Катакомби

Бавно закрачих през тесните тунели. Поглеждах разсеяно наоколо и пренебрегвах ухилените маски на скелетите наоколо. Изсумтях отегчено на един, който се беше разкрачил, сякаш чакаше да го изтеглят от мястото му.
Погледнах един от символите над една от арките на завоя. Няколко символа, като че ли издялкани с нокът или клечка в мекия варовик ми подсказа,ч е не съм се заблудил. Преминах надолу по коридора и стигнах до място, приличащо на кръгоцво кръстовище за трупове. Зала с множество входове към самия център. Потръпнах, тук определено беше по-студено от обикновено....

Вдигнах глава и погледнах към тавана. Мястото беше старо, може да се каже древно дори... поне по нормалните стандарти. Едва ли го беше имало от последното нашествие на Легиона... и все пак беше одостатъчно остаряло, че да рухне отгоре ми. Замислих се дали мога да се предпазя при срутване. Дори Мана Щитът нямаше да ми спаси кожата... а дори да можеше, единственото, което ми оставаше, беше да копая... или да се телепортирам, но ако го направех в плътната скала, беше като да си подпиша смъртната присъда...
Въздъхнах и забързах, за да не би да се окаже, че заради забавянето си съм причинил срутването.

Изведнъж той чу няколко бързи стъпки зад него и като понече да се обърне видя мъж с дълга коса и броня, държащ двуостър меч. Той скочи към него като слашна фронтално опитвайки се да го разсече.

Събрах бързо ръце и извиках инстинктивно:
- Arcane Style: Blink!
Блесня ерка бяла светлина и вече бях на около пет метра назад. Кракта ми застъргаха по пода и се наложи почти да коленича за да убия инерцията в краката си. Вдигнах поглед към пазителя на гробницата... или крадецът на гробове... иманярът... или кой знае кой, но имаше прекалено скъпи доспехи за обикновен крадец... Дали някой друг освен мен търсеше артефакти?

Острието на нападателя му пламна в ярък пламък, и той замахна хоризонтално. Кълбо от огън голямо колкото гума на кола полетя към Иридиус. Същевременно ръката на Уриил светна в тъмно червено, като чели подготвяше някоя магия.

Рязко вдигнах ръка и хванах края на плаща си. Замахнах и улових калбото, изгасяки го под плаща си. После се завъртях на място и платът се разтвори във всички посоки.
- Magic Art: Arcane Style Spell: Mirror Image!
Образът ми се размина, разми и загуби фокус, после се пръсна в четири различни посоки, създавайки четирима идентични образа на мен самия. Един от тях беше истински и три илюзии, които щяха да отнесът удара....

Магията която беше подготвял Уриил беше призоваването на разгневен рояк от диви пчели. Жужукането им се разнесе из тесните тунели, и те бързо натиснаха 4-мата врагове на господаря си.
Ухапванията им бяха болезнени, а отровата им по-силна от тази на нормалните домашни пчели, няколко десетки ухапвания можеха да доведат до губене на съзнание, а повече от 100 - смърт.

Дръпнах се рязко зад тримата си двойници, макар че разкривах кой съм. Бръкнах под наметалото си. Днес си помислих за това заклинание. Извадих бутилката с китайският ейл... боже това нещо вонеше ужасно. Пренебрегнах протестите на носа си и налях алкохола в устата си. Посел заредих на ум:
- Magic Art...
Роякът се приближи застрашително...
- Fire Style Spell....
Поразените ми двойници се пръснаха на дребни черни облачета...
- Breath of Fire!
Изплюх лютивата течност и тя пламна като вълна от огън, като напалмова струя от огнехвъргачка. Облак от пламъци погълна помещението, дори заплашвайки и мен да погълне...

Вместо да изглежда раздразнен от блокиранията на Иридиус, Уриил изглеждаше впечатлен от самообладанието и адекватните магии от страна на врага му.
Той изпъна ръце напред, като държеше оръжието си с две ръце, и се изстреля като харпун към Иридус с голяма скорост. Той трябваше да действа бързо, за да избегне, защото това нямаше как да се блокира. Наподобяваше гигантско пламтящо копие.

Вдигнха краищата на наметалото си и се затворих в пашкул от плат.
- Magic Art! Air Style Spell: Windwalk!
НАметалото се отвори... и изчезна. Успях с магия даа се слея с атмосферата наоколо. Беше полезно умение и ме правеше прозрачен, така че да мога да минавам пред не много опасни препятствия. Хукнах покрайкопиято и го оставих да се забие в стената зад мен. Хвърлих манерката с ейла след себе си. Чух я да изтрополява по пода. Скоро щеше да се разлеее и алкохолът да се изпари. Тогава първата му огнена или гръмотевична атака, щеше да значи краят му... Затичах към един от изходите и неволно си спомних за един филм "Дълга целувка за лека нощ"...

В стената имаше една дупка от сблъсъка, който атаката на ангела беше създала. Уриил беше тръгнал от там. Причините за това нападение бяха неизвестни, но беше добра загрявка. Но дали наистина създание с такива способности толкова лесно беше отстъпило?

