The Mansion of the Succubus

Втренчих се в нея с остър, пронизващ поглед.
- Тогава ти заповядвам... направи го така, сякаш искаш да ми се насладиш. Сякаш искаш само мен, и никой друг, никога повече.
Преди да завърша изреченеито рязко хванах изящният бюст пред себе си и го погалих, карайки я да изстене. Наведох се и целунах невната плът,прокарвах език по нея и засмуках леко и изтръпващо. Захапвах където пожелая и никога на едно и също място. Плъзанха ръце, докато действах пред нея, зад гърба ѝ и погалих кръста и малко под него. Изправих я в скута си и ръцете ѝ се опряха в облегалката над раменете ми, за да ми е по приятно и удобно да я радвам.

Действията му ме оставиха хем безмълвна, хем без да мога да мисля изобщо какво да правя в момента. Но когато се усетих го погалих по главата. След което зарових пръст в косата му и я дръпнах назад карайки го да ме погледне. Целунах го страстно и засмуках езика му, а после смукнах ръката си надолу и леко притиснах възбудата му, а после започнах да го стимулирам през плата на панталона.

Изстинах, но не можех да се спра. преплетох език с нейния и докоснах бузата ѝ. Погалих лицето, което беше пред мен. Усмихнх се и изсумтях тихо и приглушено. Разтреперих се от удоволствие, когато ръката ѝ ме докосна долу. Не можех и не исках да мисля. Предпочетох само да целуна ухото ѝ и леко да го захапя.
- Продължавай, запътила си се във вярата посока...

Продължих да го стимулирам там долу през плата и лекичко се изкикотих когато ме захапа за ухото. И понеже ми се стори забавно да го разтреперя още малко реших и да прокарам другата си ръка по гърба му. След което бавно като охльовче започнах да я изкачвам нагоре и да минавам с нокти по него.

Изстенах от удоволствие и извих гръб. Притиснях я рязко и реших да си отмъстя. Внимателно я положихна масата и се надвесих над нея. Наведох се бавно и я целунах, почти като по команда. Целунах я сяакш беше единствената на света.. не знам защо но момиче като нея заслужаваше да е обичана истински, а не само да я държа на каишка.
Слезнах надолу до корема ѝ и я погледнах злорадо:
- Я да видим, дали съм добър и там...

Подпрях се с лакти на масата и го погледнах. Преди да реши да сключи договора с мен той беше някак си невинен, а сега. Сякаш нещо му беше станало. И го бях провалила.
-Не е нужно, наистина. - а и от както докоснах меча изобщо нямам желание за нищо.

Спрях и вдигнах очи към нея. Преглътнах притеснено и се отделих от нея. Изправих се и се замилсих. Дали сукубите не изпитваха удоволствие, освен ако не задоволяваха някого? Звучеше примамливо, но беше и рисковано. Пропълзях отново п нагоре, за да съм очи в очи с нея. ПОгледнах я сериозно и се настаних до нея, подпрян на една ръка на една страна.
- Интересно. Но са те карали да го правиш, нали?

-Кое? - попитах и го погледнах. - Ако е за това. Винаги насила. Никога по мое желание. С времето свикнах и не ми правеше никакво впечатление. Това е всичко.

Вдигнах ръка и я погалих по бузата. Кимнах и се наведох до ухото ѝ:
- Обеяавам, че никога няма да правя повече това с теб. И не очаквам и ти да го правиш за мен...
целунах малката мида и прокарах език по вътрешната срана, колкото да я накарам да се изгъделичка и да се разкикоти. Сериозна просто ме убиваше.

Разкикотих се и го погледнах.
-Мога и по команда да го правя. Няма проблем. Наистина. Все пак съм сукуба, а не човек с право да решава сам. Спокойно. Ще направя всичко, което поискаш.

