Lightning's Mansion

Те тръгнаха.

Нейтън и Лайт се върнаха
-хайде поседни. Ще приготвя нещо

Нейтън седна на дивана в хола,а след това стисна зъби,а те леко изскърцаха.

Лайт приготви ядене в случей, че той огладнее и се върна при него
-няма ли да те боли по-малко ако си като жътвар?

-Не.Даже ще стане по - лошо.Той точи от енергията ми пък и това не е играчка да се превръщам когато си реша.

Лайт наведе леко глава
-съжелявам.. Всичко стана заради мен

Нейтън се доближи до нея,а след това я целуна както тя направи по - рано и каза:
-Не си виновна ти. Просто си вършех работата.Когато започнах го нямаше в последният момент го забелязах.

-ако ме нямаше там, нямаше да пострадаш..

-Щом ми е писано да пострадам щях да пострадам. Не очаквах да се обърне толкова рязко и да ме рани,но както казах раната не е голяма и ще се оправя до месец 2.

Лайт целуна леко челото му
-това е много време..

-Хайде стига,както споменах по - рано умирал съм дори по този начин.

Лайт сложи показалец пред устните му
-не ме успорвай

Нейтън наведе глава,а след това каза:
-През тези 2 месеца искам от теб да бъдеш себе си и нищо повече.

-приема се

-Така го каза сякаш имаше избор.

-не е трудно да бъда себе си. Просто не трябва да слагам бариери към света

-Най - вероятно е така.
Нейтън се усмихна,а след това погледна на някъде.

Лайт просто замълча и се пресегна пускайки телевизора

Нейтън се облегна на дивана,а след това стисна очи и си помисли: *мамка му наистина боли ужасно*

Лайт го погледна.. Замисли се.. Едва ли обезболяващо би помогнало

Нейтън си отвори очите,а след това се засмя и каза:
-Представи се добре на гробището войниче.

-с кое? с това, че се нарани заради мен?

-Ако не престанеш ще те ударя.Сериозно ти говоря. Спри да си го натякваш.Не е станало нищо особено. Просто една обикновена "жътва".

-тогава с какво?

-Какво с какво ?
Той вече започна да се обърква.