Широколистна

-Ами да разбира се знам какво има...
*подава му нещо в плик*

Крос взема плика,а след това започва да върви и да го разглежда.
-Какво има вътре ?

-Ами...писмо...
Линали започна да не ходи в права линия но след това оправи ходенето си.

Крос забеляза това с ходенето,но не каза нищо.Отвори го бавно и извади листа който беше в плика и го разгъна,а след това каза:
-Какво пише вътре ?

*написано на листа:Генерал Кросс., от малка когато си играх с Тимикампи ви харесах.Знам че е странно но може би изпитвах любов към вас,знам че се дърпам но не го разбирайте по погрешно просто съм малко изплашена...Ъм...обичам ви.*

Линали крачеше нервно като нищо не казваше.

Крос го прочете,а след това не изрази никаква емоция.Взе запалката и го запали.Хвърли го назад и то изгоря във въздуха,а той продължи да си пуши цигарата и да върви след нея без да казва нищо.

Линали беше видяла това и продължи да ходи без да казва нищо...
"винаги е бил толкова странен "

-След 5 минути сме в Ордена. Внимавай с емоциите си Линали!
Това прозвуча сякаш беше заповед

-Добре..
Линали сякаш сложи някаква маска върху лицето си и се усмихна въпреки че не и се усмихваше.

Крос се протегна и сграбчи шапката си която беше върху нейната глава. Взе я,а след това си я сложи,а из зад дърветата се показа огромната сграда на Ордена.

Когато пристигнаха Камуи веднага се метна върху Линали.
-СЕСТРИЧКЕЕЕЕЕЕ .Започна да я прегръща.
Линали се ядоса като го изрита на далеч.
-Винаги е такъв.....Хайде нека влизаме.

Дори не се образува и малка усмивчица на лицето му при тази комична ситуация.Крос отвори огромната врата с една ръка и навлезе в Ордена.

