Lightning's Mansion

Нейтън беше почти сигурен,че тя ще заспи заради това и не казваше нищо.Днес тя направи доста. Заслужи си малко почивка.

Точно след 10 минутки вече беше затворила очи, беше се сгушила и спеше

Нейтън я погледна и той направи това което и тя беше направила.Загъна я,но се наведе и я целуна нежно по бузата,а след това каза тихо:
-Лека нощ.

Размърда се само за малко и после продължи да спи

Нейтън отново седна на стола,но преди това намали телевизора и подпря главата си на облегалката и също притвори очи.

След около 3 часа Лайт се събуди и се протегна. Тя спеше наистина малко

Нейтън си отвори едното око и я погледна.

Лайт го погледна
-как си?

-Ами добре до колкото може да се каже "добре"

-не си спал предполагам.

-Ами да.Просто си седях със затворени очи.

Лайт се надигна
-искаш ли чай?

-Не благодаря.

-добре
Лайт влезе в кухнята и направи само на себе си, взе си стол и седна при него

Нейтън я погледна и леко я дръпна за косата за да се закачи с нея

Лайт отпи от чашата си

Нейтън и се изплези,а след това отново си сложи главата върху облегалката на стола и продължи да я гледа.
-Мога да те гледам така цял живот без да ми омръзне.

Лайт се усмихна малко засрамено
-това ме прави щастлива

-Радвам се,че те прави щастлива.От както те срещнах това е целта ми.Да те направя щастлива.

-Благодаря ти

-Няма защо. И все пак наистина днес се засмя няколко пъти за разлика от предишните 2 дена от както се влача след теб.

-напредвам

-Да,определено е така.Което няма да доведе до нищо лошо.

-вероятно.. Хайде да говорим за нещо, но си нямам и на идея за тема

-Въпрос: Защо така настоятелно искаш да се грижиш за мен?