Плажа

Каин се засмя като целуна ръцете и.
-Само да не ме сотавиш без коса внимавай.
А с ръка в хвана през кръста като я изтряска в пясъка :Д.

Алис реши да дойде до плажа уж да хваща малко тен, нищо че вече беше посред нощ. Седна си на пясъка близо до водата, но все пак не чак толкова, че да се намокри (отново) .. И понеже й беше скучно пък нямаше никой друг наоколо, взе да си прави пясъчен замък.

Момичето почти беше готово със замъка си. Остана дамо да го окраси, затова насъбра набързо малко мидички, камъчета, рапанчета и водорасли, след което започна старателно да ги реди по пясъчните кули, а в същото време си тананикаше мелодийката на някаква детска песничка.

Алис беше готова със замъка си. Изправи се, застана пред него и скръсти ръце пред себе си. Огледа хубаво творението си и кимна одобрително, с една доволна усмивчица на лицето си. Този път се беше справила добре.
И тъй като привърши заниманието си, момичето продължи разходката из плажа и скоро наближи скалите, ня които явно се намираше "Мъртвия басейн" ;д .. Забеляза го и понеже имаше навика да проявява някакво любопитство към всеки втори срещнат индивид, Алис се спря и се загледа в него. Или по-точно в маската му. Радваше я.

След мрачните катакомби се изнизах на плажа. Въздъхнах облекчено на Пд слънчевите лъчи. Погледнах слънцето. Казват, че вампирите изгаряли на слънце... то не ми вредеше... поне на мен... просто го мразя.
Огледах се и после бръкнах под плаща си. Извадих нещо като карта... Не беше точно карта, по-скоро ключ... аве сложно е за обяснение.
Поглендах равната вода на морето и подсвирнах тихо. после вдигнах рамене и се зачетох внимателно.

Докато си обикалях за мидички на морското дъно не далеч от плажа чух подсвиркване и се учудих. Огледах се наляво и дясно, за нещо като скала и когато видях една се насочих към него. Тя беше така разположена, че приличаше на устата на някой звяр. Тоест можех да се скрия във тъмното и да видя кой е дръзнал да се доближи до плажа.
Когато излязох на повърхността с опашката скрита във водата и всъщност цялото ми тяло скрито под сянката от скалата видях мъжки екземпляр. Килнах глава и зачаках да видя, какво ще направи.

Вдигах глава няколко пъти за да видя какво има наоколо. Според книжовника, имаше остров, койот не е остров.... Или Остров, който се показва рядко. Излиза на повърхността веднъж на известно време.
Доближих се до водата и ми се прищя да имам лодка. Може би можех да призова Мър'Лок... или Нага... Реших да се задоволя с нещо дребно. Събрах ръце и Произнесох високо:
- Маgic Art! Summoning Spell: Water Elemental!
Морксата вода се събра, опита се... и се провали. Водният Голем се разпадна сред вълнички. Гледах втрещено все още гърчещата се вода.

Видях го да се мъчи да направи нещо, което си беше толкова тъпо, че нямаше що. А и нямаше да му дам. Или с нещо направено от дърво или ще плува. И при двата случая ще влиза във водата.
Направих една малко по-силничка вълна, така че да му отклони вниманието на ляво от него. А там се намираше лодка, която беше преди на един рибар. По-точно преди да стане на вечеря ама шанс.

Усетих раздвижване на водата, противоположно на отлива. Погледнах рязко натам и настръхнах. Не обичах такива неща. Когато те следят... всичко по теб настръхва и си адски нерван. Видях лодка, може би рибарска. Може би ако използвах нея?
Погледнах към водата и се замислих. До сега не се бях провалял с Водния Голем... Може би моркста вода беше причината....
Вдигнах рамене, по добре да ползвам лодката... По-малко усилия, но оставаше проблема със собственика. Едва ли щеше да е толкова доволен да види, че му липсва лодката.
Извадих крива, въз;еста пръчка от джоба си и я размахах. Малко торнао от виолетова светлина се завихри и оформи илюзия за втора лодка. Покатерих се в истинската и я отблъснах. Свалих наметалото и фрака си, за да не ми пречат да греба. Взех веслата и се отбутнах от брака с крак. Оказа се по-лесно от колкото мислех. Дали не беше риба това, кето разплиска водата? Стори ми се доста едричка за риба от близобреговите все пак...

Тихичко се потопих във водата и започнах да го следвам. Беше забавно. Не исках да го убивам, защото така си отива цялата веселба. А и надали щях да се нахраня с него.
Изчаках да стане вечер,а той толкова гребаше със греблата, че последно когато видях лодката беше спряла. Сега просто стоях под нея и чаках да чуя някакъв звук.

Свечеряваше се. Спрях да греба и извадих картата си отново. започнах да чета и да гледам към изгряващите звезди. По положението им щях да разбера дали съм близо до острова, който търсех, или съм се отклонил от курса. Проснах се на дъното на лодката и сложих глава на ръба ѝ. Свалих със зъби едната си ръкавица и я потопих във водата. Беше приятно хладна. започнах бавно да си пличкам и да се оглеждам... дали няма да ме захапе някоя щука?

Чаках, чаках и когато щях да се откажа той пък взе, че си потопи ръката във водата. Хах. Щях да го стресна много яко.
Приближих се до ръката му и докато беше за кратко във водата само леко я пипнах. После пак и пак. А дано да си помисли, че е някоя рибка и да се стресне, защото не ми се излизаше извън водата.

Плациках си, когато усетих нещо да ме докосва. Зачудих се дали не е някоя невнимателна рибка. Замислих се... дали пък....
запретнах ръкав и се помъчих да си потопя ръката още. Не знаех какво ще правя с рибката, ако я хвана, но щях да мисля за това, едва когато я спипам. Чувствах се като котка в момента....

Потопих се там където няма да ме хване и се преместих от другата страна на лотката. Демек зад гърба му. Сложих ръце на ръба на лотката и се загледах в мъжкия индивид пред мен.
-Нещо може да те ухапе. - казах най-накрая.

ПОдскочих като ухапан и се изтърсих във водата. Забълбуках и усетих непоносима... жега? Объркан заразмахвах ръце и крака и десетки хиляди мехурчета се оформиха около мен. Като че ли врях. Бързо се вкопчих във нещо и започнах да се изтеглям към лодката. ПОказах се отгоре и задъхан, мокър до кости и бесен като бито куче се изтърколих на дъното.
Надигнах се и започчнах да махам мократа коса от лицето си.
- КОй, какво, къде?!

-Нимпфаеа. Просто поздравче. На ръба на лотката ти. - май това отговаряше на въпросите му. А и беше твърде забавно да го гледам как се мъчи да излезе от водата.

Изправих се в седнало положение и я изгледах начумерено.
- Хееееей! Това да не ти е плувния сезон!? Забранено е плуването след мръкване!
Посочих към плажа, дълбоко убеден, че е някоя туристка, дошла да се попличка след работа. Или беше колежанка, която си плува преди някой плажен купон, за да има време да се понатиска с някой футболист. ПОгледнах я по-внимателно. Не приличаше на весела колежанка-купонджийка.
- Нимпфаеа? Да не е... латинско е май, а?
Ама ти какво? Да не флиртуваш, Дред? о.О