След провала се оказах... ами не знам точно къде е това. По изчисленията ми, това трябваше да е мястото. Огледах се наоколо и прецених ситуацията до колкото мога. Беше си джунгла, макар и от тънки банбукови дръвчета. Огледах се и разгледах наоколо. Мястото изглеждаше като сечище. Може би тук някога беше имало село или лагер. Кимнах разбиращо и поех нататък. Влачех крака и слънцето нажежаваше шлема ми. Жвалих го и го прибрах под плаща, като се постарах да го прикрия добре. Дали имаше шанс да получа помощ от някъде?
Внезапно се оказах пред... беше дребно, гнило на вид създание с провиснали гащи и объркано изражение. Втренчих се в дребната гад и се зачакахме.
Това беше местна разновидност на гоблините или гномите – името му беше трудно за произнасяне и за това предпочитам да не го назовавам.
Гоблинът подсочи като ужилен и започна да ме увиква на неговия си език и за това му заповядах да си мълчи с дребо фокусче с много светлинки, за да разбере, че не съм някой преминаващ пътник, когото могат да поребият една групичка от такива.
[You must be registered and logged in to see this image.]
- Кой си ти, малък гоблин? – попитах с нисък глас.
- Крил – изцвърча дребната твар и се затресе от яд или страх или от смес на двете.
- И какво търсиш тук, гоблинче?
- Аз и братята ми сме тук, за да събираме кремъци. – отвърна то тихо.
Учудено погледнах дребната твар. Бях чувал, че гоблините правят мини, като смесваха кремъци, никел и алуминий. Учуден бях, че има чак толкова кремъци из тия гори, че да се търси чак от гоблините.
Коленичих пред гоблина и го погледнах в очите. Зверчетро се присви и изглежда се чудеше дали все пак да не ми се метне на врата. Вдигнах ръка пред него и го попитах:
- А защо си толкова наежен, гоблин? Да не те захапал някой отзад?
Гоблинчето поклати глва и махна назад.
- Имам проблеми. Момчетата се зарязаха и ме зарязаха тук. Честно, това е най-шибаното положение в което са ме оставяли.
Вдигна малките си очички към мен и седна на пземята. Не представяваше изобщо приятна гледка за очите.
- И на всичкото отгоре тия мечки...
Погледнах го учудено.
- Какви мечки?
- Ами такива – мечки. Живеят в местната гора. Нещо като мечки са поне. Едни такива – черно-бели и много зли на вид.
Не се стърпях и избухнах в смях.
- Страшни, черно-бели мечки в Китай? Ти да не ме бъзикаш, не са ли панди? Те въобще не са страшни или опсани. Но за дребосъче като теб, дори пандите са застрашителни.
ПОдигравателният ми тон май разядоса гоблина, защото той скочи и ми се разврещя:
- Ти какво си въобразяваш, бе?! Да не съм някой страхливец? Знам какво видях. Виждал съм панди и тези, въобще не са такива. Ако видиш толкова голяма пнда с такива зъби и ти няма да си много доволен.
После гадинката си седна на задника и се загледа намусено пред себе си. Дори дребосъците имаха право да са недоволни и да проявяват чувства. Поклатих глава:
- Ще ми покажеш ли къде живеят тия зверове?
Гоблинът вдигна очи към мен и се ухили злобно.
- А не, няма да ида там повече. Ако искаш да ги видиш, иди на запад от тук. Има няколко пот тях сред дърветата.
После си замълча и започна да си рови в пръстта. Гоблините и гномовете се хранеха с червеи. Предпочитах да не гледам докато се тъпче с тези отврати и за това предпочетох да ида да видя тия страшни панди.
Поех на запад и вървях в сравнително права линия. Стигнах до място, където имаше нещо като сгъстен лес от по-едри дървета и лиани. Започнах да се провирам, когато за моя изненада пред мен се изтърколи нещо черно-бяло. Помислих че е панда, но се оказа малко по-високо и доста по-набито. Животното обърна към мен нещо като вълча глава към нас. Обърканх от странното създание, пандата ме нападна. Объркан едва успях да реагирам на време. Плъзнах се в страни и се претърколих, когато нещоот скочи като на прожина и от лапите му щръкнаха дълги като ножове нокти. Неспособен да реагирам както и да било иначе, просто се плъзнах в страни и замахнах с края на наметалото, за да объркам нападателя си. Учудено, нещото се засили покрай мен и се блъсна в дървото. Доволен от резултата, внезапно осъзнах че съм заобиколен от подобни гадини. Бяха четири, доста едрички и едното изглеждаимаше щръкнали неправомерно от устата му зъби.
Завъртях се рязко край зверчетата и се приготвих:
- Magicae es: Ventus Penicullus incantatores: Ventus ambulate
- Magic art: Wind Style Spell: Wind Walk
