The Mansion of the Succubus

Сукуби са известни с това, че са кукетни и глезени до безбожие. Затова и това е имение.
Четири етажната сграда разполага с всичките удобства за да не се излиза от него. Като включим и топли извори в двора. Всичко това се пази от бариера специално направена от няколко демончета, а пазачите пак са демони.
Тук служителите главно са прислужнички от расата селки (красиви изкусителки, който само чакат да заспиш, за да те прелъстят), градинари, който са демони, както и пазачите. За цялото имение отговаря персонал от общо 40 човека. А да а готвача пък си е просто готвач, пак демон, но няма точно определение какъв.

Заклинанието ми избухна ярко и изгасна внезапн. Остявайки ме ослепен за млако. После чак зацепих, че не съм заслепен, а просто мястото е по-мрачно от заснежената планина, в коят бяхме до преди малко. Чак после зацепих къде съм и погледнах луксозното жилище. Изглеждаше като заслужен отдих след скитането по дупки и измръзнали пещери. Огледах се и виждах учудващо много красиви хора... хуманоиди поне, някой имаха кокетни малки крилца а някой от мъжете имаха разкошни кози рога...
- Добре, тук сме... всъщност ти познаваш мястото, следвах твойте координати. Къде сме?

-В къщи. - Усмихнах се лекичко и го погледнах. - Това си ми е имението. Всеки сукуб има по едно. Та това ми се падна на мен a.k.a. за мен беше най-голямото. - и лекичко се усмихнах.
Хванах го под ръка и го задърпах към една от стаите.
-Така това е твоята стая, а аз отивам да се климатизирам и да си взема душ.

Влязох в стаята си. Всичко беше направено, сякаш да го имат десет души. Легло - голямо колкото за петима... вероятно и петима правеха каквото правеха петима в едно легло. Прогоних тази мисъл и отидох до гардероба. Имаш адски много мъжки дехи, но повечето не ми харесваха. Имаше много кожа, много тесни панталони и други, които повече приличаха н конски хамути от колкото на истински дрехи. Изглежда това си беше секс-инвентория за инкуби. Махнах с ръка и поех към нещо като джакузи във бъбрековидна форма в далечния ъгъл на стаята. Съблакох се и се заех да отмивам следите от дългото пътуване. Шляпнах си на главата една кърпа и се потопих до брадичката. Напреженеито бавно се отичаше от гърдите и раменете ми... вече се чувствах по-добре... колко ли смъртни са идвали тук? И колко ли са оцелявали за а излязат?

Понеже имаше само една стая заключена, в която никой не влизаше освен моя милост аз пък точно в нея се забих. То си беше моята стая де, но шанс. Влязох в банята към стаята и набързо си взех един душ, след което се облякох с поредните къси панталони и потник, но нямаше значение, защото след преобразяването ми дрехите се промениха.
Инструктирах слугите, че ако пипнат Иридиъс ще ги дам на някоя адска хрътка и видях страха в очите им. Това някак ме зарадва и след това отидох в стаята където беше Иридиъс.
-Така приличам ли на човек? - попита и се завъртях. Бях като същата си демонична форма ама без рогата или пък металните дрешки. Вместо тях се бяха появи горнище на бански и нещо като мини поличка.

Изправих се рязко в басейна и кърпата покри очите ми. Инстинктивно свих ръце в скута си и се обърнах към нея. Побързах да махна кърпата, за да не изглеждам тъпо и за да я виждам.
- Ами... доста добре изглеждаш. Убедително човекоподобна.
Завъртях се с крака с лице към нея, и задника ми силно изскърца в плочките по дъното. Облещих се като куче, което са ритнали без да искат изневиделица и се изчервих.
- Да, определено приличаш на момиче. Макар чче рогата не ми пречеха, на мен лично. Но сигурно са ти тежали...

-Всъщност и без тях и с тях е едно и също. - Взех си една кърпа и я постлах на плочките до джакузито. Легнах на нея и подпрях главата си на дланта.
-Така какво ти се прави? Искаш ли да те науча на няколко трикове, как да завъртиш главата на едно момиче?

Ушите ми пламанаха и не беше от топлата вода.
- Ами да си призная... не знам, до сега не съм се замислял по въпроса. Аи сегашното ми поприще едва ли ще ми позволи да се насладя особено на чести срещи с момиче, които трябва да омайвам.
Потърках врата си с ръка и се ухилих за да прикрия притеснението си. Чувствахс е хилав и кльощав пред момиче като нея.
- Но от друга страна, не искам само аз да се забавлявам по време на договорните ни отношения. Всяко знание е мед, независимо колко ужилвания ще получиш от него.

Легнах по корем и започнах да си клатя краката докато го гледам.
-Да видим. Първо вечерта. За да накараш някое момиче да легне с теб е нужно просто да я изненадаш. Един вид започни да я целуваш по врата без тя да очаква. Или докато се оглежда в огледалото. Ей такива неща. Също така момичето обичат да бъдат опипвани. Странно, но факт. Гледай ръцете ти да не са на едно и също място много време и си готов. По време на самото нещо просто е важно да започнеш ти и след това да оставиш въпросната дама да продължи. А сутрин, ако не си е тръгнала. Защото ние често го правим. За сукубите говоря. Можеш да я изненадаш с някоя целувчица по врата, рамото. И още нещо. Момичето харесват да имат и белези след едната нощ. Понеже си вампир, ако не знаеше ухапването на вампира или по-точно слюнката му каза ендорфина в организма да се засили. С една дума може да накара и момичето да изпадне до кулминацията си. Което си е голямо предимство.

