му беше дошло времето и замъка остана с една душа по - малко. За него тук беше доста шумно защото чуваше всичко което духовете "шепнат" около него.Мъртъвците също не мяха от най - тихите създания естествено не всеки можеше да ги чуе,но той беше един от малкото които можеха. Седеше и гледаше момичето с огнено червените си очи без да обелва и дума.Не беше от най - приказливите в момента.Ако тя искаше той да говори трябваше да го предразположи към разговор.

Конникът си протегна рязко ръката напред към нея,а след това в ръката му се появи един свитък.Той го метна на момичето като свитъка се разгърна леко още докато е във въздуха. Можеше да изглежда малък,но вътре имаше доста неща написани.Бяха написани естествено на древен латински който леко се различаваше от сегашният латински или по - точно този от преди няколко хиляди години. Въпреки това той смяташе,че тя ще може да го прочета.Вътре пишеше какво има право той да прави и какво няма право да прави. Единственото нещо което пишеш,че няма право да прави беше: "Не може да убива без основателна причина". Едно от нещата които можеше да прави: "Не е длъжен да иска разрешение от собственика на къщата/земята за да влезе и да вземе душата на която вече и е дошло времето да си "отиде".

Дед хвана свитъка,а след това добави ново правело " Не е длъжен и не обича да говори". След това свитъка изчезна,а той без да отделя поглед от нея промълви:
-Вече го има. - Гласът му ... хм беше нещо между на демон и дух.Странно беше не се намираха много създания които да звучат така.Той просто не обичаше да разговаря с хората и като цяло с живите създания,но с подходящ предлог всичко е възможно,нали така ? Той поне още 10 минути нямаше да каже абсолютно нищо. Първо разбира що за човек е събеседникът срещу него и едва чак тогава започва да говори или просто да мълчи и да си замине.

Дед се зачуди на това защо тя говори бързо.Не беше от най - досетливите.Помълча малко,а след това каза:
-Знаеш ли? Прекалено много говориш. Разваляш мъртвешката тишина.
Дед се обърна назад,а след това промълви нещо на някакъв призрак и ярка светлина проблесна пред очите му,но и Блу можеше да я види много ясно макар той да седеше пред светлината.Това по - скоро заприлича на мини бомба.Просто експлодира бялата светлина за няколко секунди и това беше,а след това Дед каза:
-Не си правете труда няма да успеете. - Той говореше на духовете.Онзи дух който експлодира се опита да го доближи и да го атакува в гръб,но явно не му сработи тактиката и Дед го засече веднага.

Дед не изрази абсолютно никаква реакция нито емоция.Това за него беше нещо обичайно.Все пак не беше тук за да всява страх,а само смърт. Това,че някой се плаши от него си е друг въпрос.Не изглеждаше толкова страшен защото беше в почти човешка форма.Когато е в истинската си изглеждаше доста по - страшничко пък и маската от кости която беше върху лицето му криеше някой други неща които бяха по лицето му.Все пак когато душата е изплашена не е чак толкова вкусна.Отново той не каза нищо,а просто продължи да я гледа и да слуша какво дрънкаше тя.До някъде му беше интересно,но в голяма степен наистина тя говореше много и беше леко досадна.

Добре, явно бе, че му досажда, но в крайна сметка той се намираше на прага на домът и, не тя. И щом щяха да си мълчат така да бъде. Рей погледна мястото зад нея и след миг там се появи черен готически фотьойл. Без да предложи на "госта" си да седне тя най-демонстративно зае мястото и след малко в ръката и се появи шоколадов шейк. С разни други вещерски добавки... Отново не предложи нищо на въпросния. А и честно да си признаем тя не бе от най-добрите домакини... Остана така, загледана в безизразните очи на събеседникът и започваща все по-малко да се страхува от него.

Дед я погледна доста ... безизразно,а след това се появи един голям трон направен от черепи и той седна отвън точно срещу нея,а след това до трона се появиха няколко оковани момичета. Дед си сложи ръката върху едната,а след това извлече душата от нея и тя се сгромоляса и за няколко секунди се разложи в земята и останаха само костите до трона.Всъщност тя и да му беше предложила нещо такова каквото тя пиеше нямаше да приеме защото не ядеше/пиеше нищо друго освен души на живи създания.Колкото до това той не искаше да сее страх в момичето. Просто си стоеше кротко и от време на време си вземаше по някоя друга душа без да отделя поглед от русокосото момиче.

Дед хвана едното момиче за гушата,а след това я вдигна на неговото ниво.С другата си ръка той свали маската си и я целуна извличайки енергията от нея.Момичето пречеше на Рей да види какво има под маската.След като той и "изяде" душата си сложи маската и я бутна и се случи като с първото момиче.Останаха само костите от нея,а душата и все още се вливаше под маската му и Рей можеше да го забележи.Всъщност всеки би го забелязал дори без да се вглежда. Чрез тази целувка той можеше да апзорбира много по - голямо количество от душата от колкото по нормалният начин който тя беше видяла при първото момиче. Тронът от черепи изчезна заедно с момичетата,а той застана отново в изправено положение и леко наклони глава гледайки момичето.Беше му интересно какво можеше тя.Вече беше сто процента сигурен,че тя е вещица и се занимава с това,но какво ли още можеше.

-Какво сега? Да не очакваш да ти ръкопляскам задето си пийваш от душите на разни....момичета и правиш боклук на верандата ми? - добре, сега Рей наистина бе ядосана, но не смени позата си.
Освен гневното и изражение по нищо друго не си личеше да я обезпокоява нещо.

Дед вдигна рамене,а след това промълви с малко по -различен глас от преди:
-Нападай. - той искаше да види каква щеше да е нейната реакция.Знаеше,че и да го нападне нямаше да има кой знае какви поражения по тялото си,нали и без това не беше истинското му тяло така,че не го бъркаше много.

-Защо? - недоумение се изписа по лицето на блондинката.
-Не си чак толкова лош, е не е като да те познавам, но все пак. - смехът и бе ироничен, но тя наистина нямаше намерение да го напада. Просто се чудеше какво прави тук.

-Защото недоволстваш. Жестовете ти,мимиките,говоренето.Ако толкова недоволстваш просто нападни. Таман ще видиш какво ще се случи ако го направи.Любопитна си,нали ?
Дед не се опитваше да я предизвика все пак нямаше право да я убие. Ако го имаше може би щеше да го е направил до сега.

-Ами...всъщност не. Сигурно ще завърша на оня свят, а повярвай ми имам още неща, които трябва да приключа на тая Земя. - въздишката отделила се от гърдите на Рей показваше чисто раздразнение.
-А и честно казано ме дразнеше това, че не говориш, но както казват някои - шанс. - усмивката и бе лека, загадъчна, но не целеше нищо лошо с нея. Изправи се, а стола мигом изчезна, след това и напитката. Тръгна към вратата.
-Ако искаш влез. - поканата бе... безстрастна. Дали щеше или нямаше да влезне... ами да речем, че не и пукаше особено, но и бе интересно.

Дед беше беше пред нея още в момента в който каза "Ако искаш влез" и когато се обърна го видя.Той беше с Wonderer (Можеш да го видиш в създаване на герои) облеклото си което му даваше доста по - голяма скорост от останалите негови облекла,но за сметка на това нямаше много голяма защита,но какво му пукаше и без това нямаше да го нападне поне не и на този етап.И да го нападне той нямаше намерението да я убива,а просто да спре атаките и' .Мястото отвътре всъщност не беше чак толкова зле.Огледа цялата стая в която се намират и после пак погледна към блондито.