Внезапно изчезнах напълно, смесвайки се с въздуха. Оказа се,ч е дребните заклинания, още ги можех. Плъзнах се невидим между тях и се скрих зад едно от създанията. Те започнаха да душат въздуха и се проклех,ч е не мога да се скрия напълно. Миризмата ми оставаше. Може би с етерреална форма щях да мога да ги нападна, но... но нпмах сила да подържам тази форма, колкот и примамливо да беше предложението. Замахнах рязко и стоварих юмрук върху черепа на една от пандичките. За мое учудване, черепът му се пукна и създанието се свлече на земята, озъбено и грозно като уруд. Другите две ме изгледаха учудено и се пръснаха на някъде. С доволно изражение се отупах от полепналите по мен късчета трева и лепкави репей и растения. Спокойно се изправих и продължих нататък с доволно изражение на лицето.
По нататък пътят ми беше преграден до сега само от един ред гъсто израсли дървета, които премахнах с Огенния Стълб. После имах среща с група вълци, на които оставих да се гонят с илюзияте ми, докато аз се изнизах между шамарите.
След дърветата, които ипепелих минах край група обезобразени панди, които избих с удоволствие и доста шамари. Радвах се, че ръкопашните ми умения не бяха ръждясали. Но и друго ме притесни. Нещо беше променило тези панди за да изглеждат така... и може би това беше кладенеца. От една страна се зарадвах, че го намерих толкова бързо, но от друга се притесних не на шега, че може и на мен да подейства трансформиращо. Преглътнах притесненията си и продължих нататък. Беше доста горещичко, но го пропуснах край ушите си.
Стигнах до пещера. Дупка на сред едно възвишение, плато на сред джунгла от растения. Пред нея имаше нещо... някакви сенки. Ако исках да ги впдя, трябваше да се приближа. Но не исках да ме усетят. Използвах една магия, която рядко ползвам и за това не я обичах, но се налагаше:
- Magicae es: Аccersito incantatores: Еxplorator
- Magic art: Summoning Spell: Scout
Чу се тихо шумолене и без излишни блясъци и шумове, пред мен се появи малка сива сова. Погледнах животинчето и внимателно легнах на земята. Кръстосах ръце на гърдите си като мъртвец и се съсредоточих.
Внезапно отворих очи и размърдах крила. Гледах през очите на совата. Животното се размърда недоволно от присъствието ми, за това пропърпори с криле и полетя над заспалото ми в летаргия тяло. Плъзнах се над полето и се озовах над входа на пещерата. Вгледах се внимателно в нещата от долу. Приличаха на яркооцветени пернати сатири, но с много странни муцунки и не особено приятни празни и зли очи. Совата избуха силно... и аз отворих очи в моето тяло. Станах и объркано допрях ръце до главата си. Дори да бях в отлична форма, а не един път умирал щеше да ми е кофти след тази процедура, а сега се чувствах като бит с чук по главата. ПОкл;атих глава и се изправих. Тези сатири трябваше да се премахнат от пътя ми, ако трябва и с голям бой.
Станах от мястото си и вдигнах ръце пред себе си, сякаш опъвах тетивата на невидим лък. Съсредоточих се колкото мога повече и между пръстите ми пламна огнена стрела от чист огън:
- Magicae es: Ignis Penicullus incantatores: Aurugine Sagitta
Magic art: Fire Style Spell: Searing Arrow
Пуснах стрелата и тя порази единия от пазачите. Послепусках докато не падна втори и трети. Спуснах се бързо до долу и хукнах покрай все още тлеещите от огнените стрели тела на създаният. Киман и се мушнах вътре, оглеждайки се наоколо. Не усещах нищо друго да е живо. Учудих се дали няма още пазачи. Заослушвах се и се помъчих да намеря още такива. Въздъхнах от облекчение... много рано. В сенките нещо прошумоля. Събрах отново ръце изписах внимателно символ във въздуха. Въздъхнах и търпеливо изчаках символът да се копира в четири идентични и да се подредят около мен.
Коремът ми се сви на топка, понеже очаквах,ч е непременно, нещо ще ми се нахвърли от сенките докато правя тази магия. Но бях прекалено слаб за да прибягвам до по-силни или по-бързи заклинани, за това сега правех това допотопно, бавно и несигурно заклинание. Въздъхнах, когато символие се подредиха в четириъгълник и избухнаха ярко във сияние от виолетово. Сияния от красива бяла и лилав а светлина блеснаха и създаният скрити в сънките на пещерата се загърчиха и запищяха агонизиращо. Не ми беше много приятно, но се налагаше да дейставам по този начин, вместо да седя и да ги гоня един по един.
За по-малко от няколко минути всичко наоколо притихна, само в черепа ми още шумеше и оттекваха в черепа ми. Тръснах глава за да ги пропъди и погледнах към изчезващите вече руни. Крайно време беше да се добера до този извор. Честно, направо ми беше лошо вече от чакане. Сигурно щях да си пукна от старост докато се докопам до този кладенец.
Бавно запристъпвах и търсех начин да намеря... оо, не се наложи да търся дълго. Заковах се на място и отвратителна тежка мускусна миризма ме удари в носа. Изкривих лице от отвращение и пристъпих. Омръзна ми да се завирам по такива дупки и бързах да довърша работата.
