Парка

Той само погледна ръката на Амулия без да седне и каза:
-Нищо особенно там беше семейството ми.
Чак тогава той седна и се намести така,че крилата му да не притесняват Амилия

-сигурно е хубаво да имаш семейство
Момичето се излегна и загледа небето

-Ами да,предполагам. Аз се опитах да направя нещо такова,но ти не искаше.
Той извади косъма от джоба си,а след това го остави върху главата и без да казва нищо

-има разлика между това да имаш баща и майка и това да имаш гадно, пищящо малко. Млада съм за нещо такова

-Както казах.Няма да се различава нито от мен нито от теб по външен вид.Само на възраст ще е млад демон и не опитен.

-да и познай.. ще трябва да поема отговорност.. Не мога да го пратя в Ада и да го оставя да се оправя сам. Между другото дойде на ум онази история. Да не си сял разврат в Ада? хД

-Какво искаш да кажеш с това ?

-еми хД създал си една демонка - тя е била перверзна. Това значи ли, че следващите 3-4 са били перверзни. Ако са били е бил разврат хД

-Както казах.Аз не им избирам какви да са.Просто ги създавам. Сещаш ли се за онези думи "И бог създаде човек от пръст,а след това от реброто му създаде жената" И при създаването на демоните се случи нещо подобно.

-това е интересно. С такава лекота даваш живот. Страхотно е

-Да.Също така мога и с такава лекота да го отнема. Пък и онова с първия демон беше как да го кажа ... случайност. Ти си 2-рият демон който знае за това.Ти и тя и аз естественно

-винаги ми е било странно. Защо всъщност съм създадена. Смисъл такъв - аз не се държа като останалите демони. Не обичам да отнемам животи, не обичам да унищожавам всичко, което видя само защото ми е скучно. Не съм ли твърде различна за да се водя "демон". Понякога изпадам в такива странни състояния от които няма смисъл.. Това е глупаво

-Ти не си единствената която мисли така и не иска да нарани никой.Ето да вземем за пример първият демон.Онзи перверзния.Тя искаше да е на земята като теб и да е човек. Одовлетворих нейното желание,а след 60 години тя умря като човек защото тя искаше да е човек.

-там долу никой не споделя това мнение. За всеки е важно да бъде силен. Нима това е всичко, което можеш да притежаваш в Ада?
Загледа Луцифер. Срещата и разговора с някой, който е преживял много повече от нея и е много по-мъдър сякаш беше отговор на много нейни въпрси.

-В ада на практика може да имаш каквото си поискаш и почти всички демони са като теб.Всеки търси собственият си интерес,но са принудени да го търсят с влас и сила.Мисълта ми е,че просто те биват предизвиквани.Като кучетата са.Докато не ги закачаш не ти правят нищо.Да го кажем така. Има 20 демона в една стая всички си седят спокойно и си разговарят тихо за да не си пречат.Един се изправя и хвърля стол на сред нищото и тогава вече започват да се избиват помежду си.Подтикват се един друг.

-това значи ли, че за да станеш "главен на Ада", ако мога така да се изразя, се е наложило да победиш много демони?

-Ами не.Аз съм на практика първият демон.Създателят на всички демони.Отначало е демони.Аз ви създадох.

-ти си първия могъщ демон, който не парадира със силата си и не мачка останалите
Усмихна се Амелия

-Живял съм прекалено дълго с тази сила.Доста демони са ме предизвиквали,но както се казва "Аз съм ги създал и знам къде са им слабите места". Когато разбрах,че никой не може да ме победи спях да се хваля така да го кажа със силата си

-така като ме погледнеш можеш ли да кажеш къде ми е слабото място?
Явно той беше събудил много от интереса на Амелия

-Твоето ли ? Мисля,че твоето слабо място са краката ти.

-а твоето слабо място е, че понякога явно си прекалено добър към останалите

Той поклати глава в знак на отрицание и каза:
-Аз нямам слабо място

-наистина си изключително интересна личност. И ти благодаря, че си така мил с мен. Ти си първият демон, който не се отнася с мен като с боклук

-Просто когато другите демони видят по - слаб и млад демон който е неопитен точно като теб и се опитват да го смачкат по всякакъв начин.