Болницата

Кимнах на леаря и внимателно последвах сестрата до стаята. Влезнах бавно и се огледах. Не исках сенки. Помагаха ми, но точно сега колкото повече светлина толкова по-добре. Приближих се до леглото и погледнах в очите на Момичето.
- Добро утро - поздравих с безличен шепот, - Аз съм Иридиъс Дредмастър... Приятно ми е да се запознаем, макар че обстоятелствата не с сред най-приятните.
Разперих ръце на страни.

Помогнах ѝ да си вземе шишето и седнах на стол недалеч от леглото ѝ:
- Викай ми Дред... така ми викаше брат ми... Както и да е.
Събрах пръсти и я погледнах сериозно:
- Триш... помниш ли какво се случи с теб?

Кимнах разбиращо и се отпуснах назад в стола си.
- Ясно... по наслество ли е? Или си го придобила при ритуал или нещо подобно?
Може би ако ѝ беше причиниено, можех да я искарам от състоянието ѝ.

Замислих се... Лилит...
Лилиту (също Лилит) (на иврит: לילית) е женски божествен митологичен образ от месопотамския пантеон. Тя е покровителка на бурите, асоциира се с вятъра и се смята за носител на болести и смърт. Фигурата на Лилит се появява за първи път като богиня на ветровете и бурите под името Лилиту, в Шумер, около 3000 г. пр. Хр. Много учени считат, че „Лилит“ е вариация на Лилиту, появила се около 700 г. пр. Хр. Лилит е нощен демон (в гръцкия смисъл на думата) в еврейската традиция (на иврит לילית), спомената е като крещяща сова във варианта на Библията на крал Джеймс. В апокрифните текстове се споменава като първата жена на Адам.
- Лилит? Демонът, първообраз на сукубите.... Това наистина е зловещичко.

Погледнах я право в очите. Харесвах момичета... но някак си не бях... не съм... ох, добре. Ще го кажа така.
Станах от мястото си и се приближих до Триш и ѝ се усмихнах.
- Е, да, предполагах, че си пламенна в много отношения... Но какво пък, всеки си има принципите.
Огледах я преценяващо и се подсмихнах:
- С плът ми изглеждаш по-добре.

Килнах глава и докоснах маниерно челото си.
- Ооо, много любопитно.
Но се наострих. ОСтавих Мана Шийлд да се задества минимално, за да не проличи от това разстояние и бавно се поклоних, хем за да погледна по-добре, хем за да съм внимателен.
- НО при мен има известни затруднения...
Намигнах и леко и лявото ми око пламно застрашително.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Еднат ми вежда трепна леко. Комплименти с лопати и покана в дома. Чувствах се неподготвен. А че не съм страшен си знаех сам. Все пак да сме си на ясно -човек не плаши с вида а с делата си.
- Нямам против... винаги съм мразел болниците. Напомнят ми за алхимична лаборатория.
Понечих да отместя завесата... но се сетих нещо:
- Искаш ли да се изнесем без да ни видпт и да им изкараме акъла?
Кимнах с глава към завесата и лекарите зад нея.

Вдигнах рамене. И без това не можех да направя комплексната телепортация толкова скоро. По-скоро щях да използвам един от свитъците си. . Отместих завесата между нас и прозореца и го отворих.
- Тогава ела и ще ти покажа.
Посочих надолу към паркинга.
- Скачаме... мисля, че три етажа не са проблем за една... по-добра госпожица от обикновените смъртни.
И без да я дочакам да си каже името дори, прехвърлих крака и се понесох надолу.

ПОгледнах я леко озадачено. За момиче, което можеше да ме размахва във въздуха като парцал на вятъра, сега беше много внимателна. Изглежда разликата между дневното и нощното аз е прекалено голяма.
- Добре... може би просто трябваше да направя комбинация от невидимост и въздухоходство....
Вдигнах рамене и огледах паркинка в търсене на нейния мотоциклет.