Пред мен се разкри доста противна гледна – Приличаше на ручейче, извиращо между камъните, но водата беше нечиста, с лилаво-ръждив цвят и силна миризма на нещо мръсно. Приближих се и го подуших по-внимателно. Наистина усещах силата на демоните в нея и не беше просто чернотата на Ада, а нещо изпълнено с Хаос и разруха, излизащо от нищото или по-точно – беше абсолютното нищо. Вдигнах глава и задишах чистия въздух на растояние от фонтанчето и се замислих. ѝях да пробвам да я пречистя от покварата на Хаоса чрез една древна молитва, после щях да опитам с шаманско заклинание за прочистване с електричество. Кимнах разбиращо на себе си и бръкнахпод плаща.
Празната епроветка беше бързо изпълнена с противната течност, бликаща между скалите. Кимнах и поставих приличащото на пръчка шише на пода. То се задържа на мястото си и стоеше изправено. Изпраих се и замърморих молитвата на Древния език:
- Vi luminis ardent tenebris pariunt... In nomine Dei vivi inmunda anima mortui aeterna damnatione pellitur... Adducam salutis ad hoc tormenta daemonium anima... Lux Penicullus incantatores remissionis: discussa magicae...
Последва силен изблик от Бяла светлина и тих писукащ звук като от изключване на телевизор или друг електроуред. Замислено се наведох и взех колбичката. Загледах се в нея и сериозно започнах да изследвам цвета ѝ. Стори ми се, че е малко по-светла от преди. Кимнах разбиращо и я поставих пак долу. Щях да направя последен опит да я пречистя и после, покварена или не, щях да я изпия. Мислех усилено и после започнах да напявам шаманското заклинание:
- Tempestas, terra et ignis ... Videte vocatus: Fulgur Penicullus incantatores remissionis: Expurgate!
Усетих силно нажежаване на въздуха около мен. Напрежението започна да расте все повече и повече. Съсредоточих се и в следващия момент се чу силно изпръщяване на електрически заряд и отварата в стъкления съд клокна. Понеже беше малък съдът едва издържа да не изплюе всичкито си съдържание. Въздъхнах и го вдигнах отново пред очите си. Загледах се внимателно във водата. Вече изглеждаше достатъчно чиста, за да я пия. Вдигнах я бавно до устните си и капнах малко. Първата глътка беше особено дъхава. После втората и последна беше незначително по-слабо усещаща се на вкус. Кимнах и пуснах шишенцето на пода. Не усетих промяна... и в следващия момент сякаш бомба избухна в корема ми. Закашлях се и се сринах на колене, треперейки от неприятно усещане, сякаш бях изял цели змии и те сега се гърчеха в агония в червата ми. Изкривих лице от болка и се помъчих да се одържа. После внезапно ме изпълни силно чувство за сила и мощ. Изправих се и се изтъпаних с изправени рамене и разкрачени крака. Стоях на сред пещерата и се пъчех като пуяк. После главозамайването премина и аз пристъпих нататък. Излязох от пещерата спокойно и се огледах. Исках да се видя. Приближих се до близката река и коленичих на брега. Притеснено погледнах във водата и видях отражението си. Нямаше рога, нито зъби. Заоглеждах се но не намерих нищо, което да прилича на рога или някаква външна промяна по главата ми. Заоглеждах се, нямаше никакви промени. Просто се чувствах много по-добре. Кимнах и се изправих. Вече се чувствах достатъчно силен, че да се изнеса на някъде.
Помъчих се да повикам Рейн. Съсъредоточих се върху нея и се помъчих да я повикам. Нищо не се получи. Започнах да си блъскам главата какво е станало. Дали не ми се сърди? Или все още не може да излезе заради забраната на ангела Тириел? Почесах се по главата и кимнах разбиращо. Едва ли Тириел щеше да я остави така. Проклетият ангел беше прекалено привързан към нея, осладила му се беше покварата и сега седеше и се чудеше как да прикрие дори пред самия себе си, че е зажаднял за креватни гимнастики със сукубуса. Започнах да обмислям варианти. Бях Призовал Рейн следвайки предписанията на демоничното заклинание, което научих, когато си сложих Шлема на Нерзул. Но и самата тя си призна, че е свикнала с много партньори. Непрекъснато намекваше че имат или че са имали едно друго с ангела.
ПОгледнах към небето. Съдбата на човечеството беше в ръцете на ангели, които не се интересуваха от хората. Демоните на Хаоса щяха да пометат само с един удар Тириел и може би щяха да се позадържат по-дълго пред Небесното царство, преди да обгърнат във вечен мрак Земята. Поклатих глава. Слаб и извратен ангел като Тириел, играещ си на господ, щеше да е краят ни... За това се бях заел и аз със случая. Въздъхнах и тръгнах смело към съдбата която ме чакаше. Извадих свитъка за пътуване и се телепортирах сред ярките сини светлини на заклинанието ми.