Квартирата на Хакате

Ай вдиша дълбоко като си затвори очите и каза:
-Да....някак си те кара да се успокоиш и да забравиш за всичко-след като каза това отвори очите си и се усмихна леко

ПП като на подписа

-Радвам се че ти харесва- каза Коу като взе чашата си в ръце и отпи от нея.

Ай също взе чашата и отпи малко от чая.През това време котката пиеше от млякото и каза:
-мерси за млякото много е вкусно-и пак продължи да пие

" Да бе вкусно.. това е като всички други полуфабрикати.. сухо мляко с вода.. както и да е.. "
- Пак заповядай.. - каза тя като леко се усмихна.

Котката изпи млякото и пак седна в скута на стопанката си като каза:
-Ехх.....това е да се нахраниш !!!-а Ай пак отпи от чая и също се усмихна получи се лека неловка ситуация тъй като имаше голямо мълчание в стаята все пак Ай за първи път бе общувала с някой друг освен така наречения й баща

Коу усети че събеседничката й се чувства неловко и реши да поеме инициативата.
- Е.. ще ми разкажеш ли нещо повече за себе си, Ай? От къде идваш.. каква е твоята история? - и си взе една бисквитка.

Ай погледна котката и после момичето и каза :
-Не знам истинското си име когато бях малка ме намери насред пустинята Енма той ми е нещо като баща и ментор,не общувах с другите деца в малкото градче защото щяха да се уплашат от мене и моите способности такива като мене щяха да ги целят с камъни и прогонят от селото....не знам кой са ми истинските родители нито защо съм тук....детството ми беше доста скучно и без интересно................ами ти какъв е твоя живот?

-Чакай малко.. какви способности.. всъщност и ти и котката.. и.. я разкажи повече за това..- каза тя с интерес.

Ай въздъхна и очите й почервеняха но нищо за сега не ставаше и каза:
-Обещай ми да не ме целиш с камъни -котката видя че Ай е сериозна и каза:
-Не неее го прави Ай-сама,знаете че ще ви намразят......но котката спря да говори защото можа да прочете по лицето на Ай че тя е сериозна

-Няма проблеми.. спокойно.. ще те разбера... или поне няма да те съдя за това което си - каза Коу като подаде бисквитка на Ка потопена в топло мляко. Нито Ка нито Ай обаче видяха от къде се взе млякото и кога потопи бисквитката.

Котката започна да яде бисквитката.Очите на Ай станаха кърваво червени и се появиха черните крила те бяха бая големи и затова момичето не мърдаше много защото не искаше да бутне нещо и да го строши и каза:
-Заради тези черни крила...хората ме мразят тъй като те мислят че съм смъртта щом имам черни криле и заради другите ми сили владеенето на огъня и въздуха и контролирането на хора и животни чрез мисълта ми

"Ууупс.. е сега го загазих.. и все пак.. не изглежда опасна.. а по-скоро уплашена"- помисли си тя като постояха така известно време и каза
- Хората са прекалено старомодни.. - изправи се и натисна стената.-Даже някои ако видят това сигурно ще кажат че съм извънземно.. - Прозорците се притъмниха като нещо подобно на огромна щора спря притока на каквато и да е слънчева светлина. По стените се появиха светещи знаци. Коу се обърна и отиде до кухнята. През това време плотът "влезе" в стената домакинските уреди се "прегрупираха " в някакви странни на пръв поглед машини. Стената на която беше закачен телевизора го " погълна " като върху повърхността й се появи нещо като тънък слой безцветна повърхност и по нея плъзнаха дълги редове бази с данни. - Странно е нали? - попита Коу като гледаше как котката се е свила в стопанката си.Всичко това стана за около две минути ,придружено със съвсем слаби механични звуци- най-вече от домакинските електроуреди. Стаята беше преобразена- тъмна но и едновременно светла- неонови светлини заобикаляха всичко наоколо като се извиваха като змии , но не дразнеха окото. Холографични екрани се появиха наоколо и Коу се доближи до един като направи няколко движения с пръстите си и цялата стая се обля със звезди.

Ай огледа стаята и каза:
-Уау..............доста е красиво и не мисля че е плашещо.....-а котката леко трепереше от страх все пак до сега не бе виждала толкова страни машини

-Дам.. за сега не е.. - каза Коу като се засмя.- Поку.. ела тук..- каза тя и хладилника който се беше слял с кафеварката и беше образувал елегантна маса се роботизира и изправи и с бързи стъпки дойде до Коу.- Да те запозная- това е първият ми успешен робот.. може да прави кафе,да ми прави и някои ястия и да говори.. не много.. но.. е достатъчно.. и ми помага много в работата и ученето.

Ай се изправи рязко и се поклони като каза:
-Приятно ми е да се запознаем господин робот!-като през това време държеше котка си в ръката и както винаги Ка мърмореше под мустака си

Поку леко се поклони като изскрибуца ,след това се изправи и бавно каза:
-Д-О-БРЕ.. ДО-..ЛИ- Коу се усмихна и каза - Знам че трябва да го оправя.. и имам възможността , но не искам да го променям.. иначе вече няма да е той.. нали така?

Ай прие човешката си форма и каза:
-Даа....така ще го промениш и няма да е същият на външен вид може да изглежда като преди но ще е различен от вътре.....-след това пак седна на дивана като очите й станаха нормални

Коу натисна едно копче и роботът се върна на мястото си .
-Ето че сега и двете знаем тайните си.. - каза момичето като седна на фотьойла.

Ай се усмихна леко и отпи от чашата като каза:
-Да.....хубаво е поне още един човек да знае за тайната ми някак си ми е по леко на душата -а котката започна да мърка явно вече се беше успокоил и бе заспал

-Оу.. вече стана късно.. ще искаш ли да останете тук? - попита Коу като се усмихна. - Има достатъчно място така че бих се радвала да сте мои гости.

Ай се замисли и по едно време каза:
-Добре.....но нямам пари за да ти платя за нощувката ако искаш мога да ти помогна с нещо......

-Няма нужда.. както казах.. вие сте мои гости.. - каза момичето и се разшета- Само ми кажи.. какъв стил предпочиташ?

-Стиллл.......japanese style- каза Ай и се усмихна

-ОК... - каза Коу като отиде до скрийна на мястото на телевизора и почна нещо да въвежда някакви цифри и числа- Ам.. това значи и татами нали?

Ай каза:
-Да и татами-след това се усмихна