Дома на Триша

Размотах наметалото от ръката си. бях го навил за да не ме дърпа докато се возим. Щом пристигнахме се заоглеждах като че съм попаднал в златния резерв на Конгреса. Къщата беше много хубавичка, а цъфтящите череши придаваха много особен вид, създаваха усещането за... не знам, уют, чистота... толкова беше различна двената Триш от нощната.
Усмихнха се вдървено и се поклоних лека, като влязохме. Вътре беше много приятно обзаведено в лек ориенталско-азиатски вид, а може да беше от черешовите цветове през прозорците, които се виждаха. Свалих плаща и го закачих зад врата с вособено внимание за да не намачкам свитъците вътре.
- Значи това е домът ти, а? Изглежда толкова... светъл. Като на картинка е...

Усмихнах се малко по-топло от колкото исках. опитът ми с жени се изчерпваше до здравей и здрасти и после обикновено жи завивах края на някъде. ТО и с мъжете така...
За да си спечеля време за да отговоря, си налях чай и започнах замислено да му сипвам захар.
- Ами... добре съм, до колкото мога. А ти? Нали не се чувстваш неприятно след снощните ти... приключения?
Стаана ми неудобно, понеже я бях нападнал, макар и при самозащита. Не знам защо ми пукаше, обикновено просто вдигах рамене и продължавах напред.
Погледнах я сериозно. Дали не се поддавах на флиртаджийските ѝчарове или сам се пъхах между шамарите? И въобще важно ли е?

Кимнах и вдигнах вежди.
- Да, напълно съм съгласен - с кожа и органи изглеждаш по-добре...
Добре де, това беше откритието на капитан Обвиъс.
- За себе си ли... Ами аз съм син на католически свещеник. Селото ми беше премазано от атаката на демон, който имаше за слуги вампири. Семейство Дредмастър. След като сред децата само ние с брат ми бпхме с магически способности... ни взеха като деца... или по-скоро като домашни любимци.
Погледнах към чашата в ръцете си. Защо ѝ разказвах всички това? Защо ѝ се доверявах. Погледнах я сериозно и си казах- защо не?
- После брат ми избяга, понеже не можеше да търпи отношението... все пак ни гледаха като някакви... не знам какви, държаха се сякаш са старшини в казарма а не родители. Аз обаче останах. Пожертвах свободата си за да може той да избяга. Повече не чух за него... Аз продължих образованието си в Институт за черна магия и се мислех за толкова умел и умен и талантлив, че се помъчих да призова демона, убил родителите ми. Не се получи. Той се появи и разруши училището, убивайки почти всички там. Аз се спасих само с... цената нещо много скъпо.
Докоснах лявото си око, което беше просветнало в болницата.

Изчервих се буйно когато започна да се разкопчава и побързах да оставя чашата си с чай на масата за да не я изтърва. Погледнах символа с любопитство. Едновременно се зарадвах, че не се съблича с цел... особена цел. Но и малко като че ли се поразочаровах...
Започнах да изучавам с интерес символа. Прецених, че не е обикновена татуировка. Беше като синина от бичуване... но не беше така наситена... като че е жигосано... Но някак без да прогаря самата кожа.
- Много интересно - отвърнах с леко притеснение. - Прилича ми на криле... Много е... ами бих казал че е красиво и ти отива... ако не беше странно.

Кимнха и много бавно се помъчих да седна на масичката върху бисквитите. После бързо се преместих на креслото до масичката и се престорих, че не съм правил глупости. Кимнах насам натам после заявих спокойно.
- Ами това е трета среща. Една вечерта, една в болницата и сега е номер три.
Много остроумно човече... направо къртиш... Ирония.

Вдървих се като че ме вкамениха. Не съзнателно се оказах приклещен между себе си и нищото. Сякаш се дървах на острие на нож. Ако падна ще се пребия, ако остана ще си срежа краката.
– Триш... Аз... какво правиш?

Бавно преминах в нормален умствен режим на работа и станах.
- Признавам, че си го пожелах, но да си го кажем направо - кой не би.
Посочих я с две ръце и после ги събрах до тялото си. и ги кръстосах за да прикри кльощавата си фигура. Чувствах се объркан.
- Така де, едва не си казал и хоп - имаш момиче в скута. Така де... сериозно, това е неочаквано.!

Окото ми пламна и аз отстъпих крачка назад... Род... спомних си за осиновителите си.
- А да... рода...
Събрах бавно ръце пред себе си и леко се поклоних, преди окото ми да засвети в леко пурпурно.
- Е, не можеш да отречеш, че е трудно... да се работи с мен. Аз не съм свръх естествен, поне в рамките на разумното. Аз искам сила и власт... нищо повече.
Обърнах се и спокойно се отправих към прозореца.
- А ти? Някаква конкретна цел да имаш?

Обиколих с поглед градината през прозореца, събрал ръце зад гърба си и изправил гръб като струна.
- Хм... каквото и да хвърлиш в пустинята все кактос ще излезе - подметнах и се обърнах към нея.
- Но си интересен екземпляр... Минал съм през много премеждия за да открия някой със мощ, отвъд нормалната за да го изуча и да разбера механизма му на работа. Съгласна ли си да остана за известно време с изследователска задача? Само изследване...

Обърнахс е леко, и я погледнах косо, без да променям изражението на лицето си.
- Не се притеснявай... аз излседвам, не правя експерименти.
Обърнах се и спокойно и поех на страни покрай дивана и се обърнах пак към нея.
- И какво толкова може да искам? Аз не сикам ако не ми се предложи... настойчиво както преди малко.
Студено забих очи в нея.
- Ако си спокойна и аз ще... play cool с теб.

Свалих кърпата и се огледах, кимнах спокойно и се заоглеждах за нещо, на което да седна. Вдигнах рамене и после се огледах.
- И кой извършва масажите?
Погледнах подозрително и позатегнах жабото си.
- И мислех, че вечер ставаш... нали се сещаш, приемаш по-неприятния си вид

Втренчих се в нея и вътрешно пресметнах. Няма да науча нищо за нея, ако не направяп нещо по въпроса. Ако оставех на нея, щях да си остана без да начуа нищо. Усмиххнах се в отговор и отвърнах леко и разсеяно на целувката. После бавно се отдръпнах и минах зад нея.
- Разкажи ми повече - промърморих тихо в ухото й и стиснах раменете ѝ, за да я разтрия.