Леденият Връх

Преглътнах и станах.
- Пещерата... където ходиха хората на Сентур. Там трябва да сме... аз тръгвам пръв за теб ще оставя малко работа.
Погледнха я със горящо око.
- Ти остани тук, колкото трябва... искам този лагер да си остане както е... никой да не го напуска... никога!
ПОсле се загърнах в дебелия кафяв плащ и се изнизах в тъмното.

-Тъй вярно. Само преди да тръгнеш. Какво кошмарче да имат рицарите. - Преобразих се отново в монахиня но по надарена и малко повече изглеждаща на 18 годинки и се усмихнах. - Това?

Обърнах се и присвих очи:
- Да, екстра е. Нали нпма да оставяш оцелели. Не искам да ме гони и орден от жадни за отмъяение рицари-фанатици. И се надявам, че хората тук ще ти харесат... и ще те нахранят добре?

Усмихнах се и се доближих до него.
-мда. Ще е забавно. - и го целунах страстно. - И да знаеш. Че трябва да те науча както се учат инкубусчетата. Така няма да завъртиш главите на момичетата.

Усмихнах се под мустак и поех напред.
- Не се притеснявай... с млако упражнения, ще мога дори теб да зарадвам. Ненаситнице.
Замислих се кога се промених толкова. Дали беше заради Рейн? Или Тириел? Или одавна бях минал тази граница и сега не знаех какво става?
Въздъхнах и чух мърморене и тежко дишане от палатките наоколо. Продължавах през дългата редица от тенти, а вътре се чуваха мъжки гласове. Когато излизах от лагера се чуваха само крясаци на нещо средно между екстаз и агония.

А аз просто си седях на едно камъче и си пилих ноктите с пиличката. А душите на рицарите просто си се насочваха бавно към мен.
-Да знаеш нямат хубави души.

Бавно пристъпвах по планинската пътека към пещерата. Казаха на изток... ами хубаво, на изток ще карам... Стигнах до входа ѝ и видях трима. Двама тежко въоръжени рицари и свещеник в бяла роба със сребърни кантове. Мамка му, не им ли е студено на тия? Приближавах се още и си сложих качулката. Не разбраха че не съм противникът им преди да дойда близо. Единият започна да ми говори, че нещо мнного лошо вътре имало вътре, а попа почна да се кръстои като че чертае свастика по корема си. Дори не бяха ревностни във вярата си.
Първият просто ритнах през ръба. Объркан той само успя само да изхълца объркано. Вторият беше на коня си и ми се развика, че не знам какво правя. Не знам ли? Вече ме поучаваха по въпроса, мамка му!
Събрах длани от страни до себе си и изкрещях:
- Magicae es: Umbra Penicullus incantatores remissionis: Мors ORBIS!
Magic art: Shadow Style spell release: Death Coil
Кълбо от зелена и черна светлина се засили и го порази. Той искрещя от болка и заедно със коня си се изтърсиха на страни. Малко се престарах.
Обърканото падре даже не можа да си свърже думичките даже. Отново събрах ръце, направих сложно движение и бързо поставих ръката си на земята:
- Magicae es: Umbra Penicullus incantatores remissionis: Secant
Magic art: Shadow Style spell release: Impale
Шип от камъни се надигна за миг и прониза попа. Кръвта му плисна по земята и той се срина с крясък и гълголене. Обърнах се и зачаках да видя дали Рейн не е вече тук.

Е аз си останах седнала на камъка и си пилих ноктите пеейки си някаква песничка, чиито текст не е за малки деца.

ПОгледнах към мястото, където тя пееше за някакви моряци, и техните момичета и забавления с потапяне на котва. Тръснах глава. Още ли съм свенлив? След убийство на трима? Хм... май нервите ми не са толкова добри, колкото си мислех.
- Сериозно, сега ли е моментът... всъщноист, няма значение. Дай да влизаме. Каквото и зло да има вътре, не може да е по-страшно от ас двамата.

Вдигнах рамене и го погледнах.
-Хей пея каквото ми е на сърце. Мога да почна и нещо за теб, и да го изкарам на кючек. Само кажи и почвам. - и започнахме да влизаме навътре докато се смеехме.
-А да знаеш. Онези рицари не бяха хубава стока. Праведни идиоти. Скука.

ПОгледнах я косо:
- Нищо ли? Даже и дребна позичка? Хм... за това не харесвам догматични тесногръди задници като тях. Винаги съсипват удоволствието от това да си лош.
Навлизахме навътре. Няколко диви животни бяха заклани преди да влезем. Изглежда те си живееха тук, а рицарите ги бяха изненадали. Тогава видях че тунелът на пещерата свършва в широко сводесто помещение, с множество правоъгълни трапове по целия под и по стените, чак до тавана. Щом влязохме и закрачихме между тях, внезапно от дупките започнаха да се изнизват скелети. Бяха си голи скелети, които се влачеха едва-едва, като кукли на конци.

-Еми да ти кажа до края си мислеха, че е сън. Явно всички харесват милите монахини. - Засмях се отново и продължихме да ходим из пещерата накрая стигнахме голяма зала и я огледах. Погледнах скелетите и се усмихнах.
-Я колко забавно.

Вдигнах рамене и се огледах. Много са. Изглежда няма надежда.
- Ех... това му се вика тъпизъм. И е оригинало като галошите на Асума Сарутоби.
Събрах ръце пред гърдите си и заговрих високо и ясно:
- Magicae es: Ignis Penicullus incantatores remissionis: Flamma Percute
Magic art: Fire Style Spell release: Flame Strike
Земята започна да се нажежава и да сияе в леко оранжево..
- На твоя място бих полетял - подхвърлих на Рейн.

