Седмия Рай

Самаил беше разперил крила без да ги мърда, и се носеше из облаците. Той изглежда се беше замислил за нещо. Бивайки ангела на изкушението и обвинението, имаше доста работа за вършене.
Добре за него беше, че можеше да върши тази работа и с духовната си форма.

Самаил забеляза мост който щеше да се срути, убивайки доста хора преминаващи с колите си. Той изпъна ръка и го задържа, но спря магията преди всички да са минали, и последните няколко пропаднаха в дълбокото дере разбивайки се в скалите.
Въпреки да беше Божи ангел, Самаил имаше мрачен характер. Тъй като смъртта трябва да съществува, за да не се пренасели живота, Господ не го съдеше , като паднал ангел.

Самаил размаха крила и се изстреля, политайки към земята. Той реши да поогледа малко наоколо. Бяха минали няколко стотин години от последното му слизане сред човеците, в ангеличен вид.

Каин долетя почти като светкавица.
-Ох това място го мразя...тази малка дрисла ме накара да доида тук...
Каин стигна до портите като наби своя печат и влезе летейки застана до нея и се усмихна.
-Следващия път идваш където аз кажа.

-Ще нарушиш правилата си и си готова на това?Дори с цената че ще те впишат в недодялати архангели , това не е твоя работа и не се опитвай да ме имитираш.
Сяда на стола и я заглежда в очите.

-Тс и се хващат на този изтъркан номер, тези същества са полудели.Аз никога не се хващам на това защото е някак гнусно.мразя лигави пухести и плачещи същества...

-Защо точно българия горките рози...ОБичам ги.
Пуска едно земетресение в Япония. :Д

-Боже какво ли ще си кажат хората като разберат :Д:Д:Д:Д
Смее се изтерично .
-С тебе е бая забавно.

-Много го солиш човека... :Д:Д Какво ти е сторил че да го мразиш толкова?
Постави единия си пръст на брадичката си.

-Хехех само ми е интересно аз защо станах такъв красавец :Д.
Преближи се до нея и и взе семките.