Alice's home

Хекарим се разхождаше из квартала, чудеше се дали героя от BloodForge се връзваше със силите му и дали не трябваше да си смени аватара и подписа, когато забеляза тази голяма къща. Той реши, че съвсем спокойно може да я вземе за себе си, за това разби предната врата и започна да обикаля, разглеждайки стаите.

Той хубаво си разглеждаше стаите докато накрая не забеляза, че едната от тях (предполага се, че беше хола) разполага и с допълнителни екстри - някакво момиче лежеше на дивана и гледаше филм. Или поне това даваха по телевизията, но момичето явно беше задрямало щом дори не усети присъствието на непознатия в къщата.

Той се спря, гледайки момичето за няколко секунди. Подсмихна се, сложи си шлема (Който всъщност просто беше кух животински череп) и протегна ръката си към дивана. След секунда диванът започна да се вдига, заедно с момичето върху него.

Е това вече нямаше как да не го усети. Алис сънено отвори очи, но първоначално дори не фокусира нахлулия в къщата й човек. Отне й няколко секунди, за да осъзнае, че диванът се движи самичък. Така се стресна, че едва ли не подскочи и за малко да се изръси на пода от още по-високо, но някакси успя да остане на мястото си. Тогава вече погледът й попадна на човека или по-скоро на рогата.
- Ааа елен ! Умрял елен ! - извика по-скоро очудено отколкото стресирано, тъй като разбра, че явно е просто черепа на животинчето.

Диванът, заедно с момичето, се запрати с бясна скорост към прозореца.

Момичето се усети навреме накъде отиват нещата и скочи от дивана, изръсвайки се на пода, преди оня да ме решил да го забие в стъклото.

И дивана спря точно преди да се разбие в стъклото, като бавно слезе на пода отново. Мъжът се протегна и хвана дръжката на меча, който висеше на гърба му.

Алис се изправи и го погледна леко очудено.
- Ако ще се бием може ли поне да ми подадеш шапката ? - попита тя и посочи лилавата си шапчица, която стоеше на масата до дивана. Така де, където до преди малко стоеше диванът.

Той протегна ръка и шапката излетя към момичето. Хекарим стисна меча си и стъпи здраво на земята.

Алис си взе шапката и бръкна вътре с едната си ръка. Набара нещо и щом го извади се оказа джобно ножче.
- Нахх.. не тва. - измърмори и го пусна обратно.
Отново взе да рови там, но явно напипа нещо доста тежко, защото щом понечи да го извади видя доста зор и се отказа. Най-накрая извади един меч и за себе си, малко по-малък и лек в сравнение с този на непознатия, тъй като беше момиченце и не разполагаше с особено голяма физическа сила. Нахлузи шапката на главата си и застана що-годе сериозно пред Хекарим, държейки меча си с двете ръце.

- Само това ли имаш ? - той пусна меча си и застана съвсем спокойно - Нападай.

Момичето двигна меча във въздуха, вече държейки го само с едната си ръка, и го насочи към мъжа пред себе си. Всъщност, май го направи поради простата причина, че искаше само да го посочи, отколкото да вземе да го напада. Все пак тя изобщо не беше по тези неща с мелетата.
- Ама ти какво .. искаш да извадя и базука ли ?!

- Когато живота ти е застрашен трябва да използваш всичко, което имаш.

- Че то тогава е по-добре аз да вляза там и да се измъкна по лесния начин. - каза момичето и погледна нагоре в опит да види шапката си, но успя да фокусира само ръба на периферията й.

- Само страхливците бягат от битка.

- Или тези, които искат да оживеят, но знаят че иначе няма как да стане. - ухили се момичето
- Пък и като гледам съвсем се отнесе от битката. - допълни и погледна към пуснатия му на земята меч

Последните думи на момичето бяха голяма грешка. Меча сам се засили към нея, а единственото, което Хекарим беше направил е леко да си мръдне ръката.

Момичето обаче също владеше телекинеза. Нейната обаче беше сравнително лека и надали щеше да надделее над тази на Некарим. Все пак се опита да спре движението на меча или най-малкото - да го забави за да има достатъчно време да го отблъсне със своя.

Хекарим усети съпротивата от страна на момичето и спря меча на милиметри от лицето й.
- Виждам, че поне се опитваш. Това е добре.
Меча се върна в ръцете му и той започна да си го върти.

Алис направо изтръпна щом усети острието на меча на милиметри от лицето си. Вярно беше, че в такива моменти целия ти живот минава като на летна пред очите ти, а нейния в момента едва ли не направо си претърча с бясна скорост. Обаче определено момичето не успя да скрие очудването си, когато мечът просто се отдалечи. Не, че искаше главата й да мяза на набучена мръвка на шишче, но пък си нямаше и на идея защо Хекарим се спря.

- Е, хайде ! Нападай ! Не мога да те убия без дори да видя какво можеш.. няма да е забавно !

Че какво му беше забавното на това да караш малко момиченце като нея да се бие. Всъщност тя дори нямаше много опит в тези работи, тъй като това беше последната цел, за която би използвала шапката и може би ако оцелееше след това щеше да се потруди да стане добра и в това отнощение. За сега просто се сети да използва нещо по-елементарно, което със сигурност той щеше да избегне. Алис свали шапката си, като я метна така, че тя да падне въртейки се точно пред нея. Заби мечът вътре и той сякаш потъна някъде, а вместо това от шапчицата се издигнаха във няколко ножа, отново след използването на лека телекинеза за да се вдигнат до ниво, удобно за Алис да ги хване и да ги метне по противника си. Ножовете 6, излизайки един вид в 3 чифта. Първите 2 Алис метна направо към Хекарим. Вторият чифт отклони така, че да го нападнат от двете страни, а останалите два - отгоре.

Той бързо прибра меча си и хвана първите два ножа с ръцете си. С тяхна помощ отби следващата двойка. Четири ножа лежаха на земята, но още два летяха към него. Той махна с ръка и всички ножове се обърнаха към момичето.

Докато той отбиваше първите ножове, Алис взе шапката си в ръце, за да е готова всеки момент да реагира ако той освен защитни мерки предприеме и някоя така. Ето, че скоро собствените й ножове бяха запратени към нея. Момичето постави шапката пред себе си и за секунди от нея излезе достатъчно голямо парче стереопор, че да приеме ролята на преграда пред тялото й, в която с лекота се забиха шестте ножа, а след това всичко заедно се напъха обратно в шапката. Все пак колкото неща излизаха от нея, толкова трябваше и да се върнат обратно, така че в момента отново всичко беше на нула.