-добрем шефе. - доближих се до него и го гушнах в гръб, а на гърба ми се появиха крилца ама по-скоро на прилеп отколкото като ангелските и се издигнахме във въздуха.
-Готово.

Огнената истихия се издигна в страховит стълб от пламъци, който избухна и превърна скелетите в прах. Щом огънят намаля, само аз стох, с наметало издигнало се нагоре и размахвано от горещият въздух, Дебелият плащ на тамплиерите беше изчезнал, вероятно жегата го беше погълнала. Пристъпих през пламъците на продължих нататък. Замислих се дали наметалото ми сега не прилича повече на крилете на Тириел. Идеята ме поотврати, но щом преминах през залата, ме чакаше още един коридор.
- Поне сега е по-топло...

Последвах го и го хванах за ръчичка.
-И какво това да не е намек да се съблеча? - тц старите навици трудно умират, особено остроумните отговори.

Погледнах я малко притеснено, но само прошепнах:
- Не бих отказал. Честно казано... не, в пещера е неудобно. Но да се разберем така... ако Фростморн не ме унищожи, както казваше Тириел, отиваме на топло и правим каквот правим. Макар че поизпотена така си направо Гррррр...
ИЗкикотих се високо, и някак... студено. Не беше смях от радост. Дали не откачах?
- Добре, това пък какво е?
Висока фигура се изправи пред нас и размаха нещо като буздуган или жезъл и кой ти знае какво е това.
[You must be registered and logged in to see this image.]

-Нещо странно. - казах тихичко и се засмях. Наистина беше нещо странно. Но по ме притесняваше Иридиъс. - Като стигнем до меча аз ще го взема. На мен ще навлече по-малко щети в психиката. ако откачиш и реша да те обучавам в занаята с любовта ще стане лошо.

Пазителят се мъчеше да ни прати да пасем, като ни заплашваше с ужаса на меча. Дръжки! Ако не беше прокълнат, нямаше значение дали ще го взема или не.
- Много добре тогава. В такъв случай, ще се наложи да пазя всяка частица от силата ти. Почакай докато го наритам този и ще сме готови.
Усмихнах се на сукубата си и се засилих внезапно към високата фигура.
Преминах във фронтална атака и се опита да направи срещу мен някакво заклинание. Рой от ледени шрапнели полетя към мен. Замахнах за да се защитя:
- Magicae es: Ignis Penicullus incantatores remissionis: AEMULATOR
Magic art: Fire Style Spell release: Immulation
Пашкул от жълтеникави пламъци ме обгърна и защити от ледените късове. За да не му остана длъжен отвърнах с широко движение сред леко кърваво червено сияние:
- Magicae es: Ignis Penicullus incantatores remissionis: pluvia Ignis
Magic art: Fire Style Spell release: Rain of Fire
Дъжд от огнени кълбета западаха върху противника ми и се помъчиха да го изпепелят. В отговор той създаде леденият щит, който бях използвал самият аз в дуела си с Тириел преди няколко дни. Вече бях достатъчно близоче да го размажа и реших да се възползвам. Но той не беше вчерашен. Разпознах движението с масивният му жезъл, още преди да е завършил. Смразяващата Ледена НОВА избухна на мястото където бях, но успях да скоча и да се издигна от ударната вълна на високо. Във въздуха събрах ръце и използвах последното заклинание, с което да размажа врага си:
- Magicae es: dolor Penicullus incantatores remissionis: Tempestatem fulmine
Magic art: Lighting Style Spell release: Storm bolt
В ръката ми се оформи кълбо от нажежена електричекса енергия. Запокитих я и снарядът избухна ярко като коледна елха. ПОразеният Пазител не изържа и бронята се разпадна празна с углушително дрънчене на пода. Без да се притеснявам повече се приземих на земята с гордо изражение.

Погледнах Иридиъс и се усмихнах.
-Браво. Ти го победи. - и започнах да пляскам с ръце и да се радвам като малко детенце. И така продължихме напред, докато не стигнахме мястото с меча. Погледнах оръжието и преглътнах. Можеше и да изглеждам самоуверена отвън, но всъщност знаех, че това наистина след години ще ме унищожи. Мда години бяха нужни, за да ме съсипе, но до тогава нямаше да има никакъв проблем.

Пристъпих бавно до пиадестала. Под него имаше обяснени, какво го чака този, който докопа меча. Закимах. Докосването му до жива плът обричаше докосналия меча в... ами в нищо. Без чувства, без смисъл... Погледнах Рейн и попитах малко притеснено...
- Мислиш ли че ще се справиш, без да ти навреди?

Усмихнах се ведро и го погледнах.
-Е не е като да не съм безчувствена нали?

Загледах притеснено ту нея, ту пиадестала. Вдигнах рамене и извадих изпод плаща си дълъг и тънък меч, който разделих на две части по дължина, като калъф за цигулка или по-скоро за китара, че беше по дълъг.
- Така, сега извади Фростморн и го постави вътре...[You must be registered and logged in to see this link.]

-Добрем. - казах още по-ведро и се доближих до меча. Без да му мисля го взех и усетих как нещо като лека смразяваща прегръдка ме обгръща, но побързах да взема това нещо дето той държеше и го сложа меча в него.
-Готово.

Слепих внимателно двете половини и се чу силно свистене, когато магическата спойка се задейства. Последва силен трещящ звук и калъфът се запои и сля с другата половина на металния панел. После беше като едно оръжие, което не можех да различа от обикновено вдигнах го и го разгледах.
[You must be registered and logged in to see this link.]
Не усетих промяна, нищо неприятно или обратното. Изглеждаше почти по същия начин, може би малко по тежък около дръжката... Вдигнах рамене и го забих в снега пред себе си. ПОглендах Рейн и я попитах:
- Добре ли си?