Спрях рязко и се обърнах. Все още можех да подържам Въздухохода... но за колко още? Огледах се и затърсих с очи нападателя си. Дали ме дебнеше? Дали не се спотайваше за да ме притисне изневиделица? Да не рискуваме. Събрах длани и щом почнах заклинанието, невидимата бариера падна.
- Magic Art! - замърморих за пореден път, - Fire Style Spell: Incineratе!
В ръката ми се образува бавно едър снаряд, приличащ на топяща се, нажежена скала. Запокитих го към кафеникавите облаци от изпарилият се Ейл. Снарядът избухна и освободената енергия ме обля в нажежено оранжево сияние и мощна вълна от жега. Вдигнах кря на плаща си за да се предпазя от топлината, и след по-малко от миг, всичко изгасна.
Въздъхнах и опрях ръце на коленете си. В такива моменти се налагаше да действам инстинктивно. Изглежда имах нужда от хладно оръжие за такива моменти. Слава богу, имах идея, за оръжие, което да ми свърши работа в такъв момент.

Изведнъж от "Изхода" който Уриил си беше създал, започнаха да блестят искри, като се оформи нещо като светлинен портал от който започнаха да се появяват рицари с огромни щитове в едната ръка, а в другата с арбалет.
Няколко залпа от стрели полетяха към Иридиус.

Писнах ми и реших да не си играя повече. Вдигнха ръка застрашително и изревах.
- Macig Art: Arcane Style Spell: Shockwave!
Събрах длани и се оформи мощна вълна от сила. Златната светлина оформи назъбен снаряд, приличащ доста на връхлитащ съвременен локомотив... но едновременно с това нямаше нищо общо с него. Заклинанието погълна стрелите и се засили като връхлитащ бик върху малката група пред мен. Събрах длани и заизписвах черно-зелени руни във въздуха. Щом иска Армия - нека я получи...

Рицарите се пръснаха на блещукащ прах, и отново се събраха около Иридиус като оформиха кръг около него. Те замахнаха с мечовете които имаха в ръце.
Светлината не се унищожаваше лесно, а от Уриил нямаше и следа за сега.

Притиснат от всякъде, се наложи да действам инстинктивно. Зарязах руническото заклинание около себе си и се свих:
- Arcane Style: Blink!
Отново се изтрелях сред бяла светлина, но не в страни, а право нагоре. От там събрах крака и полетях надолу.
- Arcane Style Spell: Warstomb!
Полетях като изтрелян от катапулт надолу. Ботушите ми се удариха в пода с оглушителен трясък. Освободената ударна вълна, накара групата да се разреди от отстъпи.
- Magic Art: Lightning Style Spell Release: ThunderClap!
Събрах ръкатра си в юмрук и той блесна в ярка, синкавобяла светлина. Забих юмрука си в пода и освободеният заряд отблъсна противниците ми на страни и ги заби в стените на катакомбите.

И настана тишина. Изглежда агресора не беше вече тук.

Огледах се ядно наоколо. Дали ме беше оставил намира? Дали бях сам? Или ме дебнеше в сенките. Изпръхтях от презрение. Използваше евтини трикове за да се прикрие, напълно пренебрегвайкивъзможността да се сблъска с мен. Или не искаше да се занимава с мен повече, или вече не бях заплаха.
Замислих се дали не пази нещо конкретно в тези катакомби. Дали не бпх неволно задействал някакъв механизъм, когато бпх влязъл Изпръхтях недоверчиво. Едва ли, това не беше древна гробница с капани. Просто нямаше място за механизмите за подобна машинария. Но що за пазител беше това?
Въздъхнах и закрачих отново към средата на помещението. Нищо не се случи. Само дето мястото беше ужасно опушено от битката.

След като Иридиъс си беше тръгнал се чуха ужасни шумове и затова реших да не мърдам от мястото си. Но не можех да кажа за лудия дето ме беше домъкнал до тук. Той пък се спусна право към битката. Чудесно.
Стоях още така докато шума на спря. Тогава тръгнах напред и стисках в едната си ръка кама, а в другата верига.
Ходих из катакомбите и май пак се загубих. Но тогава някаква фигура се оказа пред мен. Не можех да я различа, защото навсякъде имаше прах. Но когато се доближих сякаш се почувства заплашена и се оказах залепена до стената с ръце на шията, а когато пушека се вдигна видях, че това е Иридиъс.

Бях коленичил на пода в центъра на помещението и разглеждах знаци и символи на пода, поне тези, който праха, времето и доскорощната битка. Огледах се леко притеснено и се зачудих дали не съм неволно запечатал потенциален вход към целта си.
Вдигнах очи и погледнах зад себе си.
- А, Триш, ти ли си? - въздъхнах облекчено, - Помислих че онзи ненормалник, дето се мисли за Архангел Михаийл се е върнал. Идваш тъмно на време. Ела да ми помогнеш, моля те

Доближих се до него и го погледнах.
-За какво искаш помощ. И архангел Михаил? Къде го? Искам да видя ангелчето с четирите крилца и шесте лица. - и ме изби на смях.

Хванах ръба на нещо, като капак в пода. Налпънах се, но неможах да го изтегля, после се напънах още.
- Ела да вдигнах тази плоча. А Ако искаш такива странни хора да срещаш... върви в цирка на изродите в Лонг Айланд