Идеята ме изкараот равновесия, но пропъдих мислите. Можех да я накарам да ме задоволи по начини, които само тя умееше. Но исках... не исках само аз да съм доволен и да изпитвам удоволствие.
- Вече ти заповядах да ти бъде приятно, надявам се, че се съобразяваш с тази ми заповед...
Доближих лицето си до нейното и я прегърнах здраво.
- Кое е това, което винаги си искала да направиш, но никой не ти го е позволявал?

-Просто да поговоря с някой, без той да ме мисли за играчка. Това е. - Усмихнах се и се надигнах. Хванах го за ръката и го заведох в библиотеката. Седнах в едно от двете кресла в средата на стаята и го погледнах.
-Но не очаквам да искаш да си говорим.

Олюлях се и побързах да си взема дрехите. Започнах да се контя обратно, като най-спокойно отвърнах:
- Напротив. Все пак си спомнняш че те призовах повече за приказки, а не за джиджи-биджи. Казах го още първия ден. Но не отричам че и джиджи-биджито е приятно.
Затегнах се здраво и се доближих до кресло, успоредно на нейното.
- Кое е темата на разговора?

-Не знам. Какво е следващото нещо, което искаш да намериш? И този път има ли някаква уловка? - попитах най-спокойно и го погледнах.

Вдигнах рамене и заломотих бързо и досадно:
- Помниш ли когато ти казах за Фростморн и за Култът на Прокълнатите? Техният водач е некромант-лич на име Кел'Тузад. Макар че е по-точно да се каже беше, понеже след провала на инвазията на Елвандар, той бил убит и погребан в крипта не далеч от Трансилвания. Той се смята за един от малкото , ако не и единственият вещер, успявал да призове демони на Пламтящия легион в нашия свят. Има опасност, някой способен некромант да го призове отново към живот и да използва знанията му за да започне пъкленото дело по призоваването им. Искам да ги намеря и изгоря, за да съм сигурен, че нищо няма да се издъня по този протокол.

-А има ли някаква уловка, както при меча? Нещо с това, че ще те накара да се побъркаш и ще те направи черупка? - Трябваше да питам, защото колкото повечето такива неща се изнамерваха усещах, че аз ще ги взимам и ще му ги давам, а само след първото започнах да губя смисъла си за живот и то след няколко часа.

Поклатих глава отрицателно:
- Не. Има слухове,ч е призракът му е неспокоен и се мъчи да служи сам на себе си, като пазител. Но според слухове, Орденът на Сребърната ръка - паладини като онзи дивак Валанар - са оставили един от най-великите си войни - Гавиндрад Страшния - да пази пред гробницата. Но за съжаление, това е само слух. Може да е вярно, може да не е.

-Добрем. - усмихнах се и погледнах часовника. Беше 12 през нощта. - Късно е. Ако искаш да тръгнем рано, трябва да се наспиш.

Станах и я погледнах сериозно.
- Добре, но само при едно условие. Искам да спиш с мен. Смисъл да спим заедно, а не да правим, това онова.

-Добрем. - Изправих се и отидохме в стаята, която му показах като негова.

Влязохме и внимателно я накара да се съблече гола, като пушка. Съблякох се също и я бутнах да легне. доближих се до нея и попитах тихо:
- Рейн? Някога някой заповядвал ли ти е да си добродетелна с него?

-Какво значи добродетелна? - наистина не знаех какво значи тази дума. Така че ми трябваше пояснение.

Усмихнах се на криво и заявих:
- Имало ли е случай, някой да е искал да не правиш секс с него?

-Не. - казах без да се замислям и се усмихнах.

Метнах едно одеяло отгоре си. Наистина имах проблем. Иамх такова момиче до себе си, а исках само гушкане. Много съм зле, честно.
- Ще си говорим докато сме в леглото. Така хем ще си починеш след Фростморн, хем и ще си прекараш времето, както никога до сега не си.
Докоснах с устни нейните и прошепнах в тъмното помещение.
- Но ако искаш... няма да те спра.