Lightning's Mansion

-усвоила съм го отдавна

ПП: трябва да ида да занеса един диск до центъра. До 20 минути най-много съм тук

-Говоря ти за другата война.Добрата война

-има ли разлика между двата вида война? все война

-Тук грешиш.Има огромна разлика.В едната война има кръвопролития,а в другата само любов и веселба.

-отново си прав

-Ами ето. Всички факти са не успорими аз винаги съм прав

-не винаги! Мога да споря на тази тема

Нейтън я сръчка и каза:
-Не забравяй,че на практика имам мозъка на 1 милионен годишен "човек"

-знам знам. Дядо хД

-Ами всъщност. По пътя на логиката е възможно да съм ти пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра,пра дядо

-едва ли хД
Лайт се надигна и поотръска дрехите си от полепналата трева

-Да,едва ли,но е възможно.Тоест не,аз защото съм по - малък от теб хД

Лайт се обърка и изведнъж започна да се смее страшно силно

Нетън не каза нищо просто въздъхна тихо и си помисли: *Явно това да се правя на палячо върши работа*

Лайт погали главата му и пак се стовари
-забавен си

Мисъл: *наистина върши работа,но според мен това е само фасада зад която се крие. Сигурен съм,че отвътре е едно доста тъжно и самотно дете*

Лайт цял живот се криеше зад фасади. Излегна се назад и загледа небето

-Какво.Вече не ти е забавно да се криеш зад тази фасада и отново придоби сериозното изражение ?

-чудя се.. защо се мъчиш да ме промениш?

-Защото всеки заслужава такава промяна.

Лайт поклати глава
-не заслужавам нищо след животите, които съм погубила

-Повярвай аз също не съм от най - невинните хора на земята.

-убивала съм цели армий за да се боря да спася Сера.. Вече е късно за мен

-Ето око за око или не точно. Борила си се за любим човек така,че ти е простено.
Нейтън и се изплези,а след това притвори очи и съвсем леко я дръпна за косата.

-може би си прав.. - Лайт въздъхна и започна да го роши