The Dark Castle

-Не,благодаря.Чувал съм за това разтение,но не.
Луцифер я погледна,а след това си мръдна рязко главата нагоре и я вдигна във въздуха и съвсем леко се подхилкна.

Демонката изцъка с език, мръдна леко ръката си и пламъците и обкражиха господаря и

-Доста добре.
Луцифер я накара да чувства доста силна болка в сърцето все едно някой я беше хванал за сърцето и го стискаше.

Амелия постави дясната си ръка там и стисна блузата си. Прехапа устна до кръв, но нямаше да изкрещи. Момичето стисна очи, крилата и се разпериха във стаята, погледна пламъците, които се засилиха и започнаха да докосват самите нозе на Луцифер

Изгорените части на Луцифер от пламъците почти веднага зарастваха защото той беше в едно от истенските си тела.Той я пусна,а след това мина през пламъците и отиде пред нея.
-Доста добре дори отлично.

-това болеше
Момичето облиза кръвта от устната си и се надигна на крака

-Просто исках да ти докажа,че това е доста по - добра алтернатива от твоите пламъци.От това не можеш да се измъкнеш докато той не те пусне.

-аз знам, че е по-добра алтернатива хД И все пак не беше нужно по такъв начин.. Леле от кога не съм изваждала тези крила
Амелия размърда крилата и се протегна

-Мисля,че беше крайно време да го направиш.Ако някой път искаш отново може да направим нещо такова,но другият път ще съм малко по - внимателен.Забравих,че не си от старите демони.

-без болка няма напредък.

Луцифер се усмихна,а след това каза:
-Ако искаш може да изпиташ доста по ужасна болка от тази която изпита в момента ако това ще те направи по - силна.

Амелия поклати глава
-не, не благодаря. Не сте толкова страшен колкото ви представяха всички

-Може би е така защото се отнасям към младите демони с плахота и търпение.И едва ли си ме виждала в истинската ми форма.
Той седна на един фотьол и каза:
-Докато ме нямаше какво се говореше за мен ?

-оу.. Много неща. Повечето говореха колко страшен си, как трябва да те слушаме, защото иначе ще убиеш всички ни. Общо взето всички млади бяхме закърмени със страхопочитание към теб

-Така и трябва според мен,но не съм чак толкова лош към младите както казах.Това е все едно да убиеш новороденото си бебе

ПП: Аз отива да хапна и ида.10 мин само баща ми да не се насъди на PC

-в крайна сметка не ти беше изтезателя, както те описваха. Всички по-възрастни ни мачкаха със силата си. Това е причината някой да напуснат Ада.

Той си мръдна леко ръката и я заби в стената,а след това се появи на един пръст разтояние от нея и каза:
-Това не е извинение за да се махнеш от ада.

-знам. Махнах се по изцяло мое желание и нищо няма да ме върне отново на това ужасно място!
Амелия заяви без страх мнението си в лицето на господаря си. Явно поне не беше страхлива

Луцифер я докосна с 2 пръста по челото и къщата започна да става доста демонична и мрачна.Това много приличаше на ада:
-А кой е казал,че някога си го напускала ?

Амелия притвори очи. В ръката и се появи меч и тя го опря в гърлото на Луцифер
-престани! Сама решавам на кое място ще съм! Хората му викат - личен избор!

-Сбъркала си страната.Ти не си човек,а това е адът никога не си била на земята.
Луцифер се отдръпна от нея и си разпери ръцете за да и каже да се огледа наоколо и сама да се обеди.

Амелия се огледа, но продължи да бъде нападателна въпреки разкриването на истината пред нея
-За мен този замък е земята, където живея. За мен той не е ада. Истината е, че аз.. Аз никога не съм излизала от тук
Амелия наведе глава..

Луцифер застана до нея,а след това я прегърна и я заведе до прозореца.Там имаше доста демони и души които се пържеха в адските огньове на ада.
-Ето това е истината

-не е нормално.. Не може хората да са такива.. Не може абсолютно всички да трябва да се изпържат в Ада..

-Не всички.Само които жътварят реши.Тук дори и аз не мога да сторя нищо... е добре де може и да мога,но не искам.
Той се засмя зловещо и каза:
-Welcome to hell