Мрачната гора

Красиво сияние от синя и бяла светлина озари поляна на сред гората и различни сложни на вид и на пръв поглед безмислени руни заподскачаха в особен танц около сиянието. После то грейна за миг по-ярко и аз се появих, стиснал в ръце дълъг пергаментов свитък. Олюлях се на мястото си и се задържах едва едва на крака. Проклетият ангел ме беше гонил дълго, но не можеше да се сравнява със силата на вещер, идващ от друг свят. Те просто не бяха подвластни на законите на този свят. Въздъхнах и се домъкнах до един пън от одрязано дърво и седнах на него. Погледнах напред и затърсих със поглед Рейн.

Докато трошех клонки като стъпвах върху тях се натъкнах на Иридиъс. Усмихнах се и закрачих към него. Когато вече стоях пред него го погледнах.

Вдигнах очи и я погледнах сериозно и намръщено.
- А ето те и теб.
Станах и надвиснах над нея като буреносен облак, но не дъжда, а мърморене се изсипа отгоре ѝ:
- Защо седна да се подмазваш на ангела. Едва от няколко минути тебях призовал, а ти вече търсеше начин да ме игнорираш. Впрно, разбирам,ч е не очакваше да оцелея след битка с Тириел, но все пак...

Слушах го и думите му се забиваха като колове в съзнанието ми. Явно наистина не ме бива като слуга, но какво да се прави.
-Покварения ангел винаги е лесен за побеждаване.

ПОклатих глава и свалих шлема си. ТОва нещо ме влудяваше. Все едно носех втора глава. Съзнанието на предишният собственик не можеше да свикне,ч е тялото и контролът не са негови и направо ми съсипваше психиката. ПОгледнах я по-спокойно и се усмихнах топло.
- Не се притеснявай, не си очаквала, че дори и срещу покварен ангел, ще се справя. подцени ме, понеже съм смъртен. Сега е моментът да знаеш, че не съм просто вампир, а с леко мелезски произход. Но сигурно вече си го усетила.
Изправих се и оставих артефакта на мястото си.
- Сега ще преминем нататък... Тук сме само временно, но сега ще търсим нещо много по-важно, от хотелче за нощни забавления. Чувала ли си за Фростморн?

Погледнах го и нещо не ми харесваше в него. Беше странен. Докоснах лицето му и го погалих по бузата.
-Добре ли си?
Тогава чух въпроса му и само поклатих глава в отрицание.

Хванах ръката ѝ и я погледнах. Едва едва се усмихнах и започнах да обяснявам.
- Предистотици години едно много гадно братство, наречено Култът на прокълнатите, нападнало столицатана Ефите - Елвандар. Смъртта на техният генерал, било ознаменувано със това, че душата му била призована отново на земята, за да се превърне в Банши. После той избягал и се скрил в дълбоки пещери в Алпите, където страдал още доста време. Когато неразумен клан от джуджета започнали да си копаят дупки в дома на елфа-призрак БАМ! той с вселил в краля им и започнал д майстори оръжие, съчетаващо черна магия, джуджешка здравина и елфска изстънченост. Когато мечът бил готов - бил занесен чак в далечния север, някъде в Лапландия и захвърлен в студената пустош и аз не знам защо. И сега искам да го намеря, ако е толкова добър, колкото казват. И да го пробвам срещу Демоните на Хаоса, преди да са изяли металното дупе на Тириел и да са ударили право хоро през екватора.

-Добре, но как мога да ти помогна? - попитах, защото навиждах къде аз можех да помогна, за намирането на меча.

Вдигнах рамене.
- Не е нужно. сега ми трябваш в качеството си на това, което си - мое фамилиарче. Ела, ще се помъча да ни телепортирам там или поне до приблизителните координати.
Пак извадих кафяв пергаментов свитък и го разтворих.
- Ела и се хвани здраво за мен.

-Преди това. Колко енергия ще ти отнеме? - трябваше да знам, защото ако беше твърде много щеше да е по-добре да се телепортира сам, а аз щях да отида по-старомодния метод при него,.

ПОвдигнах спокойно свитъка.
- Записът е направен за 24 души. Сиреч за две групи по дванайсет. за мен не е проблем и да го направя без свитък, но ще ми коства повече усилия и ще преместя и себе си. Не се притеснявай, няма да натежиш изобщо.
Усмихнах се палаво.
- За всеки случай си направи по-дебелички дрехи, че там където отиваме едно голо дупе като твоето ще измръзне за никакво време.

Поогледах се и видях че съм облечена с блуза и къси панталонки. Че то толкова ми стигаше.
-Така съм добре. - Доближих се до него и се зачудих какво точно има в предвид под "дръж се здраво".

ПОнеже не знаех аккво ще стане ако телелпортацията не се получи зашушнах тихо и напевно заклинанието си:
- Magicae es: Sanctae Penicullus incantatores remissionis: Ianuae Magicae
Магуическите руни около нас запламтяпха кактпоот заклинанието ми преди малко и се преместих внезапно без предупрежение на някъде. Усещах, че и Рейн е до мен, но не смеех да я докосна още. Можеше да объркам нещо ако се разсея.

На хищника му беше време на спре и да презареди енергията си. Той се застоя на едно по високо и здраво дърво, като извади регенератора. Нямаше да е добре "да му спре тока" по средата на някое меле, или точно когато трябва да се скрие.
Лошото е, че докато се презарежда клоука му пада и може да бъде забелязан от околните.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Хищника прибра устройството и продължи пътя си, като се клоукна отново по време на скока си. Той не беше засякъл присъствието на Акира, но беше забелязал другите двама. Той се спря и ги загледа.
Зуумна малко с маската, за да ги вижда по-добре и да разбере с какво са въоръжени.

Хищника си продължи по пътя.

Дед този път беше в най - нормална човешка форма и се разхождаше тук чакайки да се случи нещо интересно.

Дед си замина.