Леденият Връх

-Да, напълно. - казах и седнах на един камък като продължих да си пиля ноктите. Всъщност усещах как меча малко ме е променил като например, че за пръв път нямах желанието да убия някой докато пъшка и охка или пък, че не ми идваха никакви странни песнички на главата.

Кимнах рабиращо и си прехвърлих колан през кръста, за да закопчая меча. Надигнах се бавно и бръкнах под наметалото си. Разгледаах поредния свитък за телепортиране.
- Добре, да се махаме от тук, преди чичо Тириел да се е разбеснял...
Започнах да правя заклинанието и придърпах Рейн по-близо.
- Отиваме по-на топло. Някъде, където да си изпъля обещанието от преди малко.

-Обещанието? - учудих се. За какво ли говореше. Та той нищо не е обещавал, поне не на мен де.

Вдигнах рамене сред сините руни на пътуващото закинание.
- Обещах ти, като се приберем да имаме това онова на хубаво и топло място.
Усмихнах се весело и задействах магията . Сред яркото бполо-синжо сияние изчезнахме за винаги от пещерата на Фростморн.