Леденият Връх

Телепортиращото заклинание ни пусна сред рой от синя светлина и искрици на сред заледен връх, някъде в Лапландия. Олюлях се и пуснха изхабения свитък на камъните. Пронизващият Северен вятър ни изкара от равновесие, но изглесжда на моята спътница не ѝ беше студено.
- Пристигнахме! - обявих фалшиво бодро, - Сега ще започнем обикновеното лутане.
Посочих надолу.
- Ето - това ми прилича на някакъв лагер, ела с мен.

Докато слизахме го гледах без да изпускам поглед от него. Изглеждаше някак различен. Беше леко гадно, че баш демонче му е била първата, но не съм виновна, а може би не беше заради това.
-Иридиъс добре ли си?

Издишах шумно и си пъхнах шлема под наметалото.
- Добре съм, още не съм свикнал с натоварването. Скоро ще съм екстра.
Погледнах я озадачено, докато се смъквахме надолу.
- Теб пък какво те мъчи? Толкова ли болнаво изглеждам, или какво?

-Просто съм свикнала да виждам само щастливи хора. Дори когато умират и е малко странно. - И се усмихнах.

КИмнах и ѝ махнха с ръка.
- Не се притеснявай, аз съм си пич. Не съм ли щастлив на вид? Е, какво пък, не съм слънчице.
После замахах с ръка упорито.
- Бързо, престори се на сески-монахиня. Това е лагер на рицари-монаси. Не биха ме закачили ако водя монахиня, но ако ме видят със сукуба, ще стане грозно.

Въздъхнах и го погледнах.
-Това е в разрез с моята религия. - Но какво да се прави. Преобразих се в монахиня.
[You must be registered and logged in to see this link.]
-Това става ли?

Ухилих се в отговор и кимнах:
- Екстра! Така и баба ти не би те познала.
Двамата навлязохме сред палатките и сънени мъже се заизнизваха полуоблеченеи в плетени ризници. Един Младеж с руси къдри и гейско изражение ни се изпречи моментално и вдигна ръка за поздрав. представи се като Лорд Дънкан Сентур, тамплиер и търсач на реликви.
След като поговорихме и той ми каза, най-честно, че е дошъл да търси много опасен артефакт, аз му пробутах версията, че водя сестра си на поклонение на измислен от мен светия.
- Това е сестра ми, Мария!
Погледнах притеснено към нея. Рейн даже не трепна. Изгежда беше добра в лъжите.

И все едно бях в основното училище. Трябваше да лъжа и да се преструвам на праведна. Хъх. Ужас. Но нали да играя играта, която той искаше се доближих и се скрих зад него смутена и уплашена.

Правих се на света вода ненапита, когато Дънкан Сентур почна да ме тормози,ч е не всеки, койот води сесра си на поклонение се конти като мен. Тези, които се обичали толкова богато, обикновено не ходели сами, ами влачели шест тона охрана. Замазах му очите с дивотията, че съм се надявал неговата група да ни защитават, докато стигнем до гробницата на Светиня му.
Номерът мина и скоро плащът ми беше заменен за пътническо наметало, тежко и безформено, все едно ме бяха покрили с родопско одеяло. Около Рейн се събраха благоприятни рицарчета, коиот си мислеха, че номера ще мине поне за някое пощипване, докато се размотавам. Боже, ако знаеха,ч е може да ги сдъвче и изплюе, преди да са казали молитвата си за сън...
Двамата бяхме настанени в една от палатките, на чийто покрив беше изписан символа на ордена им. запалиха ни огън и ни оставиха сами, като ни казаха, че Сър Сентур и оръженосецът му ще ни дойдат на гости за вечеря, след около три или четири часа. Сега се подготвяха да посрещнат разузнавателна група от една от пещерите не далеч от там.

Докато стояхме сами в палатката погледнах злобно Иридиъс. Приближих се до него и започнах тихичко да говоря, че недай си боже ни подслушват.
-Мразя те. Да знаеш, че заспят ли на всичките ще влезна в сънищата. А след като вземем меча ще видиш ти. - и скръстих ръце сърдито.

ПОклатих глава.
- Един секси кошмар с теб е по-добре от това главата ми да краси един от коловете пред лагера. А и твоята също, тия имат такива оковаващи молитвени заклинания, че дори и Диабло ще се изпоти да се измъкне.
Духнах на ръцете си за да ги сгрея и протегнах ръце към огъня.
- НО така или иначе щях да имам нужда от твоите секси сънища. Трябва някак да разкараме тия тамплиерчета или ще висят тук и ще ми пречат. Но едва ли ще си тръгнат просто така. Предлагам да ги оставим да ни намерят меча, а после да им го свием под носа.

Доближих се до Иридиъс и сложих глава на рамото му.
-Тиреал махай се.

Станах И погледнах ангела.
- Ако го докосна - със сигурност ще стане... но аз нямам намерение да докосвам самия меч. А ти за ангел, не се ли появяваш твърде често, Тириел. Един път вече ти се изплъзнах, какво те кара да мислиш, че ще ме спипаш сега.
Махнха на сукубата си.
- Рейн, измъкни се на вън и кажи на рицарите, че ни напада демон. Може да дса тамплиери, но дори те няма да се доверят на някого, койот не си показва лицето. Ако се е докосвал до Лилит, със сигурност покварата ѝ го е засегнала достатъчно.

Вдигнах рамене и замахнах към входа на палатката, а тя се затегна така че никой да не влезе.
-Ееее Тираел. Недей така. Аз няма да унищожа това, което сме създали. Само малко ще го променя. А и не ми харесват.

Присвих очи и пробвах на посоки:
- Не съм тук за да вземам Фростморн за себе си... тук съм...
Разширих рязко очи и лявото пламна ярко в пуломрака.
- Тук съм, защоот знаех, че ще ме последваш. Тук съм за да... за да вземеш ти самият меча.

-Е тогава аз ще го взема. По-надолу няма на къде да ходя. - доближих се до Тиреал и му вдигнах пръст.
-Да знаеш. Ако кажеш на още някой ще те пречукам с най-мили пожелания. - след което отново се преобразих.
-Иридиъс къде е меча?

Килнах глава на страни и проточих досадно:
- Ще те отхвърли ли? Не знам... звучи ми повече като слабост, от колкото като сила, "драги".
Наблегнах грубо на думата, за да го подразня. Нямаше ефект.
- Ограничен си до толкова, че дори не можеш да понесеш идеята... че си толкова груб, че не можеш да докоснеш меча без да го унищожиш. И това ми бил всемогъщият Тириел... жалка работа. Все едно да карам трол да пише с перо...

-Да пада. - му казах в заключение и излязох от палатката отново преобразена като монахиня. Ох мразех това, но какво да се прави. Отидох до онзи русия и му подшушнах нещо, а той тръгна към уж мястото, където се намира меча като послушно кученце.

Изкривих лице от гняв. Не можех да повярвам, че ще го кажа, но можех да предизвикам и отслабванет и без това рушащият се свят и с надигнането на Немъртва армия...
- Знам, че има опасност от това. за това се налага ти да го направиш. Никой друг не може да насочи силите на толкова могъщ артефакти да не бъде засегнат. Налага се ти да го вземеш. Виж, изработил съм му калъф. Метален юбер-меч. Като меч около меча Фростморн. Не знам дали ще подейства, докато не го изпробвам.

И браво на доносничето ми откри меча без проблем. Какво правят хората за малко удоволствия. Хъх. Върнах се при Иридиъс и се усмихнах.
-Ееее. Ще ходим ли да ме вземем.