Обширната поляна

п.п. Ред на писане:
Аз
Лал
Триша
Иридиус.

Приземих се на земята с леко приклякане. Погледнах към нея. Триша скоро щеше да се покаже на открито. Отидох и си взех бутуша и си го нанизах отново. щях да си го оправя после. Не беше съсипан, но все пак беше поопушен. Обърнах се и зачаках то да излезе. Въздъхнах и се обърнах. И си плюх на петите. Щеше да ме види и да ме последва. За да си подсигуря победата имах нужда от повече пространство и по-малко кибици.
Но и трябваше да ме види за да дойде, така че ветрогонското ми заклинане не ставаше - Wind Walk. А сега към Хълма... ходеща факла такава...

-какво смяташ да правиш да ги избиеш ли?
Серас погледна Лал като се засмя тихо.

Дюпре продължаваше да си седи най-спокойно в клетката си като като поне така знаеше, че Триш няма дори да му обърне внимание докато се занимава с останалите индивиди наоколо. Впрочем колкото повече "хора" идваха, толкова по-забавно му ставаше на него. Все пак искаше да разбере с колко ли същества ще успее да се справи онова подпалено нещо, обсебило тялото на момичето. Малко се притесняваше, честно казано, но пък навярно нямаше особено голям смисъл от тези притеснения.
И щом онзи с наметалото се отдалечи и се предположи, че Триш ще тръгне след него, Дюпре взе отново шапката си в ръце. Допря я до самата клетка и тя сякаш просто влезе в шапчицата и се изгуби някъде из нея.
- Та какво казваше, че искаш от мен ? - обърна се най-накрая той към вампирката.

п.п
Ред на писане:
Аз
лал
Триша
Дюпре
и другия който не му запомних името
И по-дяволите още някой ще се домъкне ли ?!?! :Д

пп: Триш и Ири се преместиха на планината .. за Лал не знам .. така че ако искаш пиши направо ти

Серас се появи под формата на сянка пред Дюпре.
-Амонициоите ми само това ми трябва между другото що за детски магиосник си ти . *материализира тялото си на 50 процента*

Проблема бе че Серас го усетила много одавна и още когато се задвижи тя деформира тялото си на 100 процента и се озова в сянката на едно дърво.
-Усмихни се на това.
От сянката бяха изтреляни хиляди коршуми към него..

Дюпре явно беше забравил да обърне кой знае какво внимание на Law когато се беше появил по-рано, тъй като беше съсредоточен върху битката на Триш и другия мъж. Оказа се обаче, че доста е бил пропуснал и въпросния пичака се оказал още един от онези с интересните способности. Тоест и още един индивид за проучване.
Шапкаря не направи кой знае какво, а само погледжаше към Серас, а после хвърляше и по някой поглед на околността. Явно и вампито се беше забъркало в разни историйки с мелета щом сега беше едва ли не под прицел. Кой знае за какво бяха решили да се млатят при това по средата на сделчицата между него и кръвопийцата.
- Ма как си с тоа маж ?! - изръси й най-накрая Дюпре и се ухили

-Дори не го познавам.НО усещам че е на близо.
Засмя се Серас като отиде до него и го погледна в лицето.
-А ти мязаш на някое психо греша ли?

Дюпре се ухили още повече и вече усмивката му сякаш зае по-голямата част от лицето му. Ако се беше и ококорил щеше да заприлича на сериен изнасилвач на малки кученца.
- Може би си права. Ама само маааааалко.
След тези думи обаче изражението му рязко придоби сериозен вид. Самият факт, че сменяше толкова бързо настроенията си беше леко странен и за доста хора дори плашещ.
- Впрочем за амунициите.. - започна той, като отново започна да рови из шапката си. След малко извади от там достатъчно, че Серас да зареди напълно пушкалото си, че и да има малко резервни. Даде й ги, а после напъха на тяхно място торбичката, която тя му беше дала по-рано.

Серас придоби формата си отново като се огледа.
-Е явно го няма но и зомбитата изчезнаха..Егати мазната муцуна извади .
Изсмя се Серас като взе амунициите и ги натика в чантата си.
Іся кво ще правиш?

- Трябва да видя какво става с.. - започна отговора си Дюпре, но в следващия миг се чу гръпотевицта, а след малко и дъжда се посипа отгоре им.
Шапкарят се взря в далечината, опитвайки се да опреличи новопоявилия се образ, но явно не беше нито един от онези, които до преди малко бяха наоколо. Наистина, нима толкова много народ се въдеше на няква ми ти полянка.
- Браво, браво.. - извика Дюпре, така че непознатия да го чуе и започна да ръкопляска
- Признавам те. Добри ефекти вадиш.

Серас се измокри и погледна тъпо към небето...
-По дяволите сега барута се измокри и няма да мога да стрелям ако някое зомби се появи.Трябва ръчно да го убия *въздъхва*

- Интересниш.. - промълви Дюпре, усещайки как любопитството в него малко по малко се засилва. Тук наистина на всеки 5 минути изнивкаше по някой нов странен индивид, пък той си мислеше, че само Триша е от .. как да го кажа .. леко откачените и шантави "неща".
- И от кога продължава това нещо? - започна да разпитва той, като се приближи към непознатия с един изпитателен поглед, подходящ за някой учен, който тъкмо разглежда новия си експеримент.