Замислих се над идеята. Имаше известна логика, но също такаме объркаве и предполагаше да поема инициативата. Просто вдигнах рамене и реших малко да вложа малко от себе си.
- А момичетата... или я остави, не е важно... не трябвали преди да ме учиш да тичам, да се науча да пълзя?
Изкисках се и мълниеносно се увих в хавлиена кърпа, за да изляза.

-Да пълзиш? В какъв смисъл? - учудих се и го погледнах.

прокашлях се и се изчервих, докато се мъчех да се избърша.
- Ами първо да знам какво правя. Искам да кажа,ч е до сега съм правил само невзрачно ръгане, напред назад, като котарак, спипал някоя котка в ъгъла на хамбара. Имам да уча практика, после да се науча да прелъстявам... все тая.
Метнах наметалот си на раменете и започнах да се обличам под него с гръб към нея и най-червените уши някога появявали се на белия свят.
- А и да си го кажем... не съм голям красавец.

Аз пък си гледах към тавана и се чудех. Най-накрая ще му дам някоя книга. Така ще му е по-лесно.
-Все тая. - Казах и станах. Изчаках го да се облече и го хванах с ръката. Отидохме в трапезарията и на мен ми донесоха една чашка с мартини вътре, а за Иридиъс го попитаха какво иска.

Махнах с ръка и пропъдих слугинче, което си въртеше задничето като че беше навито на пружина. Защо въобще ме интересуваше това? Погледнах я сериозно и заявих важно-важно:
- Я ми кажи, тогава... а мъжете какво обичат?
Присламчих се до нея, като избутах стола си по-близо до нейния. Усетих лек аромат на сапун. Беше много приятен.

-Да видим. Вместо да казвам ще показвам. - Целунах го по врата и после леко го гризнах.
-Харесват това. - след което го захапах за мекото на ухото - и това. - покарах ръката си от коляното му към бедрото и я спрях на няколко сантиметра от мъжествеността му. - да се чувстват на тясно. Те са малко по-сложни. Всеки е различен. Затова пък ние действаме инстинктивно.

Трепнах, нос е постарах да остана спокоен от кръста надолу. Дори гладката мускулатура трябваше да се подчинява на волята... но беше по-трудно да се направи, от колкото да се каже.
- Ами... зависи от мъжа. Искам да кажа, че ... ако обичаха да са притиснати, щеше да има повече жени изнасилвачи от колкото мъже.
Заклатих мъдро глава и си позволих да я прихвана с ръкапрез кръста.
- Мислила ли си онези, които редят храна по телата си и после я ядат?
Съсъ сигурност на някой болен мозък вече му беше хрумнало, щом слуховете стигаха чак до мен.

-Ами да. Забавно е. Не мислиш ли?. - и се засмях. Седнах в него с лице към Иридиъс и го погледнах.

Кимнах разбиращо и махнах на една от слугиние. Изглежда подвижните задници на селките си бяха като очите и ушите - всички ги имат. Поръчах и махнах да се изнизва. започнах да свиквам да раздавам заповеди...
- Сега ще проверим. - заявих със равен глас и непроницаемо изражение

-Как така? - това определено ме учуди. Какво ли му беше хрумнало. Сложих ръце на масата зад мен и леко се повдигнах, за да се залепя за него и го прегърнах.

ЗИчервих се силно и се намръщих. Беше ме яд на мен самия. за това трябваше да ѝ кажа:
- Ами аз... виж сега... много ми помогна с Фростморн и... искам някак си да те... позабавлявам като награда.
Смъкнха жабото си и го оставих на облегалката на стола. Мисля, че колкото по-малко имам неща да ми се е пречкало около врата - толкова по-добре.
Скоро донесоа поднос с няколко вида плодове, обелени и изчистени. Като капак, точно в средата голям флакон сметана стърчеше на сред плодовете.
- Да се позабалвляваме ли?

-Може, но не е нужно. - казах тихичко, но въпреки това взех флакона и напръсках малко сметана на врата му, а после започнах да я ближа и този път не толкова лекичко го ухапах.

Усмихнах се разсеяно и оголих зъби в тихо съскане, когато усетих зъбите ѝ. Изскърцах със зъби и я издърпах до сами себе си и я накарах да седне в скута ми. Опипом взех едно от плодчетата и внимателно го сложих в сгъвката на ключицата ѝ. Творческото мислене даваше големи възможности в магията, но изглежда и в това изкуство беше полезно.
Наредиг по раменете и навсякъде, където можеше да се сложи, без да се изтърколи на пода. След това започнах дълго пътуване, по това да ги събирам с устни и да облизвам соковете от кожата ѝ, Оставих няколко едва доловими резки по шията ѝ, но не беше моя вината.

Затворих очи и просто се оставих на чувството. Беше някак приятно да си играе така. А странното в случая, е че досега от самото ми съществуване никой не ме беше карал изобщо да се чувства, добре. Всичко си беше просто работа.
Изчаках го да спре и се усмихнах. Лекичко свалих дрехите които бяха по него поне от кръста нагоре и го погледнах.
-Е какво искаш да направя за теб днеска?

Прегърнах я и и целунах устните ѝ нежно, внимателно, сякаш беше от стъкло. Изглеждаше особено на тази светлина. Сексапилът беше отстъпил място на нещо друго... непознато. Преглътнах иплъзнах ръце по гърба ѝ и надолу между раменете, нагоре по шията и после правонадолу като водопад...
- Аз... този път не... ще го направим заедно... един на друг...

-Какво има? - попитам го. Нещо беше различно. Просто трябваше да каже какво иска. Като негов подчинен ми е дълг да го изпълня, но май нещо го спираше.