Обширната поляна

...

18 часа минаваше. Дюпре беше изпил следобедния си чай, разбира се с коняк, и реши, че му е време за разходчица. И какво по-добро място от някоя полянка.
Скоро вече беше пристигнал до тук, като си тананикаше някаква мелодия, размахваше жезъла си и маршируваше. Май опитваше да се прави на мъжоретка или нещо от тоя сорт, но с помпони щеше да му се получи по-добре, тъй като скоро последва халостване по главата и доста звучно изохкване.

Серас монтира снайпера си и залегна.като се прицели в някаква мишена до мъжа който вървеше спокойно по пътеката.
-Умри чудовище.
Един {Цензура}шум мина през шапката на мъжа и застреля нещо което се превърна в пепел.Серас скочи и отиде да провери дали обекта е умрял.

Всъщност коршума уцели един не мъртъв който се опитваше да убие Шапкаря.
Серас си взе оръжието като тръгна напред оглеждайки се за още мишени .

Дюпре усети само как нещо профуча малко над главта му и чу сбъсъкът от две фалциращи се близо до него неща.
- АААА ИЗВЪНЗЕМНИИИ ! - изкрещя панически той, но изведнъж гласът му секна и той спря неподвижно като статуя.
Явно сега се усети. Малко над главата му .. там беше .. ТЯ ! Бавно повдигна ръката си за да напипа шапката, но нея вече я нямаше там. Беше паднала заради {Цензура}шума, а паниката от мисълта, че го нападат извънземни, го беше разсеяла и той чак сега я забеляза. Моментално падна на колене на земята, точно до продупчената и лежаща в тревата шапка.
- Неее .. Любов моя, не умирай. Моля те ! - продълважаше да я жалва той, като дори очите му се насълзиха. Бавно и драматично я повдигна от земята и започна да я гали на мястото, където платът беше прокъснат. След минутка обаче се изправи все едно нищо не е станало, изтупа шапката и я сложи пак на главата си, но с малката разлика, че вече беше като чисто нова. Дребните му магийки все пак помагаха да се закърпи парченце плат без да се налага да се шие на момента.
".. ще стане вечер" бяха последните думи, които дочу и които съвсем накараха лицето му да придобие сериозно изражение. Сякаш нямаше и следа от мъжа преди малко. Погледна към Триша - негова позната от край време, и кимна одобрително. Побърза да стигне до нея, като я хвана за ръката и я задърпа нанякъде. Все пак наоколо имаше човек, от който вероятно беше дошъл {Цензура}шумът преди малко. А този човек сигурно искаше да оживее.

Серас попадна в засада.Около нея имаше купища не мъртви.Но сякаш бе съвсем спокойна.Извади от чантата си два Ха{Цензура}ена И ги закопча на тялото си . Леко се усмихна и очите и почервеняха като започна да гърми половината умряха когато патроните и свършиха.В този момент тя ги откопча и се засили страшно бързо като спука черешите на всеки един от тях само с юмрука си.
-Гадини...
Серас се върна обратно като видя отново тези двамата но не им обърна внимание тръгна по пътя си и изведнъж се изгуби.По цялото и тяло капеше кръв и единствената следа която остави бяха кървавите следи.

Дюпре погледна недоволно момичето. Знаеше, че ако тя се опиташе можеше и да успее да го контролира, но пък тогава нямаше да е забявно.
- Искаш да спасявам задника на някой, който размяташе к.уршуми наоколо и да си оставя скъпата шапчица при теб съвсем сама ?! - продължаваше да мърмори шапкаря, коато най-накрая отново се огледа и забеляза единствено останалата кървава следа след стрелеца, както и няколко трупа на зомбита. Е, поне не бяха нападащи го извънзени.
- Пък и вече няма кого да спасявам. - въздъхна той и свали шапката от главата си. - Поне ще остана да гледам сеир.
Разбира се, щеше по някакъв начин да се опита да подсигури безопасността си. Бръкна в шапката, ровеше там известно време и накрая докопа нещо. Последва около минута осърдно дърпане. Никакъв резултат. После остави шапката на земята, затисна я с крак и продължи да дърпа. Отново нещото не излизаше. Явно беше доста голямо и тежко. Дюпре се ядоса и започна да тръска шапката си, от която най-накрая се изръси прословутото нещо. Беше клетка, при това точно по мярка на Дюпре. Колкото той да се побере и да има малко свободно място да се раздвижва, че иначе цяла вечер щеше да се схване там. Все пак в нея кралицата на другото измерение държеше по-опасните си заложници. Беше направена от диамант, така че да не се поддаде на силите на Триша. И поради несъобразителността на Дюпре, клетката едва не го затисна и не премаза крака му, но все пак се оттърва без поражения. Влезе вътре, затвори я, сложи катинара и го заключи, като прибра ключа в джоба на дългото си палто.
- Вече може да правиш каквото си икаш. Надявам се това нещо да издържи. - заяви той и леко почука една от решетките на клеката.

