Катакомби

-Е хайде сега. Не мога ли да видя вуйчо. - и пак ме изби на смях. Като се замисли човек. Луцифер се води "брат" на Михаил и баща на Лилитх. Лилитх ми е майка, което прави Михаил мой "вуйчо".
Отидох до него и му помогнах да вдигнем нещото.
-Ето, готово, доволен?

Кимнах благодарно и я погледнах с леко вдигнати вежди. Много разпътно минало имаше това момиче, но се надявах да не науча някоя подробност, която няма да ми хареса.
Под каменната плоча имаше стълбище водещо мъм тъмен подземен тунел. Смъкнах се вътре и помахах на Триша да ме последва. Понеже не знаех дали ме вижда в тъмното подметнах:
- Ела, искам да видиш нещо....

Сигурно беше защото е вампир или и аз не знам, но сякаш виждаше нещо в тоя мрак. Хванах го за ръката и започнах бавно и сигурно да стъпвам, недай си боже стъпя на някой камък. Падна и си строша нещо. Или и аз не знам. Нещо от тоя сорт.

Стиснах я топло, за да не се загубим и следвах внимателно пътеката от стълби. Не ги броях, но трябваше да запомня на къде съм се засилил. Стигнах равен под и продължих нататък, като подръпвах внимателно Триша след себе си. Посел се заковах на място и заопипвах наоколо. Май трябва да импровизирам. Бръкнах под наметалот си и извадих нещо продълговато. Поставих го на пода и замърморих, докато в ръцете ми не засия нещо като миниатюрно факелче. Забих го в камъните и се заоглеждах.
- Тук е погребан един писар от преди около 5 века... искам да ми посочиш човек, дето на савана му, чаршафа дето е завит с него, има нарисувана чапла....

Погледнах го толкова объркано. На мен ли говореше? Или може би сам? Нямаше да се учудя. Ама изобщо, ако сам да си говори.
-Извинявай. на мен ли говориш?

Вдигнах очи и от един доста дебеличък труп.
- Да, на теб... Виж, понякога си гоовря сам, но само... когато съм сам. ПО навик, самотно е да седиш само сам... един поът си гооврех с един от черепите си..., но беше много умрял за компания.
Погледнах друго.
- Потърси го, и аз търся... кажи, ако го намериш преди мен

Дед стигна до един водопад,а след това застана поред водопада и каза някакво заклинание на финикийски и водопадът се раздели на 2 и отвори вход навътре към катакомбите. Дед започна да навлиза все по - навътре заедно с коня си.Това беше едно от малкото му тайни местенца където никоя жива душа нямаше да го намери и да влезе тук.След като той беше влязъл входът отново се затвори зад него.

Мина стигна до тук и заразсъждава на глас, докато оглеждаше мястото
- значи от красивия водопад, стигнах до някаква гадост. Заслужава си да поогледам какво има

Шансът тя да открие входът беше около 20%,но имаше шанс да го направи ако започнеше да гледа по - обстойно,но вътре гъмжеше от капани и прочие които нямаше да са проблем за една кралица на вампирите.

Мина имаше навика когато си хареса някакво местенце да го разглежда много обстойно. Което направи и тук.
Започна да обикаля и да оглежда всяка част по отделно

Каменната врата която беше за водопада се отваряше само със заклинание и да я намереше едва ли щеше да успее да влезе вътре.През това време Дед влезе в едно доста голямо помещение заедно с коня си.Той слезе от него и коня изчезна.Дед взе една факла и я запали,а след това започна бавно да върви напред.

Мина продължи да си разглежда преспокойно. Да откри вратата, но не знаеше как да я отвори. Предположи, че може да са само рисунки

Из зад вратата се носеше хладен бриз от катакомбите които бяха зад нея.Едва ли бяха рисунки. Дед навлезе в един дълъг коридор на който имаше закачени факли по стените и продължи да върви с бавна крачка напред необезпокоявано.

Мина сложи ръка върху вратата и потърси една от онези плочки, дето се натискат и вратата се отваря хД

Да,но нямаше такива екстри тука.Можеше да се влезе в катакомбата по обикновения начин.През входа които хората са построили,но най - много да се загубиш ако влезеш от там.

Мина заобиколи на оглед и влезе точно оттам предпазливо

Там нямаше никакви капани.Поне никакви поставени от Дед.Току виж може сам да се образува някой и да се срути нещо или да пропадне надолу.Веднага щом тя навлезе в катакомбата Дед си надигна главата и погледна на горе,а след това каза на себе си:
-Още една жива душа... толкова ги мразя.

Мина продължи да върви само напред - винаги отговора беше само напред хД Или поне така си мислеше

Точно пред нея седеше една дървена врата на къде ли водеше ?
Дед продължаваше да върви напред не след дълго сви в ляво и продължи.

Мина се пресегна, натисна дръжката и бутна вратата да се отвори..

Зад вратата имаше една доста стръмна "пързалка" където си личаха ясни следи от въжета.Явно на времето от тук са слизали миньорите.

Мина извади крилата си и полетя през пързалката

Дед усети,че съществото приближава към него.Тя щеше да се озове точно пред него ако се беше поела надолу.

Мина се огледа и полетя точно натам

Ставаше все по - тъмно и тъмно,но това едва ли беше проблем за нея.Нали все пак е "нощно създание"