Werewolf Hideout

Лушън си седеше на терасата на огромната сграда във Викториански стил, и се наслаждаваше на кафе и цигара. Беше се замислил за всичките неща, които можеше да стори, а не успя, и най вече да спаси любовта си.
Той никога нямаше да забрави Соня, макар че тя да беше вампирка и част от кръвните врагове на вълците. Той я обичаше достатъчно, че да унищожи всичко изпречило се на пътя му, в нейно име.
Поне смъртта на баща и успя до известна степен да утоли пламъците на омразата, които горяха в сърцето на Лушън от стотици години.
Около Лушън имаше още върколаци, в човешка форма, които си говореха и се смееха, а някои обсъждаха важни теми, но той не им обръщаше внимание в момента.

Серас се усмихна като носеше две големи оръжия.И поглеждаше от време на време лесли.

Лушън се изправи като изпука врат и гръб, с думите:

-"Нямате работа тук. Особено кръвопийката."

Той посочи Виктория.

-"Твоя вид не е добре дошъл сред нас."

Останалите върколаци млъкнаха, като прехвърляха погледа си, ту върху лидера си, ту върху натрапничките.

Върколаците я гледаха с празните си погледи, и не казваха нищо. Лушън беше обучил глутницата си на дисциплина, ред и лоялност.
Макар, че да беше известен с безскрупулност и импулсивност, той имаше търпение:

-"Ще ви попитам отново. Какво търсите в нашето убежище? Тази сграда и цялата околност принадлежат на вълците. А вие сте неканени гости."

Върколаците нямаха съюзници, нито приятели. Свикнали са да печелят омразата и презрението на всичко съществуващо. И гостоприемството не беше едно от качествата им.

Серас го погледна като се засмя.
-Съжалявам но аз кръв от същество не съм пила така че не съм такава за какво ме мислиш!

Лушън се изсмя, и каза:

-"Приказките ти са, като на едно обикновено момиче. Ангелите нямат право да указват директна намеса в делата на Земята.
Предполагам знаеш, че ако Ангели или Демони използват пълната си сила и форма на Земята, ще предизвикат директна конфронтация на Всевишния и Рогатия. Което ще доведе до Апокалипсиса.
Можете да напътствате, но не и да водите. Ако навредиш на някой от моите хора, ще си спечелиш веригите в Ада."

Всичките тези години във вампирски плен, беше научил Лушън на много относно религиозните теми, и поверия. Кръвопийците говореха често за такива неща, а слуха на вълка е несравним.

-"Казваш, че си божи Ангел. Добре тогава, защо позволихте Виктор да отнеме Соня от мен? Защо позволихте народа ми да страда толкова време? А сега се осмеляваш да дойдеш в Нашия дом, и да настояваш за гостоприемство? Не... Аз сам съм си господар."

Лушън не показваше особена емоция и каза:

-"Аз съм постигнал своите цели, и не ме интересува какво ще се случи с мен. Братята и сестрите ми също ще ме последват.
Щом искате смърт, давайте. Но няма да се моля на никого, нито пък да вярвам в каквото и да било, освен това което ми дава реална подкрепа.
Също и така не очаквайте да свърши без бой.
А колкото се отнася до хората, измират постоянно и нямам загриженост към тях, ще ловуваме когато си искаме и имаме нужда."

Лушън я гледаше известно време, и каза:

-"Знаем какво да правим. А сега, напуснете това място. Преди да се е стигнало до кръвопролитие."

След тези думи той тръгна на доло по стълбите на имението и се насочи на някъде.

Серас получи някакво съобщение на телефона си и помята на Лелси за довиждане.След секунди Серас направи крила с който полетя от кръвта си и изчезна.

Лушън се прибра от разходката си. Той се насочи към банята и си взе бърз душ преди лягане. Изглеждаше уморен и си легна без да завързва разговор с някой, или да върши някаква друга работа из "Вълчата крепост".
Много от върколаците бяха излезнали на лов, а тези, които се бяха наситили през деня си бяха легнали.
С изключение на няколко постови, които наблюдаваха района за нарушители.