Стария манастир

Ръцете на ангела светнаха в ярко лилава светлина, и пред него се издълба една дупка, която бързо се превърна в малък басейн. Над басейна се появи портал, който изглеждаше стабилен.
Уриил направи няколко движения с пръстите и около портала започнаха да светят надписи на древен шумерски. От портала се появи русалката Еленатрициоларексиролоса, и цопна във водата под себе си.
Ангела спря притока на енергия и погледна към нея, като се представи.

Уриил скочи от местоположението си, и седна на един удобен камък близо до водата, като каза:

-"Да. А дори и да не го знаех, щях да го намеря в съзнанието ти."

Уриил се изуми от проницателността и, при условие, че даже не беше разкрил крилата и истинските си способности:

-"Как разбра?"

Уриил не изпитваше омраза към никой и нищо, освен ако нямаше наистина основателна причина, или някой умишлено нe предизвика гнева му, той и каза:

-"За нас и нашия баща, Всевишния Бог. Няма чудовища, това е дума измислена от хората, да класифицират демоните и различните адски създания, и сатанични слуги, които не познават или не разбират.
Ние се стараем да помагаме на всички, които имат нужда от помощ, и признават вината си за грешките."

Уриил продължи с поученията си без да се замисля:

-"Всички същества на Земята са създадени от Бога, и имат любовта му. Но за да не се пренасели света, и да оцеляват всички развивайки се нормално. Трябва да има и такива неща. Жабите и гущерите ядат летящите насекоми, щъркелите пък се засищат с тях на свой ред, а на теб се е паднала тази съдба."

Уриил стана от камъка и започна бавно да обикаля около басейнчето. Той знаеше, и виждаше какво се таи в душата на русалката и каза:

-"Виждам, че не харесваш много начина по който трябва да живееш живота си. Аз имам силата да те трансформирам в човек. Стига това да е твоето желание."

След което се спря и я погледна очакващ отговора и.

Уриил каза:

-"Разбирам те. Все пак толкова години да живееш така, и да смениш всичко рязко, не е лесно."

Този въпрос удари Уриил, като мълния от ясно небе. Той наистина не знаеше какво щеше да прави ако бъде изхвърлен от Рая. Толкова много хиляди години той не е познавал друг живот, и друга занимавка, от безупречната служба към Бога и човечеството. Свободния живот сред облаците и величавите куполи на Рая:

-"Ако някога загубя крилата си, което се съмнявам да стане ако зависи от мен. Най-вероятно ще се присъединя към живота на някои вярващи хора, докато Отца не реши да ме прибере обратно, или да ме прати в затвора на брат ми - Сатанаил."

Уриил следеше движенията и с поглед, като каза:

-"Искаш ли да те върна в естествената ти среда?"

Уриил каза:

-"Лесно мога да си го представя, но едва ли ти е по-добре в тази "локва", като създание с човешки ръст, че и малко по-голямо."

Уриил поклати глава в знак на съгласие и попита:

-"Къде по-точно се намира това място? Мога да ни откарам там без особено затруднение."

Уриил знаеше за това място, и повтори ритуала за портала. Като той ги засмука и прати където трябва.

ПП: Отивам да ям. Ако искаш пиши направо там, аз като се върна ще отг.

Лайт премина покрай няколко от останалите камъни и се настани на един. Затвори очи, а след това погледна право нагоре към небето. Много въпроси разкъсваха сърцето и, неща, за които тя дори не беше мислила преди. Главния беше дали наистина се беше променила коренно след смъртта на родителите си. Това беше интересна мисъл за нея