бавно се изправих и краката ми леко се докоснаха в тревата. Потрих доволно ръце, облечени в тъмни ръкавици. Усетих силно присъствие на черна магия. Потръпнах в смес от удоволствие и погнса, като и двете преглътнах и отпъдих навътре в себе си. Нямах право да усещам, да мисля... сигурно да съществувам и все пак... Животът е за да се живее, а не да се пази.
Закрачих решително към мястото, където се водеше нещо като битка... макар че по-скоро приличаше на фойерверки на фестивал. Показах се зад едно дърво и се заоглеждах като лалугер, измъкнат от дупката.
Изглежда за фойервеките бях прав... Демон? Или Хора, които си играят с не каквото им принадлежи? Все тая, и в двата случая фактически не е моя работа.

Дюпре се радваше като малко хлапе на новата си играчка. Беше сднал по турската в клетката си и ръкопляскаше, ухилен до уши. Винаги му беше много забавно да гледа как това нещо се показва нощм, сякаш превземайки тялото на Триша. Дори се опитваше да го изучава, да разбере навиците му и начините му на мислене, избора на жертвите, методите за убийство или слабите му места. За сега нямаше кой знае какъв успех, но какво пък.
Тогава отново се сети за следите от кръв и сякаш леко се разтревожи. Обаче се надяваше Триш да остане тук, вместо да погледва убиеца на зомбита от преди малко, че тогава трябваше да се чуди как да спасява и нечий чужд задник.

Не след дълго Серас се завърна с една кесия в ръка и Ха{Цензура}ена си.Застана пред Дюпре и момчето като се усмихна мазно:
-Е Дюпре давай амунициите това е наградата ти *посочва торбата.*

Бавно и с отмерени движения се показах. Поех към тях без да се прикривам, несигурен дали трябва да се крия или не. Бях виждал доста гадини по света, така, че всяка нова по-скоро приличаше на друга и така се чувствах сигурен дори пред по-едри и многоглави чудовища от обикновено.
Внимателно застанах на около метър зад нахакано на вид момиче, от онзи тип, които могат с еднакво изражение да те набият и прелъстят, но предпочитат първото - боя.
Прочистих шумно гърло, за да привлека внимание, несигурен дали вече не са ме видели.
- Ъ-хъм, някой ще ми обясни ли защо е цялата тази какафония?

-Хъх .Кой пък си ти..?нямам време за излишни разговори имам работа...
Остави чантата на земята като от другата си чанта извади втори ха{Цензура}ен.В всеки имаше по един патрон за момчето което издаде онзи дразнещ скимтящ глас се появиха две зомбита.Серас ги разтреля преди да стигнат до него .
-Селета с пламтящата коса имаш ли някакви амуници?

веригата се уви около невидимит пашкул околомен... Това е огън... горещ, но огън.
- Моля ти се... отговори ми като човек, не ме прегръщай толкова... топло.
Отпуснах щита и оставих горящата стомана да се свлече в краката ми и внимателно я прескочих, като леко докоснах с края на наметалото си едно от пламъчетата. Да... добре че се предпазих.

-Такъв изрод като тебе няма да получи отговор .
Бърка в чантата си и вади амуниции.
-Я виж ти имала съм допълнителни...
Серас погледна настрани към посока където бе пиратът очите и почервеняха и тя го видя съвсем ясно.
-Виж ти имаме интересен гост.

Учудих се от физическата сила на ъзданието. Не че не беше виждал по-силни. Но това... нещо иамше стил.
Измъкнах бутуша си и се завъртях във въздуха. Наметалото ми се разтвори широко и за миг създаде фалшиво усещане уголемяване. Възползвах се и се приземих на земята и изпънах ръца една назад и друга напред. Имитирах стискането на огромен лък.
Стрела сякаш направена от ледено-синя светлина се изстреля срещу Триша...
- Magic Art: Frost Style Spell: Cold Arrow!

В следващия момент Серас изчезна и се появи до мотора на момичето скелет.След това пак изчезна и се появи зад Лал.
-Здравей приятно ми е да се запознаем.Как се казваш ?
като се усмихна мазно.
Серас нямаше тяло а беше една сянка която бе образувана от кръвта й.За това нямаше как физически атаки да и навредят.