BlooD Knight Training Grounds

-Е да, но виж. Покрай мен е спокоен. А и щом е мъжки. Освен ако не го насъскаш няма да ме нападне. Въпрос на принципи и това, че явно не е срещал женски дракон.
После Майо се обърна към Мадам Ред.
-Благодаря. Чистя я всеки ден в пасищата близо до замъка. - и едно ослепителна усмивка се появи на лицето и. А после фокусира и другото момче. И усмивката и замръзна.
-Ти.. - и се доближи до него. - ИРидиъс Дредмастър. Не мога да повярвам. Най-накрая и теб да видя. - и получи шамар.

Скърчуинг се въздигна махайки крила, и отлетя на някъде.

ПП: Не забравяйте, че сградата в момента гори и се разпада.

Мадам ред леко с учудване е погледна Рюуу и момчето, шамара който получи я учуди.
-Каква любов само..... Де да имах и аз такъв шанс за това .
Мадам ред седна спокойно на един стол като ги загледа.След време Мадам Ред стана като Грелл се появи и хвана Домино.Като след време и тримата изчезнаха.

Главата ми отметна като че ме бяха треснали с дънера на цяло дърво. Главата ми бръмна и неволно се хванах за страната:
- Ой... Аааа, този шамар го познавам одавна.
Погледнах с непроницаемо изражение Рюуу:
- Рюуу Майо. Минаха сякаш векове...
Не посмях да се усмихна. Бях я съсипал, нея, както и мнозина други, пострадали за ради моята арогантност.

-Ооо я да мълчиш. - И го хванах за ръката. Преобразих се отново в дракон и отлетяхме.