The Mansion of the Succubus

Прислужницата ме извика и аз излязох от стаята, но сега приличах на всичко друго, но не и на демон, който може да прелъсти човек. Последвах я и щом влязох и видях Иридиъс се затичах и отидох до него.
-Иридиъс добре ли си?

Отворих очи и бавно я погледнах:
- Не, не съм. Убиха ме пред очите ти. Да не мислиш, че е много приятно.
Затворих очи и заломотих тихо на части:
- Така... добре... Реанкарнация. Мога да я ползвам веднъж на ... около... 240 дни веднъж... но ми коства много усилия. Не мога да умра. Душата ми не е желана от никоя страна, понеже не е цяла. Нямам нищо друго освен малко от дясно...
Вдигнах лице към нея и заявих:
- Трябва да тръгваме. Ако онова крилато изродище, Тириел, се вдигне на крака пак, трябва да съм подготвен.

Преглътнах и сега се чувствах така сякаш съм го обрекла на смърт. Отново се преобразих, но този път в момиче облечено в съучер и качулката и закриваше цялото лице.
-Аз не мога да напусна това място.

Останах да лежа и дремех. В просъница замърморих:
- Защо? Пак ли Тириел? Ако е заради него, ще имаме много проблеми. НО трябва да си почина. Ще намеря начин да заглуша аурата ти, веднага щом мога, ще направяп каквото мога.
Почаках малко за да събера сили и промърморих.
- Какво си имате вие двамата? Да не сте любовници? Не мога да се сетя за друга причина, толкова древен ангел да ме гони през поля и гори само защото съ призовал един демон. Не че нещо, но млако прекалява за Ангел на правосъдието. Никой ангел няма право да се появява толкова често сред смъртните. И винаги говори с недомлъвки и неточности. Нещо не е както трябва с него.

Седнах на леглото и положих главата му в скута си. След което срязах китката си и му дадох да пие от кръвта ми.
-Преди време, когато Бог създаде ангелите, а Луцифер се отрече от Рая и отиде в Ада, ме създаде. Истинската ми форма прилича на ангел, а аурата ми е почти като тяхната. Иридиъс реши, че освен хора трябва да има и нефилими. И понеже аз бях единственото женско подобие на човек, което да си заслужаваше мъките реши да му помогна. Така станахме любовници. Разбира се тогава нямах никакви сили, а всеки път след като бях с Тираел придобивах сила. Така накрая просто се оказа, че той ме е използвал, а аз ставах все по-силна. Накрая реших да се прикрия и да не ме открие никога повече. И това го доведе до това му състояние.

Вдигнах рамене.
- Нефилими. Ясно. Изглежда е постъпил като мен с Фростморн. Мислел е че няма да го стигне. Аз поне взех предпазни мерки.
Усмихнах се уморено на двуслислената си шега.
- Няма смисъл да си играем с него на идими-дойди ми . НАправил е заклинание ли, че не можеш да излезеш? Може би след време ще мога да го премахна. Но признай, че ако иска от всеки, който те призове, да умре - това вече си прилича на истинска ревност. А ангелите не може да изпитват такива емоции. А щом ги изпитва, значи е отслабен и покварен. Щом е отслабен, значи е една крачка по-близо до смъртта, а тогава трябва само да намеря начин да го премахна от пътя си.

Усмихнах се и му набутах китката в устата.
-Пии и не говори.

Замълчах и близнах раничката. Хванах я внимателно и засмуках спокойно и затворих очи. Кръвта на демона може да беше близка до тази на дълбокото минало, но изпитвах непреодолимо желание да захапя по-здраво. Пуснах я и оставих плиткият отвор да се затвори. Допрях дланта ѝ до бузата си. Затворих очи и прошепнах:
- Не ме оставяй. Още съм твоят господар, не съм умрял достатъчно. Но трябва да се подсиля. Трябва ми нещо важно и за това трябва да излезем.

-Но ако излеза Тираел ще ме усети. - казах доста притеснено.

Навъсих се недоволно.
- Да, ако те усети.. Но само ако те усети.
Въздъхнах. Изглежда положението беше повече от скапано.
- Не знам за начин да те прикрия. Имам дребна магия за невидимост, но тя може да те крие само визуално - аурата ти си остава. Никакво не е. Има ли място, където няма начин да премине? Нещо като Нулева зона без магия?

-Ада. - казах набързо и се усмихнах. - Спокойно. Ще накарам някоя селка да ти помогне.

