Lightning's Mansion

-сигурен ли си, че си измислям?

-Ами ... да,да сигурен съм.Направих го само за да ти покажа какви физиономии правиш докато си ядосана.

-ее поне се видях отстрани хД

-Да мисля,че така беше
Мисъл: *Ай,ай това беше на косъм.*

-гладен ли си?

-Ами да. Бих хапнал нещо.

Лайт се надигна
-хайде - и тръгна навътре

Нейтън тръгна след нея
Мисъл: *яя не бях забелязал.Ама,че хубаво дупе има о.О*

-само ще трябва да изчакаш да приготвя нещо

-Ох... Всъщност знаеш ли.От снощи останаха картофките които ми беше донесла. Ако не се изядат скоро ще си загубят хубавия вкус.

-е тва не пречи да сготвя

-Да,така е.
Нейтън се запъти нагоре.Той взе картофките и ги занеси в кухнята.Облегна се на касата на вратата и си взе едно картофче,а след това каза:
-ММ? Искаш ли ?

-не благодаря - Лайт се беше хванала да направи нещо, но все още не беше решила какво

Нейтън не каза нищо,а просто продължи да си яде тихо.

Лайт бързо направи една супа

Все пак Лайт хД много ясно,че ще е бърза.
Нейтън си похапваше картофките сладко сладко и сякаш не беше там духом,а само тялом.Беше "отлетял" на някъде

Лайт започна да сервира

-Сервирай само на себе си.Аз не искам.

-сигурен ли си?

-Да,напълно съм сигурен.
Нейтън въздъхна,а след това се запъти към двора.

Лайт седна да хапне

Нейтън седна на тревата,а в главата му точно сега беше пълна бъркотия.Мислеше си за какво ли не.

За разлика от Лайт, чиято глава беше напъно изпразнена от мисли в момента

-Хей ! Престани да ми се ровиш в главата.За какво мисля си е моя работа. Ти може да си имаш хубав живот 1 милион години,но не и аз.Ясно ли ти е ?
Нейтън говореше на сянката.

Лайт залегна на масата и загледа стената