Самотния остров

-ако искаш ела с мен. Ще направя вечеря. едва ли ти се стои сам

-Ами ако настояваш. Нямам нищо напротив

ПП: Е вече отивам да ям

-хайде тогава! - усмихна се Амелия и двамата тръгнаха

Джесика дойде тук и започна да се разхожда по брега.

Джес седна на пясъка и се загледа към водата.

Джес стана и след това си тръгна.

Слезнах от гърба ѝ и с разтреперани крака сеолюлях на място. Островът беше изплувал, точно според думите на сирената, тридена от както се бпх проснал в лодката онзи ден. Тръснах глава:
- Много удобно. Защо ще слагат шлема в гробницата... не виждам логика.

Преобразих се отново в човек и се усмихнах. Извадих пръчката си и я погледнах.
-Поразходи се наоколо. Аз имам малко работа за вършене.

ПОгледах я малко объркано, после си хванах такъмите и се понесох нататък. Бързо започнах да оглеждам гробницата. Започнах да ръчкам тук и там и да следвам надписите. Най-после намерих нещо като тайник, започнах да изследвам ключалката му, но после просто счупих вратичката. Бръкнах вътре и извадих...
- Шлемът?!...
Попипах го. Нещо не беше както трябва. Стиснах го здраво между пръстите си и той се счупи.
- Фалшификат. - измърморих и си вдигнах чуковете, за да намеря Рюуу

Човекоподобна фигура, висока около два метра, два и двадесет се появи зад Иридиъс. Съществото имаше дълга опашка, огромни нокти и много остри израстъци, излизащи от тялото му.

Докато Иридиъс беше на пътешествието си аз извадих празен лист и насочих пръчката към него. На нея се появи карта на острова. Извадих отново кристала и го надвесих над нея. Произнесох същите думи както и в двореца и видях къде се намира шлема.
Изправих се и взех картата с мен. След това тръгнах към гробницата и познайте какво видях. Иридиъс пак в беда. Преобразих се и изревах към нещото.

Погледнха сянката на пясака до себе си.
- РОга, криле, копита? Какво, да не ме напада Илидън Стормейдж.
Скочих в страни и се приземих на страна, стиснал останките от шлема.

Бръкнах под наметалото си и звадих нещо.
- Рюуу, тичай на някъде.
И хвърлих в краката на демона нещо, което избухна в ясно син пушек. Обърнах се и хукнха като че ме гони половината съветска армия.

Аха. Лесно е да го кажеш. Аз пък почнах да си ходя най-спокойно. Когато се отдалечихме достатъчно се преобразих и му дадох картата.
-Това е мястото. Ти върви аз ще се погрижа за демона. - и захапах показалеца си за да пусне кръв. След това му отбележих мястото с кръвта си. - Изчезвай.

Взех картата и пъхнах останките от шлема в ръцете ѝ.
- Кажи ми тожзи ли е? Или е фалшификат, или е изгнил от времето.

-Шлема изобщо не е бил в гробницата. Казах ти да се махаш нали. - и започнах да го бутам на юг.

- И за теб се отнася същото
Обърнах се и хукнах на някъде. Погледнах остатъците от картатата и завих към едно от местата в страни. Продължих да тичам на страни , покрай руините на един храм. После преминах на страни и после се приземих с един скок на нещо като библиотека, от която можех да се огледам. Неволно погледах към мястото, което още беше забулено от димката ми.

Изчаках отново да изчезне и седнах на земята. Пред мен се появиха 9 свещи, 3 бели, 3 черни, 2 червени и 1 зелена. Кинжал, гоблет с вино и съд с билки. Започнах да паля бавно свещите като започнах да изричам думите:
- Аугер Де Гомай, Аудер Де Гомай, древните на земята толкова дълбоки, господари на луната и слънцето, щит за моят път избран, тук в моя кръг сега, Моля ви, защитете това място и предлагам аз своята светлина в замяна. - И срязах ръката си мислейки за мястото на картата. Така всичко околот него беше обградени от щит от чиста енергия и Иридиъс беше защитен.

Огледах се и зяпнах изненадано. Беше едра версия на защитно заклинание. Плеснах се по челото и изревах колкото ми държат дробовете.
- Какво правиш, по дяволите! Махни го това? Да не искаш да ме сервираш на демона овър...
Внезапно осъзнах, че сигурно ме е предала и сега се мъчеше да ме задържи. Не, не може да бъде. Не би го направила, поне не по този начин.
Събрах длани и със силен трясък ги събрах. Освободен вълна от златна светлина, която се удари в щита и се пръсна.
- Пусни ме!!!
Замятах се и започнах пясно да чертая диаграми по мамъните с върха на обувката си.

Изправих се и стиснах кинжала в ръка.
-Мълчи. Щита обгражда мястото където е шлема. Идиот. Трябва да внимаваш повече. Сега вади това нещо и се махай от острова. - и в следващия момент той видя оранжеви очи и огромни рога пред себе си.

- Драконе, отведи ме от тук. - каза Диабло с плътен глас.

Изсъсках когато чух гласа на Ал и се обърнах.
-Сега. - след което извадих пръчката си и я размахах. После я прибрах и се преобразих в Дракон. А колкото до качването Ал сам да се справя.

Диабло се качи върху дракона
- Към дома ти.

Продължих да съскам недоволно и отлетях.

Изтърсих се през ръба на сградата. Силен тръс на земята ме събори от покрива и се приземих на крака със силна болка в коленете и пръсците. Олюлях се и се изтърсих на земята. Стиснах краката си и изсъсках болезнено. Станах От земята и се олюлях. Огледах се и усетих. Вдигнах очи. Вятърът беше различен, по-топъл някак.
Нещо се носеше към мен и аз го улових. Беше лист. Огледах го, не можех да повярвам, че...
Зачетох го и изръмжах недоволно. Вдигнах очи и мярнах само отлитащата фигура на дракон. Затичах се към по-високо място , за да видя какво има там. Покатерих се на останките на някаква стена и се загледах нататък.
Събрах длани пред гърдите си и няколко пръстена от ярко сини руни засия около мен, преди да изчезна.