Самотния остров

Приятно местенце беше този остров. Тони Старк получаваше цялото внимание, от което някой някога можеше да се нуждае и затова от време на време му се искаше просто да се усамоти. За съжаление със скорощните популярни теми за демони, ангели и други митични създания, Тони не можеше да се отърве от медиите. "Как ще предпазите Земята, господин Старк?", "Тони, кажи ми сега, твоите оръжия могат ли да убият тези демони?", "Дали Железния Човек може да се справи срещу такава мистична сила?", бяха типични въпроси, които Старк чуваше всеки ден. И честно казано му писна. Той беше решил да си почине малко - за това дойде тук. Металният мъж кацна на пясъка и разтърси малко нещата наоколо, но след малко вятарът, който беше създал, изчезна. Костюмът започна да изчезва от тялото му и след малко Тони беше по дънки и тениска. Ех, колко я обичаше той тази негова Нано-Технология.
Мъжът легна на пясъка и се загледа в спокойното небе.

Кирке отново ме водеше, където искаше. Тоест където има много големи рибки, който да лови. Проклетата котка се избра остров. Какво и ставаше. И на всичко отгоре я мързеше да се движи та трябваше аз да я нося.
Наложи ми се да си направя един леден сърф и една вълна самоделка, която да ме доведе до острова, на който Кирке искаше да дойде.
Когато стигнахме стъпих на пясъка и леко се намръщих. Събух си обувките и започнах да стъплам по пясъка и да се разхождам из плажа докато не видях някакъв човек да лежи на земята. Честно беше странно да видиш същества от твоята раса.

Мъжът въздъхна, но не помръдна.
- Не ме интересува за кой работиш, просто им кажи, че Тони Старк държи всичко под контрол.

Скръстих ръце под гърдите си и го погледнах леко учудено.
-За какво изобщо говориш?

- Ако не си тук да ми задаваш въпроси, тогава какво искаш от мен?

-Да искам нещо от теб? - Учудих се още повече. - Корпорацията ме прати да наглеждам този град и местностите около него. Това е всичко. Иначе Кирке просто искаше да си намери някоя риба.

- Корпорация ли? Каква Корпорация?

-Не е твоя работа. - казах най-спокойно и погледнах към Кирке, която си играеше във водата.

- Всичко тук е моя работа. Най-добре просто ми кажи.

-Една такава, която се грижи за избиването на демони, сещаш се. Онези грозните с рогата в гоогъла.

- Само това ли имаш да ми кажеш? Дай ми имена, градове или поне нещо по-интересно.

-Само това е. - толкова му стигаше. Ако ще Обама да е само толкова щеше да получи.

В ръката на мъжа започна да се образува топка от енергия
- Искам повече информация.. - Тони се опитваше да намали количествата алкохол, които поемаше ежедневно и това го беше направил силно раздразнителен.

-Или какво? - попитах го и се доближих до него. - Ще ме удариш с енергиината топка ли?
Приближих се още малко, а докато стъпвах по пясъка под Тони той започваше да се свлича и бавно стана на плаващи пясъци.
-Не мислиш ли, че това е малко глупаво. Особено ако не знаеш какво може противника ти.

По тялото му за секунди се появи бронята му, след което Старк излетя. Топката в ръката му изчезна, той не искаше да потапя целия остров. Тони насочи едната си ръка към нея и малката лампичка в нея започна да свети
- Последен шанс да ми кажеш доброволно.

Просто си стоях и го гледах. Без да му отговарям.

- Не можеш да кажеш, че не съм те предупредил - от ръката му се изстреля лъч усилена светлина, чрез стимулирана емисия на радиация. Или по-точно - лазер.

Използвах елемента въздух. Който ми позволяваше както да ускоря скоростта си, така и силата си. И така избегнах лазера.
-Е аз имам работа. - казах му и му махнах за чао. С Кирке се гмурнахме, образувах въздушен балон под водата и така изчезнахме от зрението му.

- Е, Тони, май е време за още екшън - каза той на себе си, след което излетя.