Alice's home

След малко Хекарим излезе от къщата и погледна момичето. Басейнът случайно се изля върху нея.. случайно.. даа..

- Ксооо! - извика ядосано момичето. - Какво подяволите..
За кой ли път вече тъкмо изсъхваше и нещо пак трабваше да я намокри.

Хекарим леко се изсмя и клекна. Остави меча си на земята и започна да го гледа
- Разкажи ми как точно работи тази твоя шапка..

Алис свали шапката си и я остави на себе си до шезлонга.
- Ами, честно казано е доста простичко.. - започна да обяснява момичето, като в същото време се зае да изцеди косата си от поредното количество вода, изръсено върху нея. - ..Самата шапка може да пренася предмети или живи същества от едно измерение в друго. По-специфичното е това, че колкото неща влязат в нея толкова трябва и да излязат, без значение дали са същите или не. Например, ако аз и още някой се пренесем заедно в друго измерение, то може да се върнем обратно в това само ако сме отново заедно. Е, мога в процеса да го оставя там и да се върна с някой друг, но цялата работа е, че трябва да се спазва точния брой. Иначе си е е*ало майката.

- Ясно..

- Всъщност ти какво си ? Обикновен човек или .. нещо друго ? - попита момичето, макар че самият въпрос надали прозвуча доста любезно. Все пак да попиташ някого "То човек ли си?" можеше и да звучи малко странно. И все пак любопитството напираше в Алис, тъй като онези трикчета дето той направи по-рано с дивана, оръжията, самата къща и т.н. явно по някакъв начин бяха провлекли вниманието й.

Той свали животинския череп от главата си и го остави на земята до себе си. Имаше съвсем нормално човешко лице. Нямаше рани, нямаше изгаряния, както повечето 'герои с маски'.
- Да, човек съм.

Алис определено остана очудена от факта, че този път Хекарим съвсем сам и без да има нужда от никакво убеждаване си свали маската. Това сигурно се случваше веднъж на високосна година.
- И как тогава правеше онези нещица по-рано? Нормалните хора май не ги могат.

- Не съм казвал, че съм нормален човек.

- Ами какъв си тогава ? - продължи да разпитва тя. Поне май не беше единствената .. 'ненормална'.

Той не каза нищо. Шезлонга на момичето се вдигна във въздуха за няколко секунди, след което падна на земята.

При самото падане на шезлонга, Алис сякаш леко отскочи и се натресе на решетките, а това определено заболя.
- Ойхх .. поне спри с това нещо. Понякога наистина боли. - измрънка тя и се хвана с едната ръка за задника понеже явно точно него беше халосала в ръба на шезлонга. Недай си Боже да й остане и някоя синка след тва.

Хекарим само леко изръмжа.

Алис го погледна леко очудено заради това ръмжене и само си помисли нещо от сорта на "Сега остава и да започне да лае.."

Хекарим започна да лае.

П.П. Не знам. Вече ми е скучно и мозъкът ми блокира.

- Интересно. Май си имам нов домашен любимец. - ухили се Алис, като все шапката си, разрови се в нея и от там извади бисквитка под формата на кокал.

Хекарим я погледна злобно

- Сега пък какво ?! Ако ще се правиш на кученце, предполагам знаеш, че те обичат бисквитки ..

- Аз не ги обичам.

- Е, добре. Без бисквитки за теб. - каза момичето и метна бисквитката обратно в шапката

Хекарим се прозя.

Алис пак си се опъна на шезлонга и се загледа в небето, броейки звездите. Накрая взе, че изръси:
- Хей, разкажи ми нещо повече за теб?

- Предпочитам свинско месо пред пилешко.

- Интересниш.. - измърмори Алис и се протегна леко сънливо, а после постави ръцете си зад врата, че да й е по-удобно.

Хекарим забеляза, че турнира няма да започва скоро, за това просто си тръгна, за да си смени героя. :3