Вулкана

....

Сайрекс беше в човешката си форма и седеше тук. Всъщност това беше неговият дом защото нямаше кой знае колко хора дори нямаше изобщо.

Лейди вървеше по пътеката. Усещаше присъствие тук, видя Сайрекс и се насочи към него

Той беше на ръба на кратера и гледаше лавата долу как се разкарва сякаш беше жива.

-извинете. Търся човек на име Сейрекс. Имате ли някаква идея къде да го намеря?

Сайрекс без да се обръща каза:
-Зависи кой пита.

-трябва да се срещна с него.

-Ако не е нещо важно не съм аз.
Той направо си каза,че е той.

-тогава съжалявам. Аз съм Лейди и съм тук за да те убия. - Изведнъж момичето замахна към него с оръжието си - това беше решила да вземе този път

Spoiler:

Сайрекс се обърна рязко хващайки меча и с едната си ръка стичейки се кръв от нея по меча.Все пак беше в човешка форма и всичко трябваше да е реално:
-Защо ли не се учудвам,че някой ме е поръчал.
погледна я той в очите.

-мисля, че ви е ясно кой ме изпраща

Сайрекс продължаваше да държи меча на Лейди:
-Онзи гущероподобен ? как му беше името ... ?

-същия. Защо иска да ви убие?

-Защото не може да го направи сам и изпраща женски създания да го сторят вместо него

-какво общо има това, че съм жена?

-Нищо просто отбелязвам,че си.Предишният ловец беше доста грозен.

-случва се. Пола няма нищо общо. Но бъдете сигурен, че смъртта ви му струва доста скъпо. Бих казала, че с парите бих могла да си купя 10 етажа от Емпайър стейт билдинг. А сега. По същество
Лейди бръкна с лявата ръка в едно от отделенията на колана си и извади една кама докато взе още държеше меча

След като тя извади камата Сайрекс със свободната си ръка хвана катаната без да я вади от предпазителя и с предпазителя блокира камата,а след това пусна меча и се отдалечи от нея.
-Просто той знае,че имам слабост към тях.Заради това изпраща момиче.

-не ме третирайте като момиче. Убила съм прекалено много, за да заслужа класификацията като чудовище

-Чудовище,но женско чудовище. Сещаш се.Това,че си убила много не те прави по - различна от останалите женски.

-това ще рече, че сте женкар?

-Както искаш го наречи... слънце.
Макар и да говореха той и за секунда не сваляше гарда си.

Лейди запази спокойствие и пълно хладнокръвие
-добре, мило
Момичето извъртя крак в пръстта и доста бързо се озова до него замахвайки. Лейди беше доста бърза

Преди да замахне калъфа на катаната вече беше опрян до гърлото на Лейди. Той я погледна и леко присви очи.

-значи няма да бъдеш сериозен?