Вдигнах рамене. Станах и се отупах. вече можех да ходя почти без усилия и сигурно щях да продължа да се възстановявам, ако гаврътнех още някойя от гадните си отвари.
- Добре... Сега ще ти разкажа точно какво съм на мислил, искаш ли?

-Добрем. - казах развеселено макар положението да беше плачебно. Дали да му кажа, че ако Тиреал ме усети ще ме прати на място, което няма да ме убие, но по-скоро ще ме изтрие от лицето на земята. Мнеее. Още е рано.

Покашлях се и с дрезгав глас заговорих:
- Когато орките са сключили своя договор с демон-лорда си, Манорот, те са пили от кръвта му. Това ги превърнало в чудовищни войни и ги дарил с мощ, близка до тази на древните Магове Валхеро. Когато отишли в Азия, по-точно край бреговете на жълтата река се сблъскали с полу-бог. Това било дете на едно от древните божества на китайците и едно смъртно животно. Полу-божественото създание било наречено Капа и останало в китайската и японската митология и до ден днешен. Капа бил господар на блатата и неговите рибо-подобни слуги, Морлоците и Мургулите, нападнали орките от един от освободилите се от древния кръвен договор оркски кланове. Кланът Бойна песен. Техният вожд - Гром Адския Писък - бил там, защото бил изпратен да преследва демони на Хаоса, по заповед на своя боен вожд, водач на всички оркски кланове. И прочие. Въпросът бил, че след като бил притиснат от Капа, Гром бил готов на всичко за да избяга и да спаси хората си. Манорот, когото преследвали, излял кръвта си в един кладенец с магическа вода. Шаманите на Гром намерили този кладенец и за да добие силата от миналото, Гром пил. И хората му също. Твърди се, че Капа бил победен. А говорим за полу-бог. Полу-бог! Ако това не ми даде силата да унищожа дори Тириел, не знам какво ще може. Оства проблема, че Манорот е бил убит и не знам дали кладенецът с неговата кръв все още действа.

Изслушах го и накрая само легнах на леглото и се усмихнах.
-Значи трябва да намериш кладенеца. - не че исках Тираел да бъде унищожен, но и не исках да бъда заключена, че да не ме открие отново.

ПОклатих глава и закрачих наоколо. Зави ми се свят и седнах в едно от креслата и скрих лице в ръцете си:
- Не знам вече. Не мога да мисля за това. Имам други планове, освен това да се оправям с това той да прави каквото иска. Бих приел, ако го прави защото, наистина застрашавам баланса. Но нещо ме съмнпва в него. Против елементарните правила е да се появява тук и там без причина. Трябва да действам веднага. За собствена безопасност. Или поне да се крия, докато подготвя ново заклинание за реанкарнация

-Ако искаш мога да разваля договора, за да не може да те намери където и да си. Понеже все още може, когато съм близо до теб.

ПОгледнах я безизразно и прошепнах:
- Не. Няма смисъл да развалям договора, за да ми долети веднага щом те призова отново. Предпочитам да не го премахвам. Когато Демоните на Хаоса се появят, сам ще предпочете тях да нападне, от колкото да се лепне за нас.
Станах и отидох до ъгъла, където Тири беше захвърлил двете половини на калъфа на Фростморн. Взех ги и се усмихнах. Май не беше толкова проницателен, колкото се мислеше. Прибрах ги и я погледнах.
- А ако се вселиш в една от селките си? За да е само умът ти с мен, но не и тялото и аурата. За да не може да ни проследи.

-Не мога да се вселя в никой. Мога да влизам в сънищата. Но пък затова мога да изчакам Тираел да заспи и да влезна в неговия сън. Ако съм с него в съня му ще придобия достатъчно сила, за да не му позволя да се събуди поне за ден два.

Кимнхах
- И това ме устройва. Да тръгвам ли?

-Мда. Аз просто ще изчакам Тираел да заспи.

Кимнах и напуснах стаята. Бавно закрачих навън от стаята и скоро напуснах къщата. Нахлупих Шлема си и извадих един от свитъците си за да се прехвърля на далеч. След по-млако от няколко секунди вече бях навън

Изправих се бавно и погледнах Тираел. Усмихнах се леко лунатично и отидох при Тираел. Но изведнъж изчезнах от погледа му и се появих зад него, прегръщайки го и показвайки му раната на китката си.
-Не забравяй какво може да направи моята кръв. Пък и ми трябва някой с който да се храня. А той се оказа по-добър материал от теб.