Alice's home

Той започна бавно да ходи към нея.

Алис направи няколко крачки назад, докато най-накра не се опря в ръба на дивана, тъй като при преместването му до прозореца, той един вид се беше оказал на около метър и нещо-два зад нея. Наистина не беше свикнала с новото му разположение и трябваше в най-скоро време да си го върне обратно на мястото.

Хекарим протегна ръката си към нея докато се движеше напред.

Момичето едва ли не се залепи плътно за дивана, като стисна по-силно шапката в ръцете си и само продължаваше да следи с поглед действията на Хекарим.

Той застана пред нея, обвивайки ръката си около врата й. Той започна да я задушава, вдигайки я във въздуха. Изглежда не влагаше много сила. Човек можеше да предположи, че Хекарим можеше да прекърши врата на момичето ако стисне достатъчно. Но той не го направи.

Алис се опита да каже нещо от реда на "Пусни ме!" но поради липсата на въздух се дочу само някакво мрънкане. С едната си ръка хвана тази на Хераким и заби ноктите си в нея, но с другата още държеше шапката си. Все пак това й беше един вид оръжието и нямаше начин точно сега да го остави. И като се сети за оръжие .. използва моментната близост на има-няма една ръка разстояние между двамата и протегна шапката си съвсем вече близо до него, почти докосвайки го, а от нея отново се показа острието на меча, допирайки върха си в корема на Хераким. Беше един вид предупреждение, че ако не я пусне веднага, мечът ще се забие в него.

- Можеш ли да ме убиеш преди да прекърша врата ти ? Сигурна ли си в това, което правиш ?

Добре де, той имаше право. Въпреки това до сега вече да го е убила, но пък .. Както и да е. Да забравим за малко за убийствата и да се върнем на новата идея на момичето. Без много много да му мисли (тъй като все пак й свършваше въздуха), Алис взе че го изшути .. тамкъдето не трябва. Е сега ако не я пуснее е па на. Все пак нали се води, че момчетата там доста ги боляло. Разбира се, имаше го и варианта веднага да й прекърши вратлето, но да се надяваме, че тва щеше да го пропусне.

За нейно нещастие, тя удари крака си в метал. Явно Хекарим бе помислил за случаи като този. Той се засмя и я пусна на земята.

- Айййй .. т'ва беше гадно! - извика тя и го замери с шапката си.
Доста необмилсен ход ако му скимнеше да продължи с нападенията, но момичето късно се усети за това. Пък и плюс това крака я болеше, така че скоро надали щеше да успее да се вдигне от пода без да залитне нанякъде или да вземе да накуцва.

Дивана се вдигна във въздуха и се върна на първоначалната си позиция, а Хекарим седна на него.

Алис продължи да си седи на земята, като някакси успя да си свие крака, че да седне по турската.
- Мерси поне, че върна обзавеждането в стария му вид.

Той не каза нищо. Каналите на телевизора започнаха да се превключват сами.

След известно време, щом болката в крака й малко поутихна, Алис се изправи и закуцука към кухнята, като по пътя натам попита:
- Така и така си ми гост нищо, че мааалко се опита да ме убиеш, та нещо за пиене или ядене искаш ли ?

Хекарим все още мълчеше.

- Мда, добре .. ако исмаш нещо направо си взимай сам. - измърмори тя и отиде в кухнята.
След малко се върна, носейки си енергийна напитка. Трупяса се в другия край на дивана и се загледа в телевизора и каквото там даваха в момента.

Каналите не спираха да се сменят. По едно време телевизора просто се изключи, а Хекарим се излегна на дивана, слагайки краката си в скута на момичето. Той затвори очи и след минутка-две беше задрямал.

Алис се постара да си седи мирно, че да не го събуди ама тия рогна нещо леко я ръчкаха в корема. На всичкото отгоре й беше интересно как ли изгежда лицето му под черепа на животното и защо изобщо го носи. Та така, реши все пак да рискува и тръгна да маха "маската". А ако имаше как и той да не я усети щеше да е още по-добре.

Той мръдна рязко с ръката си и тя усети, че не може да диша за няколко секунди.
- Не спя дълбоко. - Хекарим се изправи и отиде в спалнята й, след което си легна на кревата й. Вратата след него се затвори и се заключи.

Момичето се закашла и понеже беше заета да си поеме дълбоко дъх не каза нищо в отговор на думите му. Просто го остави да отиде където иска, а по мястото от което дойде звука от затварянето на вратата, Алис разбра, че навярно е в нейната стая.
- Е браво, сега останах и без спалня. - измърмори тя и просто си легна на дивана.

Хекарим заспа.

Момичето пусна отново телевиора и се загледав някакво предаване, но навярно както си зяпаше скоро също щеше да заспи.

Хекарим си спеше ?

След има-няма половин час Алис също заспа, като лекичко се сви понеже й беше хладно. То не е лесно да се спи по поличка и с гол корем.

На сутринта Хекарим се събуди и излезе пред къщата. Забеляза едно дърво отпред, свали лъка от гърба си и започна да стреля по него. На всеки 5-6 изстреляни стрели той отиваше, вадеше ги от дървото и започваше пак.