BlooD Knight Training Grounds

Лок и Скърч излетяха, като оставиха мястото да се доразпадне. След изчезването им, метеорите продължиха да падат още няколко секунди. Орка извика:

-"LOK'TARR!"

Като ехото се разнесе из горящите коридори на величествения храм. Предсмъртния екот.

Мадам Ред пусна стъклената чаша като се строши на парченца , след това погледна Домино.
-Това бе много интересен спектакъл.Дали вътре е имало паладини ...Интересно ми е какви са им вътрешностите.Оп Домито извинявай , би ли искала да прогледнеш някой ден?

След няколко минути дракона отново връхлетя в храма, и орка смеейки ce каза:

-"Нали не помислихте, че това е края?"

Няколко огнени кълба полетяха към двете момичета, а Лок замахна с ръце като от дима и огъня не се видя какво точно направи.

Мадам ред избегна кълбата като погледна орка.
-Каква е целта ти? Толкова ли желаеш да си господар на този прогнил човешки свят.

Зад огнените кълба летяха мрежи, които имаха тежести по краищата си, и заради мърдането мрежата не оцели Домино, но тежестите омотаха краката и, като я събориха.
А Лок метна едно копие към нея докато беше на земята.
Междувременно Скърч беше отдал вниманието си на Анжелина за да не използва някоя магия.

Домино започна да усеща, че губи способността си да вижда бъдещето. Нещо беше влезнало в главата й и си играеше със силите й. Предсказанията й вече нямаше да й помогнат, защото тя просто не можеше да прави такива на време. А ако това не беше достатъчно, тя започна да усеща, че иска да избие всички около себе си. Изведнъж това стана главна цел в живота й.

Мадам Ред стоеше на странна спокойно като отговори с нормален глас,
-Няма да ползвам магии а и не мога.Домино съжалявам но не мога да ти помогна.Между другото Диабло , Локнараш какво желаете за да ни оставите на спокойствие.

Дракона кацна, като Лок слезе от него и взе със себе си едно от оставащите му копия. Той го потопи в отровата и тръгна към момичетата, като каза:

-"No more games. Bow down or die!"

Мадам Ред се усмихна като сложи ръка пред корема си и застана на едно коляно като другия и крак бе леко приклекнал и леко свела глава.
-Хората трябва да знаят кога да се подчинят и кога не.Изгубих прекалено много , поне живота си трябва да запазя.

Майо все още си търсеше занимавка и затова реших да се разхожда още из градчето. И виж ти. Най-накрая нещо интересно. Явно имаше комфликт на интереси, но това което нея я интересуваше беше дракона. Тя се приближи до него и го погледна.
-Спокойно, няма да те нараня. - опита се да го накара да и повярва, но явно не се получаваше. Затова просто се трансформира и тя в черен дракон с оранжеви очи. Огромни рога и люспи подредени сякаш са гривата на някой лъв.

Скърч изучаваше с поглед и обоняние новодошлия дракон, а Лок се обърна към Диабло и каза:

-"Тези земи са твои, противниците се отказаха."

Баронесата стана като леко изтупа роклята си и свали шапката от главата си.
-Мисля че е крайно време да се връщам на работа.
След това Мадам ред тръгна в незнайна посока като изчезна.А подир нея оставаха червени и черни листчета от роза.

Рюуу / което значи дракон от японски / се доближи до дракона и започна да го обикаля и да го оглежда. Не че беше враждебно настроена. О не. Просто искаше да види какво точно стои пред нея.

Диабло се появи зад Домино и се усмихна самодоволно.
- Добра работа, орк. Ако намериш нещо ценно из тези руини, можеш да го прибереш.
След тези думи демонът отново изчезна.

Мадам Ред се появи отново като отиде до Домино.
-Скъпа надявам се че си добре някакви рани имаш ли?

Скърчуинг не показваше агресия, той докосна с муцуна другия дракон, след което бавно се отдръпна. Локнараш се върна до него и го възкачи.

Майо се преобрази пак в червенокосо момиче и погледна Лок.
-Страхотен дракон. Как се казва?

Спуснах се надолу по склона., По принцип не съм почитател на татрузенето, но сега се налагаше да действам бързо. Стигнах до Паладинските тренировъчни полета и зяпнах стресирано. На сред полето имаше два дракона. ако Бяха враждебно настроени, нпмаше да се стига до там, че да седят на земята. Заобиколих от далече, трябваше да привлека вниманието... или да остана скрит, знам ли?
заприближавах се и се помъчих да внимавам:
- Ъ-хъм! - прокашлях се силно.

Мадам Ред се усмихна и погледна на страни.
-Момче не се опитвай да се скриеш.Рюуу каква красива люспеста обвивка имаш само.Тези дракони тези същества са най-красивите и впечетляващи същества в нашата вселена.Такава красота и сила събрана в едно.

Орка гордо потупа дракона си по мускулестия врат и каза:

-"Скърчуинг. Не се залъгвай по спокойната му природа, може да се превърне в същински апокалипсис."